РАДОСТ ВЪВ ВЯРАТА НИ

П-р Николай Стефанов

Миналият път разгледахме 2 глава от посланието на ап. Павел към филипяните. Главната й тема беше „Радост в служенето”. Видяхме, че библейското значение на израза „да служиш” е равносилно на това да слугуваш на другите без да очакваш благодарност или признание от някой за това.

Да служиш на другите означава:
• Да поставиш нуждите на другите над собствените си.
• Да споделяш собствените си ресурси с другите.
• Да бъдеш като Исус.

Днес ще разгледаме следващата 3 глава и фокусът в нея е Радост във вярата ни.
В тази глава Павел пише на вярващите във Филипи за свободата на вярата ни в Бог и за радостта, която идва от тази свобода. Вярата ни в Господа трябва да носи радост в сърцата ни, точно както страданията в Негово име и служенето на Него и на другите. Павел застава срещу тези, които налагат излишно бреме на вярващите и срещу законничеството, което винаги отнема радостта ни в Господа.

Филипяни 3:1: „И така, братя мои, радвайте се в Господа. За мен не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.” Павел отново обръща вниманието на вярващите във Филипи към радостта в Господа. Всяка тема, която Божието Слово разглежда е изключително важна за нас. Когато Библията говори по дадена тема повече от веднъж, това ни показва, че тя има по-особено значение за нас. Но когато отново и отново се говори за една и съща тема, това означава, че трябва да й обърнем още по-специално внимание.Ако по някаква причина си загубил радостта си, днес Словото на Бог те предизвиква да се радваш в Господа.
• Ако са те налегнали житейските грижи,
• ако имаш неплатени сметки и парите ти от последната заплата или пенсия са вече свършили,
• ако диагнозата на лекарите не е това, което си искал да чуеш,
• ако все още не си получил благословенията, които Бог ти е обещал,
• ако ситуациите в живота ти са такива, сякаш си притиснат отвсякъде и нямаш друг изход,

Божието Слово те предизвиква да се радваш в Господа. Радостта е избор! Тя не зависи толкова от обстоятелствата около нас, колкото от начина, по който гледаме на тях и ги възприемаме. Ст. 2, 3: „Пазете се от злите работници/от тези кучета, пазете се от тези, които изопачават обрязването; защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме и се хвалим с Христос Исус, и не уповаваме на плътта.”

Още от времето на Павел е имало хора, които са се опитвали да налагат човешки правила и закони, като изискване за спасението на някой. И не трябва да ви изненадва, че такива ги има и сега. По времето на Павел проповедниците на спасение чрез спазване на някакви закони, традиции или човешки правила, са поучавали, че човек не може да бъде спасен, ако не се обреже. Днес има подобни такива (зли работници/кучета, както ги нарича Павел), които поучават, че човек не може да се спаси:
• ако не носи забрадка, ходи с грим, носи панталони, режи си косата и т.н.,
• ако ходи на море и носи бански,
• ако ходи на кино,
• ако не спазва съботата,
• ако не пали свещи и не целува икони,
• ако не спазва определени традиции и закони.

Такива хора правят спасението на човек изцяло зависимо от неговите дела. Т.е. ако си добър човек и вършиш добри дела, може да се спасиш, но ако не спазваш определени традиции и закони, нямаш шанс за спасение. Такива хора са мотивирани от духовна гордост. Понеже са инвестирали толкова време и усилия да спазват законите и традициите си, не могат да приемат факта, че всичките техни усилия не са способни да ги доведат дори една стъпка по-близко до спасение.

Законничеството в християнството е едно от нещата, срещу които Павел се бори най-много. Срещу него той противопоставя 3 неща, които са наистина ценни и имат стойност пред Бог:

Поклонение с Божия Дух. Бог търси истински поклонници, а не само такива, които да правят правилните неща за пред хората, а в същото време да не Го познават и да нямат лично взаимоотношение с Него. “Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“ Йоан 24:4.

Хвалене с Христос. Хората, които разчитат на спасение чрез дела и спазване на закони и традиции, имат тенденцията да се хвалят и да изтъкват пред хората делата си. Затова те правят делата си така, че хората да ги забележат и да ги похвалят. Но за тях Исус казва, че те вече са получили своята награда тук, на земята.

Също в 1 Кор. 1:31 се казва: „Който се хвали, да се хвали с това, което Господ е направил.“ Както в предните две глави разгледахме, Павел напомня на вярващите, че ние сме просто едни слуги Исус Христови, които Той е решил да употреби да свършат това или онова. И както един слуга не се хвали, че той е свършил дадено нещо за своя господар, така и ние трябва да помним да не приемаме славата за себе си, а да я даваме на нашия Господ.

• Ако Бог реши да изцери някой чрез нас, ние трябва да насочим вниманието на хората към Христос, Който е извършил изцелението, а не към нас, които сме били каналите за това.
• Ако Бог благослови някой чрез нас – славата трябва да отиде към Него.
• Ако Бог спаси някой чрез нас – славата е отново за Него.

