17 Април / 1 ЦАРЕ

прочит за деня: 1 Царе 26-31 глава

ЧАКАЙ ГОСПОДА!

„Господи, те ме мразят! Боже, не виждаш ли, гонят ме! Искат злото ми, без причина! А аз съм толкова добър с тях! На добрината ми отвръщат със зло! Докога ще търпиш това? Няма ли да ме защитиш, да ги накажеш?” Такава би била молитвата на човека, който си мисли, че прави велики дела за Господа, не осъзнавайки своята нищожност и това, че с нищо не може да притури на Божията благодат.

Не беше така с Давид! Той бягаше от Саул и знаеше Божията воля за своя живот – да наследи царската корона. Но не искаше да постигне това по своя си начин, пренебрегвайки Божието време. Поне два пъти имаше възможност да отмъсти на Саул за всичките страдания, които му беше причинил. „Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.” (1 Царе 26:11)

Мъжът, за който се казва в Библията, че беше по сърцето на Бога, дотолкова беше верен и лоялен към царя, в чието лице виждаше „Господния помазаник”, че отказа да вдигне ръка против него, въпреки предоставения му шанс. Предпочете да остави делото си на Бога, Когото почиташе и на Когото уповаваше от цялото си сърце, отколкото да вземе съдбата в собствените си ръце, без да изчака Божието време.

Затова, който и да си ти, човече: Чакай Господа! Не бързай да отмъщаваш сам за себе си, да не би да омърсиш сърцето си и да не успееш да влезеш в обещаното за теб от Бога!

Чакай Господа!

Еми Христова