28 Март / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 36-38 глава

ДРЕВНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

Двата поредни псалма, 36-ти и 37-ми, са като древно представление пред очите ни. Разкриват сцена с две действия, които текат успоредно. Прожекторът се насочва ту към едната част на сцената, където нечестивите и злотворците „успяват в пътя си, като дават ход на злите си кроежи“ (37:7), ту към другата, където праведните и кротките избират да се уповават на Господа и да вършат добро (37:3).

Отначало двете страни се наблюдават отдалеч и демонстрират своя избор – дали ще живеят в страх от Бога и дали ще мразят злото. Давид  разкрива позицията си веднага, като още в първите четири стиха (36:1-4) четири пъти повтаря думата „беззаконие“ и гневът му расте. Но тонът, а вероятно и мелодията, която е свирел, внезапно се променя и преминава в хваление:

Независимо от избора на едните и другите, Господната милост стои високо над всички. Неговата вярност стига до облаците, правдата Му е като високите планини, а законите Му са бездна голяма. (36:5-6) Затова и Бог запазва живота на човеци и животни. Но… докога?

Давид моли за справедливост: „Простирай милостта Си към онези, които Те познават, и правдата Си – към онези, които са с право сърце.“ (36:10) Толкова често и нашият вик към Бога е молба за справедливост: „Помогни на мен, Господи, защото вярвам в Теб и съм Твое дете! Отърви ме от злия човек, защото той се държи арогантно и хули името Ти!“

Отново светлините се насочват към добрите, към нас. „Не се раздразняй поради злотворците“ – авторът сякаш убеждава не само нас, но и себе си. „Не завиждай… престани с негодуванието и остави гнева!“ (37:1,7,8)

Но как да оставиш несправедливостта да се шири безнаказано?! Музиката ускорява темпото, гласовете на певците зазвучават по-твърдо.

Прожекторът се връща в полето на противниците и осветява картини от бъдещето им: „…като трева скоро ще се окосят и като зелена трева ще повехнат… злотворците ще се изтребят… още малко и нечестивият не ще го има вече…“ (37:2,9,10)

Настава време двете групи да влезнат в директно противопоставяне: „Нечестивият прави заговор против праведния… нечестивите извадиха меч и опънаха лъка си, за да повалят сиромаха и немощния, за да прободат онези, които живеят праведно.“ (37:12,14) И тук, вместо да покаже ответната реакция на праведните, авторът показва реакцията на Господа, а музиката се разгръща в мощна кулминация: „Господ ще му се присмее, понеже вижда, че иде денят/краят му… Мечът им ще се забие в тяхното сърце и лъковете им ще се строшат.“ (37:13,15) Защо?

Защото „Господ подкрепя праведните. Господ знае дните на непорочните; и тяхното наследство ще бъде довека. Те няма да се посрамят в лоши времена…“ (37:17-19)

Ако сме си мислели някога, че Бог се е забавил или ни е забравил, то е защото не сме Го опитали и познали, както Давид. Смелият цар, който е видял толкова много зло от враговете си и е приел толкова много милост и блага от Господа. Давид, Божият помазаник, който не е вдигнал ръка против намразилия го Саул, за да остави Бог да изпълни плановете Си. Давид, мъжът по Божието сърце, който е поставял отношенията си с Бога по-високо от царската си репутация, и е бързал да се покае за беззаконието си. Давид е опитал милостта на Бога, затова неговата песен звучи искрено, и думите й са като балсам за нашите очакващите сърца:

„Уповавай се на Господа и върши добро… храни се с истината. Весели се в Господа; и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти. Повери на Господа пътя си… и Той ще изпълни очакването ти; и ще направи да изгрее правдата ти като светлината и справедливостта ти като слънцето по пладне.“  

Красивата музика стихва. Завесата се спуска. Светлините угасват. Изборът е наш:
Ако потърсим Господа и Му се доверим от цялото си сърце, и ние можем да познаем от личен опит, че „избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.“ (37:39)

Даниела Енчева