Неуповаване на плътта. Плътта и делата й не могат да ни спасят. Спасението е единствено чрез вяра и по благодат. Цената за спасението ни е платена от Исус веднъж и завинаги и тя е достатъчна за всички поколения и за всички грехове. Ние не можем да я допълним по някакъв начин чрез делата си. Делата ни просто трябва да идват като естествен плод на вярата ни. Както едно добро плодно дърво не е нужно да се насилва, за да даде добър плод, така и добрите дела трябва да са естествен плод на вярващия.

Ст. 4-6: „Макар че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, като съм бил обрязан в осмия ден, от Израелевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, според закона фарисей, по ревност – гонител на църквата, по правдата, която е от закона – непорочен.”

Павел ясно показва, че човешките постижения, без значение колко впечатляващи за хората са те, не могат да спечелят спасението на никой, нито вечен живот с Бог. Апостолът пише на филипяните, че повече от много други хора той имаше впечатляващи постижения в своя живот, ако спасението зависеше от тези неща:
• Имаше перфектно възпитание.
• Образованието му беше възможно най-доброто за времето си.
• Беше с правилната според закона националност.
• Принадлежеше към едно от най-уважаваните племена сред евреите – Вениаминовото племе. Принадлежността към това племе е била уважавана, заради това, че първият Израилев цар Саул, е бил от това племе, както и заради факта, че Вениаминовото и Юдовото племена са били единствените, които са се завърнали в Израел след плена (по времето на Ездра), за да възстановят разрушения храм в Ерусалим.
• Беше член на фарисейската секта. Това е била една от най-посветените и стриктни ортодоксални еврейски секти, които до педантичност спазвали своите многобройни правила, които били като допълнение към Мойсеевия закон.
• Също беше ревностен гонител на Църквата, чийто основател Христос е бил смятан от тогавашните религиозни лидери за самозванец, еретик и богохулник.
Всичко това е било много впечатляващо за хората, но не и за Бог. Спасението на човек не се гради върху тези неща. То не зависи от това колко години ходиш на църква; в колко служения си включен; даваш ли или не в дарението; колко богословски степени имаш; на коя църква си член и т.н. Спасението ни е подарък от Бог. Дар, за който Той плати най-високата цена.

Ст. 7-11: „Но това, което беше за мен придобивка, го сметнах като загуба за Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като стана съобразен със смъртта Му, за да мога някак да достигна възкресението на мъртвите.”

След като Павел показва, че ако се сравнява с проповедниците на спасение чрез спазване на традиции и закони, той има правото да се гордее много повече от тях със своите успехи и постижения, той ясно показва, че цялата тази игра на фалшива религиозност е напълно безсмислена. Понякога толкова можем да фокусираме вниманието си върху старите си постижения, свидетелства и нещата, които Бог някога е правил в живота ни, че те да бъдат пречка на сегашното ни взаимоотношение с Христос.

След като прави преглед на всичките си постижения в живота, Павел казва, че счита всичко за загуба, в сравнение с познаването на Христос. Това изявление показва една съвършено различна ценностна система. Лично аз съм много предизвикан  за това къде стои моето лично взаимоотношение с Бог. Колко ценно е то за мен? Когато стана какви са първите мисли, които идват в ума ми? Когато си лягам с какви мисли заспивам? През деня имам ли време за моя Господ Исус Христос или имам време за всичко останало, и ако остане време за Него? Често сякаш даваме всичко от себе си за нещата, които правим за Бог, а се оказва, че не отделяме време да Го познаем по-добре.

Праведността идва само от Бог и тя е, която ни подсигурява достъп до Него и право на взаимоотношения с Него. Правдата/праведността от закона и от добрите дела не може да ни подсигури взаимоотношения с Бог. Само Христовата праведност, може да направи това за нас. Тя се получава единствено чрез вяра в Христос. За да познае Христос и силата на Неговото възкресение, Павел се отказа от всичко – семейство, кариера, приятелства и собствената си свобода. Ние също имаме право на това знание и на същата сила, но за да им се наслаждаваме, трябва да пожертваме нещо.

За да преживее един спортист радостта от победата, преди това трябва да плати високата цена на постоянство, лишения от много удоволствия и усърдие в тренировките си. Какво сте готови да пожертвате, за да познавате Христос по-добре? Заетата си ежедневна програма, в която да отделите време за молитва и за изучаване на Божието Слово? Одобрението на приятелите си? Някои от личните си плановете и удоволствия? Каквото и да е това, което решите да пожертвате, познаването на Христос си заслужава жертвата.

Ст. 12-14: „Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но гоня, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус (дано да стана всичко това, за което Христос ме спаси и иска да бъда). Братя, аз не смятам, че съм уловил (достигнал до мястото, където трябва да бъда), но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам/гледам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.”

