24 Май / ЙОВ

прочит за деня: Йов 41-42 глава

ГОСПОДИ, КОЙ Е ПОДОБЕН НА ТЕБ?

Развръзката на драматичната книга е пред своя край. Докато четях последните глави, усетих как не само моят дъх е притихнал. Опитах се да си представя погледа на правоверните приятели на Йов – Елифас, Билдад и Шофар… изражението на искрения и смел Елиу… лицето на Йов… Как ли изглежда човек, който слуша Божия глас от бурята? Представям си го настръхнал, онемял в страхопочитание, недоумение, смирение, респект.  

Аргументите на Йов за собствената му праведност, произнесени като стенание и звучащи като спор с Господ звучат абсурдно и нелепо. Йов е изобличен. Разбира глупостта си. Признава невежеството си:

„Наистина кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща пречудни за мене, които не съм познавал… Слушал бях за Тебе със слушането на ухото си, но сега окото ми Те вижда. Затова отричам се от думите си и се кая в пръст и пепел“.

След думите на покаяние на Йов отново се разнася Божият глас. Този път Господ се обръща към Елифаз, лично. Гласът Му е пропит с гняв – гняв срещу законничеството, срещу духовната гордост, срещу прибързаното осъждане, срещу тежестта на ударите,  отправени от  приятелите към Йов.

„Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, като слугата Ми Йов…. приненесете всеизгаряне за себе си; и слугата ми Йов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви“.

Представям си как невидимата мощна ръка на Господ привдига снизения Йов. Изпитанието е отминало. Тестът е издържан успешно. Този, който доскоро беше оплюван, обвиняван и „приятелски“ съветван да преосмисли живота си, сега е привдигнат, извисен и натоварен със задачата да изпроси милост за своите нападатели.

За опазената вяра и чистото си сърце Йов получава своята награда. Бог благославя последните му дни в пъти повече от първите.

„Така Господ благослови последните дни на Йов повече от първите му, така щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици. Още му се родиха седем сина и три дъщери…. И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви като Йововите… И Йов умря стар и сит от дни“.

Една история за насърчение, за вдъхновение и за вяра, че и в най-тежката буря Той ни наблюдава. Въпрос на време е кога от бурята ще се разнесе Неговият глас, отправен към нас…

Надя Кирякова