12 Февруари / БИТИЕ

прочит за деня: Битие 24-27 глава

БРАК ПО СЪРЦЕ ИЛИ ПО БОЖИЕТО СЪРЦЕ

„А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жени Юдита, дъщеря на хета Беери, и Васемата, дъщеря на хета Елон. Те бяха горест за душата на Исаак и Ревека.” (Битие 26:35, 36)

Прочитът на Библията за днес отново ни довежда до… сватба! Героят ни, Исав, си взима две жени за съпруги. Горкият, явно не е знаел какво значи да имаш две тъщи! При това, жените му не са били от неговия род, а ханаанки, от най-враждебните родове, тези на хетейците.

Исав е бил бунтар по сърце и е нарушил великия принцип, наследен от предците му Авраам и Исак. Взел си е за жени две прекрасни хетейки. Откъде знам, че са били прекрасни ли? Имената им ги издават. Името Юдита означава „възхвалявана”, а Васемата – „ароматна”.

У-а-у! Сигурно е бил много горд с тях! Само си представете този мускулест, космат и горд мъжага, преметнал лък през рамо, да се завръща в бащините шатри, прегърнал двете красиви хетейки! Почти е за завиждане, ако не е бил изгубил първородството си.

Проблемът му е бил с Божието предузнание. Бог не разчита на случайността. Бог е знаел за резултата от брачния избор на Исав още преди да се е родил, така както знае и всички наши лоши избори още преди да сме ги направили! Затова още преди раждането на близнаците Исав и Яков, майка им получава откровение от Бог, че първородният Исав ще служи на по-малкия Яков (виж 25:23-26).

Божествено чудо е, че въпреки нашите погрешни избори, Бог продължава да ни обича, което не означава, че се съгласява с нас, защото ни оставя на последствията от нашите избори. Това с пълна сила важи за браковете между вярващи и невярващи. И вижте, за евреите принципът за брак само с евреи е бил и е много важен за опазване на праведния род. Те са били определени за пазители на Божиите пророчества, повеления и закони, затова е трябвало да запазят рода си чист от езически примеси, обичаи и скверно богопоклонение.

Помислете си само, ако за евреите, въпреки силните им семейни и верски традиции, е било трудно да опазят Божиите повеления, то колко повече това ще важи за нас, които сме „православещи” Бога само от едно или две поколения?! Това е причина да сме толкова либерални в представите за партньорите в брака и толкова пълни с остатъци от езически навици и традиции.

Да, ще кажем за свое оправдание, но ние се спасяваме по благодат, а не чрез спазване на традиции! Така е, но тук не става въпрос за спасение, а за изпълнение на Божията воля. От друга страна човек и по благодат да живее, се жени или омъжва и започва да живее, като се съобразява с волята на съпругата или съпруга си! Ако някой твърди, че това не е вярно, то той или не е семеен, или е твърде горд, за да признае истината!

Убедете ме, ако не е така!

Румен Иванов