12 Март / БИТИЕ

прочит за деня: Битие 40-43 глава

КАК ГО ПРАВИ БОГ?

„А гладът се усилваше по земята. И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им им рече: Идете пак, купете ни малко храна.“ (Битие 43:1-2)

Замисляли ли сте се как Господ управлява народите, когато народите не искат да слушат гласа Му? И как Бог води хората, когато хората не желаят да изпълняват Божията воля? Или как Бог ни довежда нас до изпълнение на Неговия план, когато ние следваме своите си планове?

Бог вече е написал историята на всемира и е в контрол на всички събитията, които са се случили и ще се случат във вселената. Така е! С една дума Бог е Бог – това е ясно, но винаги ме е удивлявало как, въпреки че управлява събитията, Той никога не отнема нашата свободна човешка воля!

Как го прави?

Когато сме в мир с Него и примирени помежду си, Бог ни води, както добър пастир води стадото си това е посочено в пророчеството на Захария с „благост“ и „връзки“ (виж цитата Зах.11:7). Бог ни води с „благост“ – с нежност и милосърдие, и с „връзки“ – като е установил трайна връзка с нас чрез Святия Дух и Словото Си – писано и изговорено, и чрез връзките в Неговото тяло, Църквата! Много е приятно!

Когато обаче сме в грях, противопоставяне и в неверие на Божията воля, системата Му е по-различна. Бог използва следствията на нашето непокорство и греховност, за да ни придвижи в Своя план!

Синовете на Яков позволяват враждата помежду им да стигне до крайност и продават брат си в робство. След това грозно дело, те повече не издигат олтар на Господа и Бог престава да им говори, но забележете – не престава да ги води! Бог допуска глад по земята им, който ги принуждава да вземат решение, което ще ги доведе до изпълнение на Неговия план. Бог вече не ги води с благост и не ги държи с нежни връзки, а с глад и ги подтиква да направят своя избор!

Когато ние, като личности, като семейства или като народ, вършим грехове и не изпълняваме Божията воля, а враждуваме помежду си, тогава Бог оттегля благостта Си и нежните Си връзки от нас и ни оставя да отпием от чашата на огорчението и бедите, които сами сме си сътворили (виж Ис.51:17-23). Именно бедите и огорчението ни карат да преосмислим поведението си и да вземем решение да се върнем в Господният план и Неговата благост ИЛИ завинаги да изчезнем от хоризонта на благодатта и на събитията.

Малко драстично нали, но така Господ ни учи, че зад всеки наш избор има последствия. Ето тук се крие и разковничето на стиха: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение. “ (Римляни 8:28)

Ако любим Бог, няма страшно да посрещнем последствията, защото и да не са от най-приятните, те ще ни доведат обратно в безопасността на Неговото лоно!

Румен Иванов

още библейски размисли от автора можете да прочетете на https://golyamotochetene.wordpress.com