18 Май / ЕРЕМИЯ

прочит за деня: Еремия 37-41 глава ЕСТЕСТВЕНОТО ИЛИ СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО „Защото непременно ще те избавя и ти няма да попаднеш от меч, но животът ти ще бъде като придобивка за тебе, понеже се уповаваш на Мене, казва Господ.“ (Еремия 39:17) Да се уповаваш на Господа, вместо на познатите и популярни начини за справяне, не винаги е…

прочит за деня: Еремия 37-41 глава

ЕСТЕСТВЕНОТО ИЛИ СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО

„Защото непременно ще те избавя и ти няма да попаднеш от меч, но животът ти ще бъде като придобивка за тебе, понеже се уповаваш на Мене, казва Господ.“ (Еремия 39:17)

Да се уповаваш на Господа, вместо на познатите и популярни начини за справяне, не винаги е лесно и изисква повече доверие, отколкото имаме естествено.

Цар Седекия очевидно търсеше Господа и знаеше, че Бог говори чрез Еремия. По различни начини и особено в опасни моменти, той се допитваше до пророка. Проблемът беше, че онова, което пророк Еремия му казваше като слово от Господа, което даваше начина, по който царя да се избави от халдейците, никак, ама никак не съвпадаше с разбирането за народностна чест и вярност… „тогава Еремия каза на Седекия: „Така казва Господ Бог Вседържител, Израилевият Бог: „Ако ти излезеш при първенците на вавилонския цар, ще останеш жив и този град няма да бъде опожарен в огън – ти ще оцелееш, заедно с дома си. Но ако не изезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръцете на халдейците и те ще го изгорят с огън, а ти няма да се изплъзнеш от ръцете им“. Но Цар Седекия отговори на Еремия: „Аз се боя от юдеите,…“ (Еремия 38: 17-19)

В доверието ни към Бога има един сериозен опонент и той е нашата естествена природа. Човешката природа е събрала в себе си информация за правилно и неправилно, успешно и неуспешно, честно и нечестно. Именно това, човешкото в нас, често се изправя срещу Божия начин за действие и тогава ние трябва да изберем на кое ще повярваме – на нашия опит или на Божията дума, независимо колко странно и нестандартно звучи…

Около 600 години по-късно, Исус Христос, Живото Слово, каза на Петър: „Ела!“ И Петър тръгна по водата, докато естествената му природа не му каза, че това не е нормално, че не е естествено да се движи така и… на мига той започна да потъва! Нищо, освен доверието на Петър, не се беше променило!

Ако искаш да ходиш по водата, да спасиш своя и живота на другите, да видиш изпълнението на Божиите думи и да живееш в чудесата Му, ще трябва да излезеш от „естественото, човешко“ следване на Христос и да влезеш с пълно доверие в Божествения свръхестествен живот на ВЯРА В БОЖИИТЕ ДУМИ И ПРИНЦИПИ!

 Таня Конярова