6 Юли / Езекиил

прочит за деня: Езекиил 19-24 глава

ВЪРНЕТЕ СЕ ПРИ МЕН

На много места в цялата Библия се повтаря историята с робството в Египет и извеждането на евреите и заселването им в Обещаната земя. Тя се повтаря и при Езекиил (глава 20). Бог припомня на Своя народ нещата, които е сторил за тях, както и тяхната мудност да приемат водителството Му и да се откажат най-сетне от идолопоклонството. Може би се чудим на евреите за тяхното упорство да вършат все това, което не трябва. Но не правим ли и ние същото? Не се ли повличаме по чужди богове, макар и добре замаскирани зад наглед съвсем невинни неща? Не отдаваме ли цялото си време, сили и внимание на земното, а за Бога остават само трохите? Ако от нещо ще спечелим пари, проявяваме желязна воля, мобилизираме се до крайност, даваме всичко, а за Божиите работи ставаме толкова меки, желанието ни съвсем се изгубва и сме готови да се откажем при първата малко по-сериозна трудност. Евреите можеха да се покаят и Бог обещаваше да им прости и да ги възстанови. Едва тогава те биха видели себе си в истинската си светлина. И чуйте: „И ще се погнусите сами от себе си поради всички злини, които извършихте“ (20:43). Дълбоко е проникнало злото сред Божия народ. Всичко е поразило. Хората вече са изгубили чувствителност за греха си и той не ги смущава, не им създава угризения. Лошо състояние… Само Божието действие може да възстанови пораженията и тези хора да се покаят и върнат. Само Святият Дух ни изобличава така, че да усетим падението и да поискаме да излезем от неговото блато.

Бог търси хора, които да се изправят от падението и да поведат другите. „Като потърсих между тях мъж, който би издигнал оградата и би застанал в пролома пред Мен заради страната, за да не я разоря, не намерих“ (22:30). Езекиил много страдаше заради пророчествата си. В края на 24 глава Бог му казва: „Сине човешки, Аз с един удар ще отнема от теб желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш“ (16). Жена му умря внезапно – а той нямаше право дори да заплаче. Звучи жестоко, но за човек, посветил себе си на едно голямо дело, каквото е възвръщането на цял народ към Бога, личната мъка може да бъде преодоляна и силата на духа да бъде опазена…

Данаил Налбантски
още размисли на автора можете да откриете на @DanielNalbantski във Facebook или Messenger