ДУХЪТ НА ПИОНЕРИТЕ

През миналата седмица Бог много силно ми говори за пионерите и пионерския дух. Темата на едно събрание, на което присъствахме наскоро с Мишел беше за пионерския дух в нас и нашите служения и докато слушах, Бог започна да ми показва неща за нашата църква.

Желая да споделя с вас някои от характеристиките на пионерите, защото вярвам, че като църква ние попадаме точно в тази категория на пионерите. Много от нещата, които правим и пътищата, които прокарваме са нови.

Когато говорим за пионери, не става въпрос за пионерчетата по време на комунизма в България, а за хората, които:
• се борят за въвеждане на нови неща в живота, които проправят път на новото (бълг. тълковен речник),
• правят неща, които никой друг преди тях не е правил,
• отиват на места, където никой преди тях не е стъпвал,
• оставят комфорта си и тръгват в посока, в която никой преди тях не е ходил или е тръгвал, но бързо се е отказвал,
• не се спират пред трудности и неблагоприятни за тях обстоятелства.

1. Пионерите трябва да са силни и смели.
Когато Мойсей умря и Исус Навиев пое водачеството на израелтяните, Бог му говори още в самото начало с думите: Ис. Навиев 1:9 „Ето, заповядвам ти, бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш.”

Преди това в ст. 6 Бог му казва: „… бъди силен и смел…”
В ст. 7 Бог му казва: „Само бъди силен и МНОГО смел…”
И в ст. 9 думите на Бог към Исус Навиев идват като заповед: „Ето, заповяд-вам ти, бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш…”

Питали ли сте се защо Бог трябваше три пъти едно след друго да повтори и накрая да заповяда на Исус Навиев да бъде силен и смел? Пред еврейският народ предстоеше да завладее Обещаната земя. (Наскоро, когато си четях от книгата Исус Навиев едно от нещата, които Бог ми показа беше, че Обещаната земя не се дава или подарява, а се завладява.)
• Те трябваше да завладеят градове, които имаха предпазни стени.
• Пред тях бяха хора по-големи и по-силни от тях.
• Враговете им имаха по-добра екипировка и по-добро обучение за вой-на.
• Много често вражеските войски бяха с пъти по-многочислени от тях.

Затова Господ говори на Исус да бъде силен духом и смел. Всеки пионер минава през трудни моменти. Не винаги обстоятелствата са на негова страна. Много често враговете му изглеждат с пъти по-силни от не-го. Но ние трябва да се научим да получаваме силата, от която се нуждаем за всяка една ситуация, от Господа.

Аз не мога да бъда с вас във всяка ваша ситуация. Не мога да ви дам най-добрият съвет за всеки ваш проблем. Но Исус – Добрият Пастир, е винаги на ваше разположение. Святият Дух – Съветникът, живее във вас и Неговите съ-вети са винаги правилни.

2. Пионерите трябва да са твърди и непоколебими.
„Затова, любезни мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте всякога в Господнето дело, като знаете, че в Господа трудът ви не е празен”. 1 Кор. 15:58

Да, понякога изглежда, че трудът ни е напразен. Понякога се питаме къде са плодовете от семената, които сме сяли. Понякога, когато стане много труд-но, сме готови да си вземем багажа и да си тръгнем като оставим всичко, за което до този момент сме се трудили.

Но, точно в такива моменти Павел ни казва, че трябва да бъдем твърди и непоколебими, защото трудът ни в Господа никога не е напразен. Исус каза, че само тези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост. Това означава, че лесен път няма. Всички ще преминем през трудности. И въпросът е дали ще останем твърди и непоколебими или ще се огънем и предадем. Успяват само онези, които не се предават до край.

За жалост твърде много хора се предават точно една стъпка преди своята награда или победа. И какъв е смисъла тогава, че сме жертвали толкова мно-го, да сме стигнали до края и да се огънем или да се предадем? Ние трябва да помним, че имаме цел и тази цел е все по-малко хора да пътуват към ада и все повече да намират пътя към Рая.

3. Пионерите са усърдни работници.
1 Кор. 3:8-9 „И тъй, този, който сади, и този, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда, защото сме съработници на Бога…” Независимо колко видима или невидима е работата, която вършиш за Госпо-да, Бог е обещал, че всеки ще получи награда от Него за труда си. Няма зна-чение дали хората те хвалят или не за твоя усърден труд и дали някой ти по-казва, че те оценява. Продължавай да даваш всичко от себе си в работата и служението си за Господа, защото когато работиш на Неговата нива, Бог те вижда като Свой съработник. Той вижда какво правиш, колко правиш и как го правиш и на Неговото време ще те възнагради, според труда, който си положил.

