30 Март / ЕРЕМИЯ

прочит за деня: Еремия 1-6 глава

ПРИЗИВЪТ

„И Господнето слово дойде към мене: Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.“ (Еремия 1:5)

Ехааа, представям си какво би станало, ако аз или вие чуем тези думи! Ще гръмнат всички социални мрежи! Ще си напуснем работата, за да минем на „full time“ служение. Ще си направим нова църква или мисия! Ами да, самия Господ ми казва, че ме е избрал и осветил и ме е поставил да давам тон в живота на народите! Изобщо – велика работа!

Странно, но Еремия не прави нищо подобно. Напротив. Започва да се обяснява с Господа, че е все още малък /вероятно около 17 годишен/ и не може да говори, „…защото съм дете“. Не че не е можел да говори, но за онези времена, да „говориш“ е било синоним на мъдрост, зрялост и опит. За да „говориш“ пред или на другите е трябвало да имаш авторитет и доказано влияние, нещо което Еремия не е имал. Освен всички тези доводи, Хелкиевия син очевидно осъзнава още нещо, че Бог го призовава за служение, в което негативите, трудностите и опасностите, ще бъдат основна част от пътя му.

Много често, когато Бог ни призове да сме Му служители или просто да Го следваме, вдъхновението и ентусиазмът така ни увличат, че емоцията от съработничеството ни с Бога става доминираща и ние започваме да „рисуваме“ очакванията и картините на бъдещето, на базата на нашето емоционално очакване. Затова и се стряскаме и дори разочароваме, когато онези, на които служим, реагират като израилтяните по времето на Еремия: „Ударил си ги, но не ги заболя, изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; втвърдиха лицата си повече от камък; не искаха да се върнат.“ (Еремия 5:3)

„Защото две злини стори Моят народ, остави Мене – извора на живите води, и си издълба водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода.“ (Еремия 2:13)

Както тогава, така и сега Бог изпраща Слово, което да бъде прогласено. Слово на изобличение, но и на избавление и поправление: „Ако се върнеш, Израилю – казва Господ, – ако се върнеш към Мене и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми и не се поклатиш,… – тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.”( Еремия 4:1,2 )

Днес ти и аз сме извикани, за да не мълчим, но да „крещим“ високо Божиите думи, „ДА ГОВОРИМ“ Словото Му с дързост, с посвещение и пълна вяра!

Таня Конярова