4 Февруари / Римляни

прочит за деня: Римляни 9-10 глава

В ХРИСТОС Е СПАСЕНИЕТО!

Повечето от нас разбираме скръбта на апостол Павел за неговите сънародници, защото всички имаме роднини и близки, които също не познават Христос като Свой Спасител. На юдеите бе даден закона, за да ги доведе до Христос, който изпълнява целта на закона. Но те се спънаха именно в Камъка, в когото трябваше да повярват и да се спасят. Както юдеите търсят закон за придобиване на праведност, така и нашите близки са слепи за факта, че тяхното образование, трудолюбие и морал ще бъдат крайно недостатъчни, за да ги оправдаят в съдния ден. Парадоксът на спасението е, че то е толкова достъпно и същевременно – толкова далечно… „Словото на вярата” е близо, „в устата” и „в сърцето”, и същевременно е на светлинни години от тези, чиито сърца са закоравени от себеправедност и себедостатъчност.

Колкото и болезнена да е скръбта ни за неспасените ни близки, има една по-болезнена мъка за християнина, която, от богословска гледна точка, прави по-точен паралел със скръбта на Павел в тези пасажи. Това е мъката за братята ни във вярата, които са се отклонили от Пътя. Както юдеите са чули от Моисей, така и тези християни са били призвани от Бог към покаяние, но днес продължават да бъдат непокорни и своенравни (опаки). Както Бог отхвърли юдеите, които, въпреки, че видяха чудесата Му и вкусиха от избавлението Му в пустинята, не останаха верни на Него (Евреи 3:15-19), така и християните, които са се свързали с Христос, но не пребъдват в Него, биват „изхвърлени”, като лозови пръчки, изсъхват и накрая ще бъдат изгорени (Йоан 15:6). Има сред нас християни, прекарали целия си живот в църквата, които са като сухи пръчки, отдавна нечерпили от жизнените сокове на Лозата. И днес Бог, чрез „непросветени“ хора, които не са Го търсили и не са питали за Него, но които са Го намерили (Римл. 10:20), иска да събуди нова ревност в изсъхналите пръчки.

 Лина Хотнишка