УРОЦИ ОТ ЖИВОТА НА ЙОСИФ: ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО
П-р Николай Стефанов
Отдавна имам на сърце да разгледаме живота на един от най-известните Библейски герои и да извадим някои безценни поуки от него. Нещата, които са записани в Божието Слово са оставени за нас, за да можем да се поучим от тях и да живеем един по-ефективен християнски живот. Те са и предупреждение за нас да не правим грешките, които други преди нас са правили.
В последно време говорим много за изграждането на Божествен характер в нас. Ние можем да имаме много дарби и способности, но ако нямаме характер, провалът ни е сигурен. Много често Бог ни открива неща, които желае да прави чрез нас и ние с нетърпение чакаме момента на тяхното изпълнение. Минават дни, месеци и понякога години и вместо да виждаме обещаните служения и благословения, сякаш минаваме едно след друго през изпитания, които на пръв поглед нямат нищо общо с Божиите обещания към нас.
Бог е по-заинтересован от нашия характер, отколкото от работата, която ще свършим за Него. Реалността е, че не можем да видим характера си изграден във време на просперитет и лек живот, но във време на трудности. Най-великите уроци на живота са често тези, които сме научили вследствие на най-големите душевни болки и страдания.
В една от най-практичните книги на Библията, Яков пише: “Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.” Яков 1:2-4. Бог не пилее нищо и не прави нищо напразно. Всичко, което става в живота ни има причина и цел и голяма част от целта е да ни помогне да израснем във вярата си. Някой е казал, че животът трябва да се живее като се движим напред, но може да бъде осмислен, само ако погледнем назад. Това означава, че трябва да се научим да се доверяваме на целите на един любящ суверенен Бог и да се доверим, че Той е в контрол, дори тогава, когато на нас ни изглежда, че всичко е извън контрол. Като хора, ние обичаме да сме в контрол на всяка ситуация в живота ни, но Бог желае да се доверим на любовта на нашия Небесен Отец, Който не прави грешки и знае целта на всяко нещо, което е допуснал да стане в живота ни.
Йосиф е един от любимите ми герои от Библията. Често се възхищавам на начините, по които той реагира в различните ситуации, в които попадна, а нито една от тях не са за завиждане. Животът на Йосиф беше изпълнен с много тежки и трудни моменти и преживявания. По човешки той нямаше как да оцелее, да се издигне или да види Божиите обещания да се изпълнят в живота му. Нещата вървяха от зле към по-зле. Но крайният резултат беше невероятен! Той не само че оцеля в една грешна и безбожна култура, но се издигна до мястото на влияние да може да спаси два народа от унищожаване.
Тази сутрин ще разгледаме как Йосиф се справи с предателството, което дойде чрез най-близките членове от неговото семейство – братята му. Това му донесе много болка и страдание през следващите години, но беше безценен урок, който трябваше да научи и от който ние също можем да научим много неща.
І. ИЗТОЧНИКЪТ НА НАПРЕЖЕНИЕ
Яков, синът на Исак и внукът на Авраам трябваше да научи урокът, че човек жъне това, което посее, по един труден за него начин.
– ЯКОВ НАРУШИ БИБЛЕЙСКИЯ МОДЕЛ ЗА БРАК – ЕДИН МЪЖ ЗА ЕДНА ЖЕНА.
Първата грешка, която доведе до запалването на искрицата на гняв в семейството на Яков, беше полигямията. Той беше нарушил Библейския модел за брак от Битие 2 гл. и се беше оженил за две жени. Вследствие на конкуренцията между тях, му се родиха 12 сина, както от жените му, така и от техните прислужници, всеки от които очакваха да имат специално място в сърцето на баща си.
Бог беше видял, че един мъж може да посрещне нуждите на една жена, както и обратното и затова Той създаде една жена за Адам. Виждаме, че за Адам като глава на семейството беше трудно да се справи с една жена, а представяте ли си какво можеше да стане, ако бяха повече?
