20 Януари / Матей

Прочит за деня: Матей 5-7

БЛАЖЕНИ СКЪРБЯЩИТЕ

Какво повече би искал един скърбящ човек, освен да бъде утешен?

Може би да позволи да бъде утешен?

На тези мисли ме наведе една случка с моята четиригодишна дъщеря.

Беше вечер, когато се прибрахме. Някъде между колата и входа на блока, дъщеря ми изпуснала една съвсем мъничка играчка. Не мога да опиша какъв плач последва у дома, когато липсата се установи. Нямаше как да се върнем и да я потърсим. Беше тъмно. Плачът продължи, а драматичността му се увеличаваше колкото повече с баща й се опитвахме да я успокоим.  Тя сякаш не искаше да я утешаваме,  а просто да си плаче и да си преживява. Оставихме я да си поплаче за известно време. Скоро тя дойде при мен, хлипаща, с думите: „Мамо, искам да ме успокоиш!” Добре, помислих си, сега вече щом и ти искаш, наистина ще те успокоя. Седнах на земята, придърпах я върху краката си и силно я прегърнах, уверих я, че всичко ще бъде наред и на сутринта ще потърсим заедно загубеното . Тя се успокои. На сутринта открихме липсващото и на малкото личице се изписа голямо щастие. Не можех да повярвам колко сълзи отидоха за такова дребно нещо – проблем на четиригодишните, какво да се прави… Но в мен останаха думите: „Мамо, искам да ме успокоиш!”

Господи, и ние възрастните, често се държим като деца, нали? В моменти на скръб искаме да бъдем оставени да си поплачем, да тъжим, да се самосъжаляваме, понякога дори се огорчаваме, лутаме се в мисли и въпроси. И накрая, уморени от всичко, просто заставаме пред Теб с думите на моята четиригодишна дъщеря: „Татко! Искам да ме успокоиш!”

Бог е Утешителят на нашите сърца и Неговото слово ни съживява. Но, за да стане това, ние трябва да го пожелаем. Тогава Бог идва и изкоренява скръбта, и на нейно място насажда надежда, облагородява я с любовта Си и я полива с мира Си. Има нещо тайнствено и съкровено в мира от Господа. Не можеш да го обясниш, но можеш да го изпиташ. Това е мирът, който никой ум не може да схване.

 Блажени скърбящите, защото те ще бъдат утешени!

Николета Ботева