20 Юли / 4 ЦАРЕ

прочит за деня: 4 Царе 6-10 глава

НЕ БОЙ СЕ!

Винаги много ме е впечатлявала историята, в която Елисей се моли да се отворят очите на слугата и той вижда целия хълм покрит е огнени колесници и коне. Кой може да вини човека, че се е уплашил, когато е видял сирийската войска заобиколила града да търси господаря му. Аз също бих се уплашила. Доста е ужасяващо. Макар и да не може да става сравнение с тази история самата аз съм имала не една ситуация в живота си, в която съм се усещала съвсем малка и слаба срещу много силен противник. Откакто съм повярвала се уча да не ходя с виждане, а с вяра, но при такава ситуация, когато врагът те търси по име и няма откъде да избягаш, понеже всеки изход е заварден и всичко твое познато е обкръжено и обсадено, тогава някак е лесно да се отчаеш. Страхът и ужасът витаят във въздуха и ти внушават, че нямаш друг ход, освен да се предадеш. Така че много добре разбирам слугата, разбирам начина му на мислене, подплашената походка, озъртането, желанието да се скрие и да избяга от всички. Разбирам и въпроса му: „Ах, господарю мой! Какво ще правим?“ (4 Царе 6:15). Колко пъти и аз съм питала Бог какво да правя?

Елисей, обаче, буквално виждаше нещата по друг начин. Нямаше паника в него, защото вярата в Бог му позволяваше да види невидими за другите неща. Излиза, че истинската вяра ти отваря очите, а не те заслепява, както понякога обичат да казват хората. Още преди слугата да е видял огнените коне и колесници, Елисей му казва:

„Не бой се, защото ония, които са с нас важат повече от ония които са с тях.“ (4 Царе 6:16)

Това е отговорът и за нас. Ония, които са с нас ВАЖАТ повече от онези, които са с тях. Вярата на Елисей никак не е сляпа, никак не е вятърничава, никак не е наивна, тя си има много здрава основа, много реално основание. Паниката не си беше на мястото.

Не бой се! Защото защитата, която е осигурена за всеки, който е на страната на Бог, е толкова реална, колкото всичко, което ни заобикаля.

Тази история онагледява много добре стиха от 2 Коринтяни 5:7 „…защото с вярване ходим, а не с виждане“. Когато не ходим с виждане, всъщност не означава, че ходим пипнешком, като на тъмно, а ходим с различно виждане, което е неразбираемо за останалите, но е доста по-реално.

Боряна Стайкова