Полигамията може да ви изглежда нещо неактуално за нашето време или за нашата култура, но тя съвсем не е изкоренена от сърцата на хората. Да, ние не сме мормони да практикуваме полигамия във физическия смисъл на думата, но това не означава, че сме свободни от нея. Всеки сгоден или женен човек, който има в сърцето си чувства, които умишлено подхранва към друг мъж или жена, за които не е женен или сгоден, практикува полигамия и трябва да бъде освободен от това си състояние.
Когато някой практикува извънбрачен секс, това създава душевни връзки с човека или хората, които са негови полови партньори и това води до множество проблеми един ден в брака му и взаимоотношенията му с брачния му партньор, освен ако тези връзки не бъдат прекъснати чрез покаяние и освобождение от Бог. Аз винаги съветвам младежи, които идват за предбрачно съветване, да скъсат всички мостове към предишни взаимоотношения с други близки приятели от противоположния пол. Всяка снимка или предмет, свързан с други интимни или по-близки приятели, могат да поддържат спомени, емоции, чувства, образи и картини, които да пречат на близките взаимоотношения в семейството. Яков беше постоянно разкъсван между това на кого да угоди и как да държи всеки в семейството си щастлив и доволен.
– ЯКОВ ЯВНО ПОКАЗВАШЕ ПРЕДПОЧИТАНИЕТО СИ КЪМ РАХИЛ И НЕЙНИТЕ СИНОВЕ.
Втората голяма грешка на Яков, която разпали искрицата на гняв и ревност в семейството му беше, че той не криеше своето предпочитание към втората си съпруга и нейните двама сина – Йосиф и Вениамин. Това създаде сериозни търкания в семейството, както и даде поводи за завист, ревност, чувство за отхвърляне, конкуренция и доказване на всеки син пред баща им.
От всички свои синове, обаче, Яков явно показваше предпочитанията си към Йосиф.
• Яков използваше Йосиф да шпионира по-големите си братя.
• Тоой публично изяви предпочитанието си към Йосиф, като му направи специална ярка шарена дреха, която да се забелязва от всички и им беше постоянен трън в очите.
Като показа предпочитание към Йосиф, Яков направи две сериозни грешки.
• Йосиф получи погрешен сигнал относно позицията си в семейството, че е над своите по-големи братя.
• Братята, които преди бяха обекта и центъра на вниманието на баща си, сега се чувстваха отхвърлени и забравени.
Родители, баби и дядовци и бъдещи такива, ако показвате явно предпочитание към едно от своите деца или внучета, знайте че това неминуемо прави останалите да се чувстват отхвърлени или по-маловажни и незначими за вас. Вие сте поставили една бомба със закъснител в семейството си, която рано или късно ще избухне и последствията са непредвидими.
Понякога сме склонни да обръщаме повече внимание на първото дете/ внуче, на първото момче или на най-малкото, на най-болнавото. Това води до нараняване в останалите и неминуемо ще доведе до проблеми в семейството ви. Никога:
• Не сравнявайте децата/внуците си едно с друго – всяко едно от тях е уникално и създадено със своите дарби и способности.
• Не купувайте нови дрехи и играчки само на едното, а другото дете само да износва дрехи втора употреба – по-малкото дете също заслужава нови неща.
• Ако едното има нужда от повече помощ или внимание, не оставяйте другото си дете да се чувства пренебрегнато и неоценено – то също има своите нужди.
• Не хвалете едното повече от другото – всяко дете може и трябва да бъде похвалено за неговите успехи и послушание.
• Не прилагайте различни изисквания и стандарти на възпитание – това, което изисквате от едното си дете, другото/-ите също трябва да го изпълняват. Никое дете не трябва да се чувства по-специално или с повече привилегии от останалите в семейството.
Грешките на Яков бяха полели неговия дом с достатъчно бензин, който беше готов да се взриви само при най-малката искрица на напрежение.
