400г. от отпечатването на превода Кинг Джеймс (Част 2)

Д-р Теол. Доний К. Донев

Първото издадение на Кинг Джеймс се продава за 10 шилинга неподвързано и 12 подвързано. За разлика от Великата и Епископската Библии, то няма илюстрации, а наклонен италикс обозначава думите, които не са в оригинала. Използваният удебелен шрифт и големината на фолиото носят политическо и религиозно значение – версията е издавана за да се чете в църквите на официално богослужение, а не за лично ползване. Въпреки това, издание с умалено размер следват още през 1612г.

По финансови причини, Баркър е принуден да отстъпи правата за печат на Бонхам Нортон и Джон Бил, което в последствие води до продължителни спорове между тримата до 1629, когато Оксфордския университет успява да получи кралски права за печат на Библии, а Кеймбридж за оторизираната версия от 1629 и 1638г.

През 1622г., текстове за библейско четене от Великата Библия в „Книга на обща молитва” са официално променени с Кинг Джеймс (освен в Псалтира), което неминуемо превръща новата версия в Оторизирано издание – Библейски превод одобрен от краля и църквата за всеобщо ползване. Въпреки това, Шотландия продължава да използва Женевската Библия до короноването на Чарлз I през 1633г.

Многобройни са и критиките към новият превод от страна на различни учени, като например най-известният за времето преводач от еврейски, Хю Броутон, който нарочно не е включен в преводаческите комисии. Веднага след отпечатването на първото фолио през 1611г., Броутон публикува обширно изследване на версията остро критикувайки преводачите, че са отхвърлили (забележете!) еквивалентния метод за превеждане, известен още като „дума-за-дума”, въпреки всеобщото вярване, че Кинг Джеймс имплементира имено тази преводаческа теория. Като цяло, новата оторизирана версия става Библията на обикновените хора, докато в своите изследвания и публикации, богослови и свещеници общоприето ще използват като стандарт латинския текст на Вулгата поне за още един век.

За това спомагат и над 1500 печатни грешки допуснати в по-късните издания заради свободното използване на разнообразен правопис, капитализиране на букви и пунктуация. Едно от най-известните „погрешни” издания на Оторизираната Библия е т.нар. „Зла Библия” (и още „Прелюбодейска” и „Грешническа”) от 1631г., в който заповедта „Да не прелюбодействаш!” е отпечатана без негатив като „Да прелюбодействаш!” Печатарите са глобени 300 англ. лири и повечето копия са унищожени, поради което до наши дни са достигнали само 11. И това не е единственият пример:

„Билия на Юда” (1611г.) замества Исус с Юда в Матей 26:36.

„Печатарската Библия” (1612г.) в Псалм 119:161 чете: „printers” (англ. печатари) вместо „princes” (англ. принцове).

„Повече море” (1641г.) Откровение 21:1 пропуска негатива в „was no more sea” (англ. море нямаше вече), ставайки „имаше повече море”.

„Неправедната Библия” (1653г.) пропуска негатива в 1Кор. 6:9 и чете „неправедните ще наследят божието царство;” подобно „праведност” вместо „неправедност” в Римляни 6:13.

„Грешната Библия” (1716г.) чете Йоан 8:11 като „sin on more” (англ. съгрешавай на повече), вместо „не съгрешавай повече”.

„Винената Библия” (1717г.) озаглавява Лука 20 като „Притча за оцета”, вместо „Притча за лозето”.

„Глупашката Библия” (1763г.) изпуска негатива в Псалм 14:1, правейки го „глупакът каза в сърцето си има Бог”.

„Отричащата Библия” (1792г.) заменя името на Петър с Филип, като апостолът който ще се отрече от Исус в Лука 22:34.

Въпреки всичко това, до средата на 18в., преводът Кинг Джеймс се налага като единствената оторизирана версия в Англия. Влиянието й е толкова голямо, че през 1750г. католическата църква в Англия издава ревизирано издание на Дуай-Реймс, което е по-близко до Кинг Джеймс отколкото до оригинала от 1610г. До края на 18в. версията Кинг Джеймс надминава по популярност и използване дори латинската Вулгата.

Заради многобройните грешки, Кинг Джеймс е ревизиран многократно до т.нар. „Стандартно издание” от 1769г. Тази последна ревизия включва над 24000 промени в текста. За съжаление, авторите й погрешно приемат, че преводаческите комисии на първото фолио използват Стефанус за гръцки базов текст, а не този на Беза, което довежда до допълнителни усложнения в текста на Новия Завет.

В последствие, над 30 от тези корекции са върнати към първоначалната им форма, като само шест нови поправки са въведени в текста от 1769г. до днес. Нанесени са и известни промени в оригиналния правопис, печата на всеки стих на нов ред, тематичните заглавия на главите, страничните полета и оригиналното итализиране на някои думи. Оторизираната версия на Кинг Джеймс с настоящия стандартен текст се издава от университетската печатница в Оксфорд.

През 1873г., Ф.Х.А Скривенър ревизира и модернизира Кинг Джеймс в т.нар. Кеймбриджка параграфна Библия. Но както своите предшественици, той допуска грешното предположение, че базовият гръцки текст е този на Стефанус, вместо Беза, с което приема вариантни четения на гръцкия оригинал, които днес са схоластично недопустими, а на места дори граничат с ерес.

Но въпреки това, Кинг Джеймс остава и до днес най-издаваната и най-използвана версия на Библията. Като нов превод на Библията през 1611г., Кинг Джеймс събира в едно издание енергичните изрази на Тиндейл, музикалната фразиология на Ковърдейл, акуратността на Женевската Библия с множество пасажи които наблягат върху силата повтаряемостта в оригиналните езици (като напр. „да умре смърт”). Предговор към едно от по-късните издания на Новия завет на Тиндейл гласи: „Все още се възхищават на това, че учените, които през 1611 г. са подготвили оторизираната версия за крал Джеймс, толкова често говорят с един глас – явно чудо. Разбира се, че е така – този глас, който те никога не посочват, е гласът на Тиндейл.“ Вече повече от 400г. молитвата на Уилям Тиндейл от пламъците на огнената клада остава чута: „Господи, отвори очите на краля на Англия!”