Отново Павел ни казва, че каквото и да правим, трябва да го правим като за пред Господа. Т.е. няма значение дали си призван:
• да ходатайстваш,
• да учиш децата в неделното училище,
• да работиш с тийнейджърите,
• да чистиш църквата,
• да си разпоредител,
• да си хвалението или
• да проповядваш,
ти трябва да живееш със съзнанието, че правиш това за и пред Господа и това означава, че трябва да дадеш всичко от себе си, да Му дадеш най-доброто си, не трябва да Му служиш както хората в света правят, когато го няма шефа им.

4. Пионерите не се страхуват да правят нови и непознати неща.
Кога за последен път сте направили нещо ново в живота си? Кога за пос-леден път сте отишли някъде, където никога не сте били преди това? Много хора, които са вярващи и ходят редовно на църква, изглеждат толкова отегче-ни от живота. Всеки ден правят едно и също:
• пазаруват от един и същи магазин,
• купуват едни и същи неща
• носят едни и същи дрехи
• лягат си и стават по едно и също време.
• слушат една и съща музика
Всяка седмица ходят на църква и:
• сядат на един и същи стол
• говорят с едни и същи хора в църквата
• оплакват се за едни и същи неща

Ако сте от тази група хора, време е да направите нещо ново в живота си. Нещо, което досега не сте правили или дори не сте си мислили, че можете да направите.
Животът за и с Бог е вълнуващ и пълен с нови неща всеки ден. До 2000 г. никога преди това не бях основавал нова църква и то в град, за който всички ни казваха, че е един от най-трудните в духовно отношение. Никога не бях вярвал, че можем да имаме наша собствена къща с екстрите, които имаме. Никога не бях мечтал дори, че един ден ще посетя Африка. Ние трябва да очакваме свежи неща да стават в живота ни и да сме готови да направим крачката, когато вратата пред нас се отвори.

5. Пионерите не се задоволяват с нищо по-малко от най-доброто. Аз никога не желая като да се задоволяваме с нещо посредствено. Поня-кога сме притиснати от обстоятелства или от липса на достатъчно ресурси, но това не трябва да спира желанието ни за най-доброто. Никога не желая да ос-тана на мястото, до което съм достигнал сега, защото зная, че Бог има нещо подобро.

6. Пионерите не ги интересува дали там, за където са тръгнали ще бъде твърде трудно за тях. Когато идвахме към Търново да основем църква, хора ни казваха, че ще ни бъде много трудно. Още първите месеци почувствахме съпротивата на влас-тите. После ни казваха да ни си мечтаем за голяма по численост църква, тъй като дори най-старата църква в Търново е не повече от 150 човека.

Мен не ме интересува дали в града има църква с повече от 150 члена. Аз вярвам, че Бог желае ние като църква да растем и да оказваме влияние в гра-да ни, околностите му, държавата ни и до краищата на света. И това е вече факт! Мен не ме интересува, че в града има хора, които не ме харесват.

Аз и семейството ми сме дошли в Търново да изпълним Божията воля и призив за нас, а не за да се харесваме на хора. Внимателен съм да не казвам това с арогантност. Но аз нямам сили и време да се занимавам с хора, на кои-то дори Бог не може да угоди. Нямам време и желание да слушам с часове и да съветвам хора, които постоянно се оплакват колко им е тежък живота, без да имат желание да се променят и да платят цената, която трябва да платят.

Исус не седна да се моли на младия богаташ да остане при Него и в църк-вата Му. Той не му предложи място в някое служение, за да го задържи близо до Себе Си. Та в крайна сметка, той можеше да стане един от най-щедрите спонсори на служението Му. Давид и за момент не се замисли колко е трудно да победи Голият.

7. Пионерите не ги интересува колко малко ресурси имат на свое разпо-ложение.
Когато ние дойдохме в Търново, нямахме нито парите за къща, нито по-мощници, нито заплати, нито всичките ресурси, от които имахме нужда, за да започнем църква, но ние използвахме това, което имахме на разположение. Обаче Бог е винаги верен! С времето Той снабдяваше по свръхестествен на-чин всяка наша нужда, според Своето богатство в слава.

Пионерите винаги правят лични жертви. Те започват с всичко, което имат. Когато ние дойдохме тук, имахме един бус, един камион с багаж и вярата, че Бог ни е изпратил тук.

Давид имаше една прашка. Момченцето имаше 5 хляба и 2 рибки. Какво имате вие, което сте готови да използвате за Господа? Някои хора искат всич-ко да е наред в живота им, преди да се посветят и да дадат всичко от себе си за Бог.
• Само да си подсигуря живота…
• Само да си изуча децата…
• Само да се пенсионирам…
• Само това и онова и живота си минава ей така.
Желая да приключим днес с молитва за хора, които желаят да имат пио-нерски дух или са имали такъв дух, но по една или друга причина са го загуби-ли или подтиснали.