27 Март / 1 ЦАРЕ
прочит за деня: 1 Царе 11-15 глава КОГО СИ ГОТОВ ДА ПОЖЕРТВАШ? Саул беше смел военачалник. Нападаше враговете на Господа без страх „…и на където и да се обръщаше, все побеждаваше”. (1 Царе 14:47) Саул също така мразеше греха. Когато му известиха, след една от продължителните люти битки: „Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат…
27 Март / 1 ЦАРЕ
прочит за деня: 1 Царе 11-15 глава
КОГО СИ ГОТОВ ДА ПОЖЕРТВАШ?
Саул беше смел военачалник. Нападаше враговете на Господа без страх „…и на където и да се обръщаше, все побеждаваше”. (1 Царе 14:47)
Саул също така мразеше греха. Когато му известиха, след една от продължителните люти битки: „Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта” (1 Царе 14:33), той веднага взе мерки. Поиска голям камък, върху който да се убиват животните, кръвта да изтича и людете да се хранят правилно, без да съгрешават.
Но малко преди това първият цар на Израел беше изобличен от пророк Самуил за греха, който беше допуснал в собствения си живот, принасяйки всеизгаряния и примирителни приноси вместо Божия човек. Беше иззел функции, които не му принадлежаха. Беше нарушил границите, очертани от Бог. И, вместо разкаяние и искрено покаяние, ние виждаме само оправдания. “Понеже видях, че людете се разпръсваха от мене, и че ти не дойде на определеното време, а филистимците се събираха в Михмас, затова си рекох, сега филистимците ще нападнат върху мене в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй, дръзнах и принесох всеизгарянето.” (1 Царе 13: 11,12)
По време на същата тази продължителна битка, след която Саул претендираше за святост, той беше готов да пожертва дори сина си Йоанатан, вместо отново да признае собственото си безумие издавайки заповедта: „Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си.” (1 Царе 14:24), “И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Йонатане.” (1 Царе 14:44)
Саул претендираше за святост и праведност. Но дали тази показност и готовност да принесе в жертва собственото си дете беше достатъчна за пред Господа?!
А ние? Постъпваме ли като Саул? Оправдаваме ли се чрез греха на другите? Прикриваме ли собствените си грехове, сочейки с пръст греховете на брат ни? Готови ли сме да пожертваме човека до нас, вместо да признаем тъмнината в сърцата си?
Молитва: Помогни ни, скъпи Святи Душе, да разпознаваме тъмнината в себе си! Молим те, издири помислите на сърцата ни! Изяви ни и прости ни всички тайни прегрешения, умий ни чрез кръвта на Исуса Христа, нашия Господ! Амин!
Еми Христова
