27 Юни / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 75-77 глава

НАПРАВИ ПАУЗА!

„В деня на неволята си търся Господа, нощем простирам ръката си към Него (в молитва) непрестанно; душата ми не иска да се утеши.“ (Псалм 77:2)

Кого търсиш в деня на неволята, нещастието, лошите новини? Към кого се обръщаш за помощ, когато „животът ти е като отворена рана, която не зараства“ (MSG)? Вероятно се оглеждаш за приятели, които да те подкрепят, да потърсят изход заедно с теб или поне да те утешат, нали за това са приятелите?! Но Асаф, авторът на този псалм, изплаква, че „когато приятелите ми казват: „Всичко ще се оправи“, аз не вярвам на нито една тяхна дума“ (MSG).

Бил ли си в такава скръб, когато се оплакваш и духът ти отпада (ст. 3), когато нощем лежиш безмълвно в леглото си и сънят бяга от очите ти (ст. 4), когато мислиш за случилото се и се питаш: „Какво не направих както трябва? Къде сбърках? Отхвърлил ли ме е Господ? Нима е престанала милостта Му към мен? Забравил ли е да бъде милостив? (ст. 6-9) След като описва всичко това, Асаф, водачът на хвалението, е написал „Села“ – „пауза в Неговото присъствие“.

След тази пауза всичко се променя. Асаф сменя тона (вероятно и тоналността на песента си): „Тогава рекох: това е моята немощ – да мисля че десницата на Всевишния се изменя.“ (ст. 10)

Какво ли се е случило по време на паузата? Тази пауза не е просто прекъсване, за да могат певците да си поемат дъх  и да си починат (въпреки че би било добре да си почиваме за миг от стенанията си във време на оплакване и скръб), не, не, това е „пауза в Неговото присъствие“. Асаф спира да пее, да размишлява, да си спомня, да се пита и да се тревожи и се отпуска в присъствието на своя Господ. Когато си в отчаяние и недоумение, когато никой приятел не може да те утеши, когато хората около теб не могат да ти помогнат, направи пауза, накарай мислите ти да спрат безумното препускане и трескавото търсене на изход, дори ако можеш, сложи ПАУЗА на живота си, отдели се някъде в Божието присъствие и се вслушай не в себе си, а Неговия глас…

Не знаеш как да го направиш? Асаф ни дава идея: „Ще спомена делата Господни… и ще размишлявам върху всичко, което си сторил…“ (ст.11-12). Помня една песен от детството ми, която в църквата пеехме често:

Милостите Божии припомни,
всички по отделно повтори!
Припомни си що е теб сторил
и ще видиш колко благ към теб е бил.

Когато си припомняме какво Бог е направил за нас, ние си напомняме какъв е бил преди. И тъй като Той не се променя, значи любовта Му и сега е същата, няма как да ни е забравил или да ни е обърнал гръб. Щом преди е бил добър, значи и сега е добър и винаги ще бъде! Защото е Бог верен и държи на обещанията Си, на Него времето не Му влияе, Той е извън летоброенето и не забравя Своите Си, онези, които Го обичат и които разчитат на Него!

Спомни си какво е направил Бог за теб! Той е същият, не се е променил! Само Той е „Бог, който върши чудеса“ (ст.14)

Даниела Енчева