5 Януари / Исая

прочит за деня: Исая 1-6

ОСКВЕРНЕНИЕ И ОСВЕЩЕНИЕ

„Божията любов не търпи греха и егоистичния интерес, затова тя не ни подтиква преди всичко към благост и доброта, а към святост.” – Осуалд Чеймбърс

Не зная как е с вас, но на мен неведнъж ми се е случвало да си вървя по тротоара, изведнъж да стъпя на размърдана плочка и да се опръскам с кал до ушите.  Как се чувствам в такъв момент ли? Зле. Особено, ако отивам на някакво представително събитие…

Нещо подобно се случва с нас като отделни личности и с цели църкви в духовен план. Особено ако продължаваме да стъпваме накриво и да се пръскаме с калта на този свят. Да попиваме от вавилонския дух. По дрехите ни лъсват петна на гордост, високомерие, идолопоклонство. Постепенно „среброто ни става шлак и виното ни се смесва с вода” и ставаме „като обсаден град… като дъб, чиито листа вехнат” (Исая 1)

Тогава, казва Бог, приносите ни са суетни и молитвите ни са мерзост пред Него. Тогава силата ни е „като кълчища и делото ни – като искра”. Ще изгори заедно с нас, без да има кой да го угаси. (Исая 1:31)

„Горко на онези, които влекат след себе си беззаконието с върви от лъжи” – предупреждава ни Бог (Исая 5:18). Защото, ако влачим грях, не виждаме. Изкривява ни се перспективата. Притъпяват ни се сетивата. „Стълбовете ни и праговете ни” – критериите ни за чистота и святост, се поклащат. Започваме да наричаме злото добро, а доброто зло.

Затова иска Бог да стоим в Неговото присъствие със съкрушено сърце и разкаян дух, като Исая. За да може Той да изгори примесите ни чрез огъня на Святия Си Дух. Да ни освети до блясък, защото святостта е сила.

Светлана Каролева