Когато беше на 17 години, Йосиф получи два съня, които предричаха издигането му до голямо величие. Но вместо да размисли върху значението и важността им, той парадиращо ги сподели със своето семейство – включително и със братята си, които вече имаха достатъчно поводи и причини да го мразят и ненавиждат.
От своя страна Йосиф допусна 3 критични грешки:
• Той беше несъобразителен – не разпозна нажежената обстановка в своето семейство.
• Той беше нечувствителен – не предвиди въздействието на своите действия и думи върху другите членове на семейството си
• Той беше незрял – не се замисли за нараняването, което неговите действия можеха да причинят.
Резултатът беше, че напрежението и гнева продължиха да се трупат. На младият Йосиф липсваше качеството на характера, наречено проницателност. Докато това, което Бог му беше показал, че един ден ще се издигне над останалите си братя и ще владее над тях, беше абсолютно вярно, действията му показваха, че Йосиф все още не е готов за тази позиция. Той трябваше да се подготви да може да носи отговорностите на лидер като се научи първо как да бъде слуга.
В нашето поколение има крещяща нужда от лидери със служещи сърца. Това се отнася за всяка една област на живота ни, както в семейството, така и в църквата, в домашните групи, на работното място, в политиката и т.н. Служещият лидер е проницателен и съобразителен във всяка ситуация, чувствителен към нуждите и чувствата на другите около него и зрял в решенията и преценките си. Всякога, когато Бог започне да ни показва неща, да ни употребява с дарбите на Духа Си или ни постави в някаква лидерска позиция, трябва да се молим за тези 3 неща:
• Съобразителност
• Чувствителност и
• Зрялост
Ако не балансираме тези три качества, в зависимост от позицията си ще нараним или себе си или другите, които водим. Пред християнските лидери винаги стои въпроса: “Ти използваш ли твоята позиция или позволяваш на Бог да те употреби в нея?” Във връзка с този въпрос някой е написал т.н. Молитва на лидерите: “Господи, когато сгреша, помогни ми да бъда готов да се променя. Когато съм прав, помогни на другите да им е лесно да живеят с мен. Укрепи ме така, че силата на моя пример да надвишава многократно авторитета на позицията ми”.
В Битие 37:12-27 е описано как Яков изпрати Йосиф да провери как са неговите братя и не е изненада, че и десетте по-големи братя на Йосиф негодуваха от присъствието му между тях. Само при вида на “Любимеца на тати”, напрежението нарасна многократно.
• Гневът беше заместил любовта им към него дотам, че бяха готови да го убият. Ст. 18
• Сарказмът беше заместил разумното им мислене и говорене. Ст. 19-20
• Рувим се опита да се намеси и да помогне на Йосиф, но беше отрязан от останалите. Ст. 21-22
• В крайна сметка планът за атака и отмъщение беше осъществен на няколко етапа:
1. Взеха дрехата му, символът на тяхното негодувание. Ст. 23
2. Хвърлиха го в един ров, за да не го гледат и да не бъде в присъствието им. Ст. 24
3. Със закоравели сърца, седнаха да се наслаждават на храната си, докато брат им страдаше сам в тъмната яма. Ст. 25
4. Продадоха го в робство, решавайки че най-добрият край на тази тъжна история е да спечелят малко пари чрез живота на Йосиф.
Това беше плодът от грешките на Яков като мъж, съпруг и баща. Коренът на горчивината е омразата. Симптомът на горчивината е сарказмът. Резултатът на горчивината е манипулацията (използването на хората за постигане на собствени цели, вместо да ги обичаш). Пазете се от хора, които са саркастични и манипулират другите. В тях има горчивина, с която не са се справили и много лесно могат да се обърнат срещу вас и да ви наранят с думите или с делата си. Ако Святият Дух ви покаже, че сте саркастични и манипулирате, помолете Го да ви покаже горчивината, с която не сте се справили в живота си.
