23 януари / Исус Навиев

Прочит за деня: Исус Навиев 16 – 20 глава

„ДОКОГА ЩЕ ЧАКАТЕ?”

В този пасаж откриваме няколко групи хора, които изискват полагащото им се наследство. По принцип е добро нещо да бъдеш верен и отговорен настойник на повереното ти. И това е особено актуално днес, в 21 век, когато всеки настоява да получи това, което му се ПОЛАГА. Учим децата да отстояват правата си, за да не бъдат ощетени или пренебрегнати.

Вероятно така са се чувствали дъщерите на Салпаад – несправедливо ощетени (ИН 17:3-6). В онези времена наследство е било обичайно само синовете да получават наследство, докато дъщерите са се ползвали от наследството на своите съпрузи. Проблемът бил в това, че Салпаад е имал само дъщери и без синове за наследници родът му  е щял да изчезне. Случаят с наследниците на Салпаад е създал прецедент, разискван още докато е бил жив Мойсей, затова петте дъщери са се позовали на решението оттогава: „Господ заповяда на Мойсей да ни даде наследство между братята ни”. Отговорът на Исус Навиев е „според Господното повеление” – той е направил изключение и е определил жени да станат носители на наследство. Впечатляващо!

Не е такъв случаят с Йосифовите наследници – те смятали, че са били ощетени, защото определената им земя е била недостатъчна. Аргументът им бил, че са „много народ, понеже тъй ги е благословил Господ”. Днес наричаме това „извиване на ръце” – опитали са се да поставят Исус Навиев „в ъгъла”. От една страна са го обвинили, че не се е погрижил за тях подобаващо (ИН 17:14), а от друга, че не е постъпил според благословението от Господа, т.е. Бог ги благославя, Исус Навиев – не!

О, попаднали са на правилния човек! Божия човек! Вместо да се разгневи, само с няколко думи мъдрият Исус е извадил истината наяве: „Ако сте много народ, изсечете част от гората в земята на ферезейците и рафаимите… щом ви е тясно”. Направете си място! Влезте в наследството си! Вземете си го!

Да, обаче е било трудно. Имало е гъста гора за изсичане. Опасно е било. Враговете били силни. Имали железни колесници… СТРАХЪТ бил обзел .

Оказва се, че смелост е не само да претендираме за ПРАВАТА си. Нужна е смелост и когато завладяваме териториите на наследството си! Не да чакаме наготово! Не да търсим да ни е лесно! А да запретнем ръкави, да разчистим наследството си (дома, работното място, служението) и да го населим с живот и знание за Господа! Иначе как бихме го опазили занапред, ако се страхуваме още преди да сме влезли в него?!

Обещанията на Бога са винаги на наше разположение, но често се налага „да се изкачим”, „да изсечем” преградите по пътя и „да изпъдим” врага, за да влезем в наследството си. Защото „имаме голяма сила” – благословението на Бога е върху нас! (ИН 17:17)

Даниела Енчева