11 януари / Йов

прочит за деня: Йов 3-4 глава

БОЖИЯТА И ЧОВЕШКАТА ЛОГИКА

Непорочността и праведността на Йов не се оказват застраховка срещу отчаянието, което го обзема. Благочестието му е твърде несигурен пристан в тъмното бурно море на болката. Вярата му изглежда като нищожна лодка в това страшно море и то лодка, която започва да се пропуква. През тези пукнатини в съзнанието му нахлуват мрачни мисли на безнадежност, на самосъжаление, на безсмислие и ужас…

Йов постъпва като човек изгубил почва под краката си – той проклина деня, в който се е родил. Съзнанието му е акатувано от един пронизващ въпрос, който превръща болката в агония: „ЗАЩО?!…”  „Защо не умрях при раждането?… Защо ме приеха коленете?… Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата?… Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и когото Бог с мрак е окръжил?”…

Йов не разбира. Той не вижда смисъл в нито едно от хубавите неща, които са му се случвали до момента. Човешката му логика търси отговори…

Ако трябва да дефинираме на съвременен език изхода, за който Йов мечтае (3 глава), най-подходящата дума би била „евтаназия” – да се съкратят болките, да се спре агонията…

Познато ли е ви е това състояние на Йов? Случвало ли ви се е да имате чувстото, че умирате от душевна болка? Да усещате, че не можете В-Е-Ч-Е. Усещали ли сте, че вярата ви се пропуква? Бил ли е умът ви атакуван от черни мисли? Опитвали ли сте се да заемете ролята на Господ в живота ви и да преценявате кое би било най-добро за вас в момента? Мечтаели ли сте за евтаназия?… На мен ми се е случвало.

Усетил непоносимата агония на Йов, теманеца Елифаз, един от тримата верни приятели заговаря… Опитва се да насочи погледа на Йов към силните години на вярата му, когато думите му са „привдигали падащия”. Припомня му твърдата основа, на която доскоро е стоял, и се опитва да го накара отново да стъпи здраво на нея: „В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти – твоята надежда?”

Размислите на Елифаз (4 глава) се въртят около праведността на Бог и убеждението му, че Господ не наказва праведните. В думите му има прикрит призив към Йов за равносметка… Елифаз няма смелостта да го каже в прав текст, но долавям скритите въпроси: „Да не би да си си помислил, че си по-праведен от Господ? Да не би да си се възгордял от праведността си? Може това да е причина за удара, който Господ ти е нанесъл?!”…

Размислите на Елифас са верни, по принцип… „Гордостта предшества погибелта и високоумието – падението” е казал Соломон (Притчи 16:18). Обаче това, което Елифаз не знае е, че случаят с Йов е различен. Това, което не осъзнава още е, че Божиите пътища не са като човешките пътища и логиката на Бога е различна от човешката логика. Истини, които Йов и приятелите му тепърва ще проумяват. Истини, които ние, като християни, трябва да проумеем и научим.

Надя Кирякова