6 Май / 2 КОРИНТЯНИ
прочит за деня: 2 Коринтяни 4-5 глава НЕ СМЕ ИЗОСТАВЕНИ „Гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.“ (2 Коринтяни 4:9) Гонението е една от най-неприятните части на християнската вяра. Но то ни дава възможност да се уверим, че Бог не изоставя Своите верни. Дяволът с ярост се нахвърля, за да унищожи всяка…
прочит за деня: 2 Коринтяни 4-5 глава
НЕ СМЕ ИЗОСТАВЕНИ
„Гонени сме, но не
изоставени; поваляни сме, но не погубени.“ (2 Коринтяни 4:9)
Гонението е една от най-неприятните части на християнската
вяра. Но то ни дава възможност да се уверим, че Бог не изоставя Своите верни.
Дяволът с ярост се нахвърля, за да унищожи всяка искрица на духовен живот и да
изтреби онези, които пръскат светлината на благовестието. Но неговата власт не
е неограничена. Той трябва да разбере за пореден път, че Бог е върховният
Господар и че само това, което Той допусне, е възможно да се случи. Ние можем
да бъдем угнетявани, но това няма да доведе до стесняване на нашата вяра и до
орязване на активността ни. Можем да усещаме недоумение поради жестокостта и
яростта на дяволската враждебност, но не и да достигнем до бездънно отчаяние.
Можем да бъдем повалени от безпощадните удари на врага, но не и погубени.
Крайните степени на натиск против нас ни отварят очите за защитната стена, с
която Бог ни обгражда. И отново да се убедим, че сме поели по верния път и че
си струва да пазим своето посвещение, защото „Божието немощно е по-силно от човеците” (1Коринтяни 1:25).
Въпросът е да сме убедени в тези неща. Нека си спомним за
онзи слуга на пророк Елисей (4 Царе 6:15-17), който виждаше единствено
сирийската армия и нейната сила и изтръпваше от ужас пред лицето на
предстоящото клане. Толкова виждат плътските очи, те не могат да проникнат
отвъд очевидното. Постоянно се плашат от външната страна на нещата. Но тогава
Елисей се помоли Господ да отвори очите на слугата и да види, че тези, които са
с тях, важат повече от тези, които са против тях.
Нека не гледаме само на опасностите, които могат да ни се
случат. Да, могат да се случат. Но Бог не оставя вярващите на произвола. Той им
помага да се избавят от заплахите. И им дава духовни сили да преодолеят това,
което ги застрашава и да победят.
Молитва: Отче,
благодарим Ти, че ни пазиш и в моменти на нападения от лукавия ни даваш сила да
устоим и да опазим вярата и посвещението си. Помогни на вярващите, които са
изложени на особено жестоки атаки, да имат сила за устояване и мир в сърцата
си.
Тема за размисъл:
Голямата вяра се ражда в огъня на изпитанията.
Данаил Налбантски още размисли на автора можете да откриете на @DanielNalbantski във Facebook или Messenger