16 февруари / ИСАЯ

прочит за деня: Исая 34-39 глава

ВОЕННИ ТАКТИКИ И СТРАТЕГИИ

Да пазим сърцата си! Да пазим връзката си с Бога! Да се укрепваме в Господа, защото когато дойде „усилно време”, ще викаме към Него: „Господи, смили се над нас; Тебе чакаме; бъди ни мишца всяка заран и наше избавление в усилно време!” (33:2), но ще бъде късно.

„Подготвяйте се за война! Бъдете в пълна бойна готовност по всяко време…” призовава ни Дейвид Уилкерсън.

А Осуалд Чеймбърс в Така и Аз ви пращам пише: „Оръжейната фабрика на мисионера е скритият му личен живот на преклонение и молитва пред Бога… когато излезем там навън – на открито, в кипежа на работата, ще видим колко сме безпомощни, ако не сме стояли в молитва и преклонение пред Бога… Представете си генералът да се разпореди войниците да произвеждат оръжия на дъното на окопа. Нали ще ги вдигнат във въздуха, докато леят куршуми?!”

„Кипежът” на битката е неизбежен. Сатана ни иска слаби и безплодни. Да нямаме сила за пробиви в духа (37:3), да бъдем като „скопци в палата на вавилонския цар” (39:7) Иска да ограби „целия ни оръжеен склад” и всичко, каквото има сред съкровищата ни (39:2).

Противникът ни си служи с богат арсенал, точни тактики и стратегии. Първо се старае да отвлече вниманието ни и се цели във водоизточника ни. „Застава при водопровода на горния водоем.” (36:2) Ако успее да го прекъсне и да ни обсади, ако ни лиши от връзката ни с Бога – от хляба на Словото Му и водата на Духа Му, е спечелил битката.

Когато сме в бойна готовност, ние ще разпознаваме ходовете му и няма да се разклащаме от психологическите му атаки, от опитите му да ни сплаши: „Каква е тази увереност, на която се уповаваш? – ще ни се присмива той (и с основание, ако не сме начисто с Бога). – Твоето благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого се надяваш?”… НА КОГО СЕ НАДЯВАШ? (36:4-5)

Ако твърдим, че се надяваме на своя Господ, а всъщност „се облягаме на Египет” – прибягваме до старите си навици за утеха и подкрепа, ще отслабнем и изнемощеем духовно. А духовното воюване не може да се води по плът.

Тръгнем ли да воюваме по плът с духовните началства и власти, ставаме обект на присмех и презрение: „Сега сключи договор с моя господар, с асирийския цар, а аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш да поставиш на тях ездачи…” (36:8) Ставаме уязвими за лъжите на противника – той започва да диктува парада: „Слушайте думите на асирийския цар… Не слушайте  Езекия…”  Тоест – слушайте моите думи, не думите на вашия Бог. А думите на „асирийския цар” са пълна имитация на Божиите обещания: „Направете спогодба с мене и излезте при мене; и яжте… докато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата, земя изобилстваща с жито и вино… с хляб и лозя”. (виж Втор. 8:7,8)

Ако сме будни и силни духовно, когато започне противникът да ни обстрелва с лъжите и заплахите Си, ще контраатакуваме с истината на Божието Слово и ще „разгръщаме делото си” в молитва пред Бога, като Езекия. И Бог ще ни защити – ще сложи кука в ноздрите на врага ни и ще му забрани да хвърля стрелите си в сърцето ни. „По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, защото Аз – казва Господ – ще защитя този град, за да го избавя.”

Светлана Каролева