1 Март / Йов

прочит за деня: Йов 17-18 глава

СТАНИ МИ ПОРЪЧИТЕЛ!

Едва ли ще ви изненадам с размислите си върху тези две глави от книгата Йов. Сюжетът се повтаря… Трима освирепели правоверници, нападат един невинен праведник, мотивирани от неспособността си да осъзнаят неговата невинност. Тримата се редуват да нанасят удари. Този път е ред на Билдад…

Иска ми се първо да настроя фокуса си върху глава 18, в която Билдад нанася тежкия си удар. Прави го за втори път. Видяхме първия му удар в осма глава. Там обаче, вероятно мотивиран от угризения свързани със силата на болката и прага на поносимост на Йов, Билдад смекчаваше силата на удара си с деликатност и дори с опити да даде кураж на приятеля си. Сега, подобно на Шофар и Елифаз, Билдад вече стреля без угризения и задръжки. Елифаз също изглежда ожесточен, разпален и предизвикан от опитите на Йов да защити праведността си и да изяви своята невинност. Думите му пронизват. „О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, и скалите ще се преместят от мястото си?“

Или, казано на съвременнен език, Йов чува поредното саркастично обвинение: „Кой си мислиш, че си ти?!“, последвано от мрачни прогнози, обричащи бъдещето му… “Наистина светлината на нечестивия ще угасне. И пламъкът на огъня му няма да свети… Отдолу корените му ще изсъхнат и отгоре клоните му ще се отсекат“.

В очите на приятелите си Йов изглежда нагъл нечетивец и богохулник и по всичко изглежда, че той е неспособен да промени мнението им…

В глава 17 Йов извиква мъката си към Господ. Мъка не само от страданията на болното си тяло, от скръбта по загубата на скъпите си деца, но и от пронизващата болка от нанесените удари от близки хора (от приятели). И въпреки мъката от свирепата несправедливост, агонията и безнадежността, Йов намира сили да извика към Господ: „Дай ми моля поръчителство; стани ми поръчител при Себе си; Кой друг би дал ръка на мене?“

И макар Йов да споменава болката си, го чуваме да говори и думи на надежда: „А праведният ще се държи в пътя си, и който има чисти ръце ще увеличава силата си“. Йов за пореден път изявява своя избор.

Сещам се за думите на псалмопевеца: „Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото се уповавам“.

Йов е наравил своя избор – доверил е живота си на Господ напълно. Нека това да бъде и наш избор. В следващите глави заедно ще откриваме защо си струва.

Надя Кирякова