14 Април / МАРК

прочит за деня: Марк 9-10 глава

ОБЛЕЧЕН В СВЕТЛИНА

Историята с преображението на Исус ни отвежда на планината, където Той разкри Божествената Си Слава пред тримата ученици.

И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели. (Марк 9:3)

Това, което учениците видяха там със сигурност беше трудно за осъзнаване и разбиране за тях. И определено беше нещо много по-различно от чудесата, на които те ставаха свидетели ежедневно.  В този миг те видяха славата на Исус, Той им се разкри като Богочовек пред. Освен това видяха Илия и Мойсей, чуха Божият глас от облака, Който им каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте. Каква гледка само!

Четейки тази история днес, Бог проговори в сърцето ми с нещо неочаквано за мен.

Вниманието ми се насочи към дрехите на Исус. Мислено се пренесох на планината. Опитвах се да си представя най-чистото бяло, което съм виждала, най-сияйния изгрев, който съм наблюдавала. Тези блестящи дрехи разкриват същността Му-чистотата Му, светостта Му. Подобно облекло подобава само на съвършено чистият. Развълнувах се: Господи искам да бъда чиста!

Открих толкова много символика в дрехите. Обратно на правдата на Исус, словото ни казва, че нашата правда е като омърсена дреха, че греховете ни са като мораво. НО благодарение на смъртта и възкресението на Исус, днес Бог поглежда към нас през светлината и чистотата на Своя Възлюбен Син, когато стоим скрити в Него. В Него греховете ни не са вече морави, но са по-бели от сняг. Вината ни е заличена, грехът ни е простен, дрехите ни отразяват светлината на Неговите дрехи.

Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. (1 Йоан 1:7)

Осъзнаваме ли, че Бог наистина гледа нас през Своя Син?

Когато сгрешим и се покаем искрено за грешката си, приемаме ли прошката, която Исус ни дава? Или се самонаказваме като задържаме в себе си чувство за вина, самообвинение и постоянно си напомняме „как можах да извърша това или онова“?

За съжаление, аз често се изгубвам в подобен лабиринт от мисли и това ми пречи да приема с радост прошката на Бога.

Истината е, че когато се разкаем и покаем с искрено сърце, прошката Му идва към нас на момента. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. (1 Йоан 1:9)

Бог не е като нас, които често чакаме да ни „мине“, за да простим. Когато предадем на Исус мръсните си дрехи, Неговата светлина и чистота ги обхващат и очистват на мига.

Господи, благодарим Ти!

Николета Ботева