Варнава… В Новия завет

Варнава… В Новия завет има един човек, който по мое мнение е силно пренебрегнат. Името му е Варнава. Неговото служение беше необичайно – точно, както името му. Значението на името Варнава е “син на увещание”. С други думи, такъв, който насърчава, изгражда. Това наистина е необичайно и извънредно рядко срещано служение днес. След гонението, настанало в резултат от мъченическата смърт на дякон Стефан (Деяния 7 и 8) голяма част от ранната църква в Ерусалим се разпръсна в различни градове и провинции. Църквата в Антиохия, тъй като беше растяща, развиваща се църква имаше нужда от изграждане и укрепване във вярата. Тогава там беше изпратен Варнава (Деяния 11:19-30). Дори само този факт ни показва какъв човек е бил той. Днес това не е модерно. Днес е по-актуално да се замерваме със стихове от Библията, да надуваме деноминационни мускули и да се крием зад красиви, но празни фрази. Днес, повече от всякога християните са деструктивни в отношението и поведението си. Варнава изграждаше – затова го пратиха в църквата в Антиохия. В Деяния 15:36-41 виждаме друга необичайна черта на този герой. Между Варнава и Павел възникна спор относно това, дали трябва да вземат във Второто мисионерско пътуване Марк, който преди това ги беше оставил. Варнава предпочете да отиде с мекушавия Марк, вместо да обикаля с Павел и да има “велико” служение. Това вече наистина почти не може да се види днес. Днес всеки иска името му да е изписано с големи букви. Всеки иска да е голяма работа. Не и Варнава! Години по-късно Павел пише до Тимотей, че Марк му е много полезен. Ами… Варнава го направи такъв, като вложи живота си в него. В заключение нека да изброя няколко качества на Варнава, за които си струва да помислим: 1.Варнава познаваше Словото – това трябва да бъде нашия постоянен стремеж – Ис.Н. 1:8 2.Варнава се раздаваше без да се мисли за важен, беше готов да вложи време и усилия за един човек – Деяния 4:36-37; 15:36-41. 3.Варнава можеше да прощава. Той беше готов да даде още един шанс – не можеш да изграждаш и насърчаваш ако осъждаш и живееш в непростителност. Варнава е един прекрасен пример. Надявам се да бъдем вдъхновени и предизвикани от живота му. : 10.05.2004 г. Естествено християнство Пред мен се е ширнало едно голямо поле с много, ама много трева. Всяка седмица идват едни хора с големи косачки, пърпорят по тревата, подрязват, пръскат, абе… с две думи грижат се за тревата. А точно пред входната ни врата пък има гола поляна, която тия дни ще я напръскат с течна трева и след няколко седмици ще си имаме и нова трева. Тревата ме наведе отново на приятните мисли за семената, растежа и плодовете. Е, в случая с тревата крайният резултат е просто още трева, но не това е важното. Важното е, че тревата не се събужда всяка сутрин с мисълта: „Леле, още един ден пред мен… пак трябва да се напъвам да израствам… пак трябва да си давам зор да пуска корени… пак трябва да…” Напротив – за тревата най-естественото нещо е… да расте. Всеки ден. Милиметър по милиметър. И то без усилия. А колко само време съм загубил като християнин да се напъвам, да върша насила неща, които сега просто върша без усилия, просто защото е трябвало време. Татко се е нуждаел от мястото и време, за да работи в мен и по мен… просто за да мога по естествен начин да живея като Негово дете – без усилия, без напъване, а просто и напълно естествено. Как обаче съм стигнал докъдето съм стигнал? С четене и изучаване на Словото Му. С време на молитва – не някакви заучени молитви, а изливане и споделяне на сърцето ми пред Него. С послушание и изпълнителност за всичко, което Той ми казва. А Той ми е казал достатъчно конкретни неща в Словото си. Само няколко примера: – да обичам Него с цялото си сърце, ум, душа и сила – да обичам ближните така, както обичам себе си – да считам другите за по-високопоставени от мен – да търся мир с всички, дотолкова доколкото зависи от мен – да не клюкарствам, да не завиждам, да бъда благодарен и благороден – да бъда готов да служа на другите, така както Човешкият Син дойде, за да служи Нима е толкова лесно!? Абсолютно – само „богословите“, които си нямат друга работа превръщат семплите истини на Божието Слово в сложни измишльотини, които и те самите не могат да разберат! За тревата няма нищо по-естествено от това да израства. За теб като християнин – също. Затова всеки ден… – чети и изучавай Словото Му – изливай сърцето си пред Него – търси присъствието Му – общувай с други от Неговите деца – търси начин Той да те употреби за благословение на други човеци – бъди готов да правиш това, което знаеш, че Той иска да направиш. Това е естественияг процес на растеж – за да може в теб плода на Духа да бъде откриван по всяко време и на всяко място. И за да може по плодовете да те познават, че си Негово дете! А за косачките и пръскачките ще си мислим друг път… През тази седмица може да четеш и размишляваш още от следните пасажи. А аз за себе си ще го правя тук, в Mt. Prospect, Chicago. Ето пасажите: 2 Петрово 1:3-9; Лука 13:6-9; Йоана 15:1-8; Галатяни 5:13-26.