1 Февруари / ЙОВ

прочит за деня: Йов 9–10 глава

ПРИМАМКАТА

Тези две глави за мен са илюстрация за това как Сатана може да манипулира дори с истината (изречена от устата на близки за нас хора), за да ни събори, да ни повали, да ни парализира, да се опита да ни разруши. Струва ми се, че това е една от най-опасните отрови – тази, чиято повърхност изглежда напълно годна за консумация, примамлива, истинска… Всъщност повърхността на подобен вид отрови често се състои от качествен продукт, годен за консумация. Проблемът е в комбинацията – заблудената жертва поема отровата, без да осъзнае, че повърхността е само примамката…

Изслушал внимателно дългите монолози за Божията справедливост, Йов възкликва: „Наистина зная, че това е така“. И след това изявява своята представя за същността на Господ – „Той поклаща земята… Той заповядва на слънцето… Той сам простира небесата… Той прави съзвездията.. Той върши велики и неизследими дела… Кой ще Му рече: Какво правиш?“…

Усещам как Йов с мъка оформя собствените си изводи за Божията справедливост… Позицията му от 2-ра глава („Какво! Само доброто ли ще приемаме от Господ, а злото да не приемаме?“) е атакувана от други мисли, някой от тях натрапени от доброжелателните му приятели („..Защото ме смазва с вихрушка… Не ме оставя да си почина…“), а други са поднесени от Сатана като измамлива отрова. Повърхност, която на пръв поглед прилича на истина („Той погубва и непорочния и нечестивия“), но съдържание, което парализира ума и тялото („Ако бичът му покосява внезапно, Той ще се присмива над изпитанията на невинните“).

Поел лукаво поднесената отрова Йов се сгърчва и прализира в 10-та глава („…Душата ми се отегчи от живота ми, затова ще се предам на оплакването си“). Една от целите на Сатана е постигната – Йов е съборен. Наранен е не само физически. Душата му страда не само заради загубата на чадата му. Вярата му, че Божият план за живота му е съвършен, е атакувана…

Изводите за нас днес?

Ако не разглеждаме истината в правилния Божий контекст, то тогава тази истина може да се превърне в лъжа и да се окаже само примамката в лъжицата с отрова.

Ако повярваме на лъжите, които Сатана се опитва да ни втълпи (понякога чрез наши близки и доброжелателни хора в живота ни) ние също ще бъдем съборени. Или пък не. Въпрос на избор!

Надя Кирякова