Тези от вас, които са чели историята, знаят за нейния добър завършек. Но нека да видим болките, които трябваше да изживее семейството на Яков:
• Рувим скърбеше за брат си, а също и за липсата си на смелост да го защити.
• Братята излъгаха баща си, но никога не можаха да избягат от чувството на вина.
• Яков, който беше измамил баща си, сега беше измамен по същия начин и не можеше да се утеши. Той пожъна точно това, което беше посял.
• Йосиф беше продаден от братята си в робство.
Интересно е, че въпреки че Йосиф имаше право да бъде най-огорчен, най-наскърбен, най-отчаян, най-безнадежден от всички, той беше най-спокоен в цялата тази ситуация, която буквално промени живота му само за няколко часа и от “Любимеца на тати”, стана роб.
• Той не започна да хленчи и да се оплаква.
• Не започна да търси начини да избяга от Египет и от трудностите, в които попадна.
• Не остави омраза и непростителност да завладеят сърцето му.
• Не започна да крои планове как да си отмъсти за нанесените му вреди.
Напротив:
• Той даваше всичко от себе си на всяко от местата, където попадна.
• Навсякъде служеше като за пред Господа, а не като за пред хората.
• Запази отношение на радост и покорство във всяка една ситуация.
• Беше верен в службата си дори към тези, които не бяха коректни към него.
Йосиф беше на правилното място, за да може да научи уроците, които трябваше преди да бъде издигнат на мястото, което Бог беше приготвил за него! Много от нас искаме да достигнем до Божиите обещания без да сме готови да платим цената за това. Много често цената не е тази, която ние си мислим. Когато преминаваме през изпитания и трудности, въпросът ни трябва да бъде: “Господи, какво искаш да ми покажеш и научиш в тази ситуация?”, а не: “Пак аз ли страдам повече от останалите, пак аз ли съм онеправдания, пак аз ли съм забравения от всички, пак аз ли съм виновен без да имам каквато и да е вина, пак аз ли това и пак аз ли онова?”
Ако Йосиф не беше превъзмогнал болката от предателството на своите братя, той много лесно можеше да им отмъсти, когато нещата се обърнаха и те бяха години по-късно в ръката му. Но той можа да види нещата от Божията гледна точка, че всичко, което беше запланувано за негово зло, Господ го обърна за негово добро и за благословение на целия му дом. Всички трудности през, които беше преминал, бяха една подготовка за това да бъде един успешен лидер.
В Пс. 76:10 се казва: “Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе.” Бог е способен да обърне всяка една ситуация в живота ни за наше добро и за благословение на много други хора, ако ние Му позволим. Като пастор съм разговарял с много хора, които фокусират вниманието си само върху обстоятелствата си сега и отказват да видят, че Бог може да има и дългосрочен план за нещата.
• Избират да живеят с горчивина – срещу хората и срещу Бог.
• Поемат пътя на непростителност и отмъщение.
• Гледат на себе си като жертвата, а не като инструмент, който Бог подготвя за Своите цели и намерения.
Йосиф избра правилния път в своя живот и пожъна плода на своя избор.
Преди няколко години отворихме досието на баща ми и видяхме кои са били предателите в църквата и как тяхното предателство е довело до много от мъки и страданията, през които сме преминали като семейство. Тогава всеки един от нас, които бяхме все още живи, трябваше да направи избора какво да бъде отношението ни към хората, които ни бяха причинили толкова много болка и страдание. За себе си взех решението да простя и да оставя нещата в миналото. Тези хора са имали временни облаги, но никога няма да се справят със съвестта си, освен ако не се покаят искрено и не помолят Бог да им прости. На мен, на брат ми и майка ми Бог многократно е компенсирал временните лишения и страдания дошли вследствие на предателството от близки хора и приятели. Бог е дал силата на всеки един от нас да превъзмогне болката от предателството. Изборът обаче е наш.
Благодаря! Изключително много-добро поучение върху темата за взаимоотношенията.