Целта на Павел беше да познава Христос, да бъде като Него и да бъде всичко, което Христос има за него. Понякога ние дотолкова живеем в миналото си, че не можем да погледнем и да се зарадваме за настоящите и бъдещите неща, които Бог има за нас. Някои хора не могат да забравят и да си простят за провали и грешки в своето минало. Те продължават да живеят в страх да не се провалят отново и затова не правят нищо от това, което Бог има за тях днес. Други живеят със спомени от стари наранявания и са издигнали стени между себе си и другите. Те не желаят да допуснат това да стане отново, като по този начин лишават себе си от пълнотата на това, което Бог има за тях. Трети разчитат на нещата, които Бог е правил за тях преди години.

Павел избра да забрави всичко от миналото си и да остави миналото в миналото. Той можеше цял живот да се чувства виновен за смъртта на християните, които беше преследвал и предал на смърт преди да срещне Христос. Но апостолът избра да забрави миналото и да погледне напред. Когато ние се покаем и поискаме прошка за греховете си, Бог поставя всичко под кръвта на Исус и ни дава Неговата праведност. Той ни прощава всеки грях, извършен до този момент и ни дава едно ново начало. Но ние трябва да изберем дали ще оставим миналото ни да ни държи в оковите си, или ще изберем да живеем с нещата, които Бог има за нас днес.

Ст. 15,16: „И така, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако вие мислите нещо по друг начин, Бог ще ви открие и него. Само нека да живеем според това, в което сме достигнали [и да мислим същото].”

Павел насърчава всеки зрял християнин да мисли така, както той мисли. Когато с човешки усилия се опитваме да живеем един съвършен християнски живот, можем да стигнем до отчаяние и обезсърчение. Това също може да ни доведе до състояние да се чувстваме толкова далеко от съвършенството, че да си мислим, че никога няма да можем да угодим на Бог. Но тези, които са зрели, се учат да разчитат на силата на Святия Дух в живота си, защото са осъзнали, че със собствени сили няма да успеят.

Духовната зрялост също включва и да правиш това, което вече знаеш, че трябва да правиш. Някои постоянно се оправдават, че все още не са научили всичко. Те прекарват цял живот в търсене на истината и никога не я намират. Павел заръчва на филипяните да живеят според това, което вече са научили и знаят. Това не означава, че трябва да спрем на едно място и да не растем повече, но трябва да започнем от някъде и след това, когато прибавяме към знанията си, делата ни да съответстват на новите неща, които знаем.

Ст. 17: „Братя, бъдете всички подражатели на мен и внимавайте в тези, които живеят така, както имате пример в нас.” Наскоро на едно събрание стана на въпрос, че ние се нуждаем от добри примери във вярата, които да следваме. Вярно е, че Бог ни е създал оригинали и не е нужно да имитираме живота или служението на някой друг, но ние можем да подражаваме на христоподобния им характер. В естествения живот едно дете следва примера и често дори неосъзнато имитира своите родители и по-големи братя и сестри. В духовния живот става същото. Едно духовно бебе или дете се учи от примера, който има от другите, с които общува.

Както самият Павел изповядва в ст. 12, никой от нас не е съвършен. Но той насърчава филипяните, както самият той е избрал да следва Христос, така да сторят и те. По това време най-вероятно Евангелията все още не са били разпространени до всички новоосновани църкви и е било от още по-голямо значение за вярващите да имат добри примери, които да следват.

Можем да се запитаме достигнали ли сме до зрелостта на християнския си растеж да можем да кажем на другите да подражават на нас? Какви ще станат хората, които гледат на нас като техни примери и ни имитират? Ст. 18, 19: „Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст; чийто край е погибел, чийто бог е коремът и чието хвалене е в това, което е срамно, които отдават ума си на земните неща.”

Павел не критикува единствено проповедниците на спасение чрез закона, но и всички онези християни, които живеят като „врагове на Христовия кръст”. Това са хора, които не са разпнали плътта си с Христос и живеят за своите собствени удоволствия и желания, без да се замислят за нуждите на другите. Свободата, която имаме в Христос не е свобода да бъдем себични. Това е свобода да използваме всяка възможност да служим и да станем възможно най-добрия човек, който можем да бъдем.

Ст. 20, 21: „Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител – Господ Исус Христос, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на силата Си да покори и всичко на Себе Си.” Жителите на град Филипи са имали същите привилегии като жителите на Рим, тъй като Филипи е бил Римска колония. По същия начин един ден ние ще имаме всички привилегии на жителството на небесния Ерусалим, защото принадлежим на Христос. Затова трябва да внимаваме да не сме толкова вързани за земните неща, че да съжаляваме, когато Христос дойде да ни вземе.

Ние с нетърпение трябва да очакваме момента, когато нашите смъртни, болни, страдащи, немощни тела ще бъдат променени в миг на око и ще получим тела като на Исус след Неговото възкресение. Това е чудесната надежда, която имаме и с която живеем. Тя ни дава силата да издържим кратковременните изпитания, трудности и неудобства, през които преминаваме, докато сме на тази земя и в тези тела.