22 Май / 2 Царе

прочит за деня: 2 Царе 20-24 глава

КАКВА Е МОЯТА ПЕСЕН?

В 22 глава на 2 Царе, Давид запя думите на неговата песен към Бога. Забележително е колко дълга е тя. В думите й прозира личната опитност на царя в отношенията му с Бога. Толкова много преживявания има вътре. Виждаме една песен, в която сякаш някой се хвали с неговия силен приятел, от който се възхищава, и с когото се хвали, а освен това и дълбоко се прекланя. Само като помислим, че всяка дума е действително преживяна и изстрадана от Давид, тя е наситена с дълбочина и опитност.

Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея. (2 Царе 22:47-50)

Не случайно хората са пели песни. Това им е напомняло преживяванията с Бога, а на другите е разказвало за тези преживявания. Така всички са се учели на нещо и вярата им се е затвърждавала и авторитета на Бог се е издигал.

Провокирана съм да се замисля за моя живот и за честотата, с която като Давид си напомням Божиите милости към мен. Не пиша песни, но колко е важно да намеря начин да си припомням постоянно моите преживявания с Него и да ги разказвам на другите. Както Давид да нямам търпение да се похваля с Бога, да не мога да си затрая пред другите, ей тази тръпка не трябва да се загубва.

Какви са думите на моята песен към Бога? От къде ме изведе, от кой ме опази, спънаха ли се неприятелите ми пред мене?

Какво ще запее всеки от нас пред Бог? Имаме ли история, за която да пеем, имаме ли преживяване?

Винаги знаем как да измрънкаме, но е по-добре е да помислим за думите на песента. Ако нямаме за какво да пеем? Да започнем като Давид да общуваме с Него лично, тогава историята сама ще се напише.

Боряна Стайкова