Побеждаване духа на Мамона

Тази седмица двама човека дойдоха при мен със свидетелства за това как-во Бог е направил за тях след като са чули словото за принципа за умножава-нето и са го приложили в живота си. Аз вярвам, че това е само началото на много свидетелства, които ще започнем да чуваме в тази област. Аз вярвам, че Бог е същият вчера, днес и завинаги, и че Той желае да се изявява по мощен начин в живота ни отново и отново.

Днес желая да говоря за победата над духа на Мамон. Това е следващата ни тема от поученията за благословения живот.

Текст: Мат. 6:19-24
Мамон е един от най-силните фалшиви богове действащи от времето преди Христос и до днес. Този бог, както и много други, на които се покланят хората, е фалшив. Той не съществува в реалността, а само във въображението на хората. Дори не можем да кажем, че е мъртъв, тъй като никога не е бил жив или е съществувал. Но зад всеки фалшив бог стои демон, чиято цел е да отнеме вниманието на хората, които му служат и му се покланят, от живия Бог като им дава фалшиви обещания за плодородие,  успех,  благословения,  здраве,  щастие,  защита от природни бедствия,  просперитет и т.н. Това са неща, които само Бог Отец може да даде на човек и то без жертвите, които тези демони карат хората да им принасят.
Мамон не се споменава всред боговете, изброени в Стария Завет като Молох, Ваал, Ашера и др. подобни на тях, заради поклонението, към които Бог Отец позволи цели народи да бъдат унищожени и да изчезнат от лицето на земята. Но исторически източници сочат, че Мамон е бил един от главните богове, на който са се покланяли асирийците. Той им е обещавал, че парите са тези, които:
• ще ги направят щастливи,
• могат да им подсигурят добра позиция в обществото,
• желаното работно място,
• уважението и признаването на хората,
• приемането в определени кръгове на обществото и т.н.

Основната роля на демона, който стои зад фалшивия бог Мамон е да убеди хората, че те нямат нужда от Бог, няма нужда да Му се доверяват за снабдяването на нуждите им, но че те могат да се справят сами, могат да постигнат целите си със собствени способности и за целта не е нужно да служат на Бог или да спазват Неговите принципи.

Демонът, който стои зад Мамон цели да отклони вниманието ни и  вярата ни вместо това те да бъдат насочени към Бог, да бъдат насочени към парите. Вместо да гледаме на Този, Който благославя, да гледаме към благословенията. Вместо да се покланяме на Снабдителя на нуждите ни, да гледаме и да се покланяме на материалните неща, които получаваме от Него.

Асирийците са се покланяли на този бог, пренасяли са му жертви, включително и децата си, наказвали са телата си с бой и мъчения, за да му угодят, но резултатът бил, че ставали по-бедни и живели под проклятия вместо да са благословени и преуспяващи.

В Мат. 6:24 Исус казва: „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия или към единия ще се привърже, а другия ще презира.Не можете да слугувате на Бога и на Мамона.”

Исус използва много силни думи, за да покаже на Своите ученици и последователи, че среден път няма. Не е възможно един човек да служи едновременно и на Бог и на Мамон! Исус тук говори за асирийския бог Мамон и интересното е, че говори за него в сегашно време. Това ми показва, че както преди Исус, така и по Неговото време тук на земята е имало хора, които са се покланяли на Мамон.

Истината е, че и днес има поклонници на този бог и за жалост той има поклонници и сред хората, които са тръгнали да следват Исус. И не случайно Исус ни казва чрез Словото Си, че не е възможно да служиш и на двамата господари. Трябва да избереш или единия или другия. Среден път няма! Компромисен вариант не съществува!

Днес много хора се заблуждават, че нямат проблем с поклонението към Мамон, защото в къщите си нямат негови статуи, на които да се покланят. Но факт е, че все повече хора се хващат на примката на този фалшив Бог и жертват здравето си, почивката си, семейството си, времето си, за да служат на Мамон и да поддържат изкуствено един начин на живот, който не е по силите им. Те вярват, че само ако имат малко повече пари или малко повече материални придобивки, всичко ще бъде наред в живота им.

Духът на Мамон ни кара да правим точно противоположните неща на тези, които Бог очаква от нас да правим. Бог очаква от нас да бъдем щедри и да благославяме други – Мамон ни кара да трупаме неща за себе си, понякога за сметка на другите. Бог очаква да трупаме съкровища на небето – Мамон ни кара да събираме богатства на земята. Бог очаква да служим на Него и да се покланяме единствено на Него – Мамон очаква същото.

Нещо, на което желая да наблегна тази сутрин е, че Мамон и парите не са синоними. Парите са неутрални. Те не са нито зли, нито добри. Те са просто един инструмент. Едни и същи банкноти в ръцете на благословен човек може да са благословени и за благословение на много други, а в ръцете на някой друг може да бъдат използвани за наркотици, за оръжие или за извършване на някакво престъпление.

Исус никъде не казва, че парите са корена на всяко зло, а сребролюбието/любовта към парите. Много хора цитират напълно погрешно стихът от 1 Тим. 6:10, който говори за сребролюбието, а не за парите и вярват, че ако имат пари са в грях. Затова избират да живеят в мизерия, за да са „по-святи” и „по-добри”.
Парите, които Бог благослови, се преумножават и са достатъчни да покрият не само нашите нужди, но и нуждите на много други хора. С тях ние можем да поддържаме както локалната си църква, така и мисионери и мисии, които достигат хора по целия свят.

Миналият път разгледахме точно този принцип, че когато Бог благослови парите ни, те се умножават. Те са повече от достатъчно. Но когато предоставим парите си на Мамон, тогава ние изпадаме в робство, те не са благословени, а напротив стават проклети и никога не ни достигат за нуждите, които имаме.

Мамон ни кара да искаме повече, да сме повече себични, да търсим постоянно по-висок стандарт на живот, такъв какъвто всъщност не можем да си позволим.
Мамон дори понякога звучи много религиозно. Той ни кара да си мислим: „Само ако имаме повече пари, тогава ще помагаме на другите или тогава ще дадем там, където чувстваме, че Бог ни води” и т.н. Бог ни учи, че за да имаме повече, ние трябва да започнем да даваме повече и да помагаме на другите.