ПРЕМЪЛЧАВАЩАТА ЛЮБОВ

1 Коринтяни 13:1-7 –„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“

Главната мисъл: Премълчаването ( което е плод на Святия Дух ) прилича на язовирната стена, която препречва пътя на поройните, завличащи води - наречени: Ярост, Гняв, Обиди и Злословие.*

I. ХАРАКТЕРЪТ НА ПРЕМЪЛЧАВАНЕТО -

ПЛОД НА СВЯТИЯ ДУХ

1. Премълчаването (Плод на Святия Дух) – ЮЗДАТА, която прави съвършения човек

Яков 3:2 -„Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в ГОВОРЕНЕ (т.е. може да премълчава), той е СЪВЪРШЕН мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“

Премълчаването е - обуздаване на цялото тяло:

· Обуздаване на мислите

· Обуздаване на чувствата

· Обуздаване на езика

Способният човек да премълчава, прилича на - дълбок кладенец, чиито води никога не се мътят!

2. Премълчаването (Плод на Святия Дух) – белег на духовното възпитание

· Възпитаните хора винаги премълчават!

3. Премълчаването (Плод на Святия Дух) – белег на духовната култура

Духовно културният човек винаги премълчава - избягва „глупавите и просташки разисквания“, т.е. споровете, за които предупреждава Бог (чрез апостола):

2 Тимотей 2:23 -„А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли.

4. Премълчаването (плод на Святия Дух) - белег на Божия страх, живеещ в Християнина

Притчи 9:10 –„Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.“

Лука 6:38 -„...с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.“

Ефесяни 4:29 -„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви...“

5. Премълчаването ( Плод на Святия Дух) – белег на благородния човек

· Човекът, който не мрази

· Човекът, който не завижда

· Човекът, който не иска, а дава...

II. НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРЕМЪЛЧАВАНЕТО -

ПЛОД НА СВЯТИЯ ДУХ

Премълчаването не е - характерна черта на слабохарактерен човек!

Премълчаването е - съвършена черта на човека със силен характер!

1 Коринтяни 13:7 -„Любовта ВСИЧКО ПРЕМЪЛЧАВА...“

За премълчаването ще кажа следните мисли:

Ø Премълчаването - името на бронираното елече, което полицаите, войниците обличат, когато животът им е застрашен.

(Примерът с новите бронирани елечета, които се продават в Лос Анджелис.)

Ø Премълчаването - името на духовния пожарогасител, чрез който се гасят пожарите, наречени: Кавги, Разправии, Раздори, Побоища, Кръвопролития и Смърт...

1. Премълчаването - пожарогасителят на вътрешните конфликти в човека

2. Премълчаването - семейният пожарогасител, който предотвратява семейните пожари

3. Премълчаването - общественият пожарогасител, чрез който Бог предотвратява пожарите (в квартала, в града, в селото, на работното място, в Отечеството, в Църквата и пр...)

III. АРХИТЕКТЪТ, СТРОИТЕЛЯТ, СНАБДИТЕЛЯТ НА ДЕФИЦИТНАТА МЕБЕЛ, НАРЕЧЕНА «ПРЕМЪЛЧАНИЕ»

1. Премълчанието - Плод на Святия Дух, пребъдваш в нас
1 Коринтяни 13:7 -„Любовта всичко премълчава.“

2. Премълчанието - Дар на Бога

2 Тимотей 1:7 -„Защото Бог ни е дал дух не на боязън, а на любов сила и СЕБЕВЛАДЕНИЕ.“

Да! Бог ни е дал дух на себевладение - да премълчаваме (чрез силата на любовта)!

3. Архитектът, Строителят и Снабдителят на дефицитната мебел, наречен ПРЕМЪЛЧАНИЕ – ЖИВИЯТ БОГ!
Филипяни 1:6 -„Като съм уверен именно в това, че Оня който е почнал доброто дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа."

1992 г.

Бел.ред.

Ø Главните букви - не са грешка! „Ярост, Гняв, Обиди и Злословие и пр….” – не са просто думи!

Според П-р Д-р Ст. Банков – това са Личности, човешки атрибути (характерен белег, свойство, качество, черта на човек или предмет.), зад всеки от които стоят съответни духове, които – или чукат на вратата на човешкото сърце, или гостуват, или вече са коронясани – т.е. трайно наместили се - в душите ни и в сърцата ни (с наше разрешение).

Това се отнася, както за положителните чувства (Божиите атрибути, дадени на човека): Вяра, Надежда, Любов, Благодат и пр...Така и за отрицателните!

Това, че ще изпишем „Сатана“ с малка буква, няма да го обезличи, нито ще намали силата му.

Това, просто ще направи слаби нас самите - ако подценяваме духовните си врагове, и си фантазираме, че можем с плътски усилия да променим негативните духовни неща в живота ни, служейки си с плътски средства. (Марк 9:29)