Cъбирайте ни за молитва!

Cъбирайте ни за молитва!

Много ви молим – събирайте ни за молитва!

Сега в България има около 120 000 новородени християни. Тези данни са от „История на църквата“ на пастир Митев. Това прави около 2% от нашето поколение.

В Южна Корея, в Сеул са около 40%.В целия свят като цяло казват, че са 45 %, -защо тогава в България са само 2%?

Картината в България

2% светлина и 98% тъмнина. България прилича на една пшеничена нива с узрели класове. Класовете са накацани от рояци мухи, други рояци от скакалци ги ядат, а небето е почерняло от врани, така, че никаква светлина да не може да проникне през тях. Но все пак има светлина, дори само два процента. Тя свети тук-там както светят светулките, но почти нищо не успяват да осветят.

Какво осветява църквата в България?

Когато отидем в църквата има светлина. Това е добро като старт. Но ако тази светлина не започне бързо да се разраства може скоро да угасне. Има едни крушки, които са предназначени не да осветяват, а по-скоро да не пречат на спящите да спят. Обикновено тяхната жичка свети червено в някаква форма – на звездичка или сърце. Но те са сигнални крушки, колкото, ако някой възрастен или болен човек му се наложи да стане през нощта да знае къде е вратата или ключът за истинската крушка. Но само толкова. В този смисъл църквата дори себе си не успява да освети напълно. Голяма част от хората в Божието събрание нямат увереност в Бога, имат проблеми с плътта си или с умовете си.

А що се отнася до България. Църквата нищо не е успяла да освети – нито политиката, нито културата, нито бизнеса, нито съдебната власт, нито изпълнителната власт. Няма въздействие върху младото поколение, няма въздействие върху старото поколение.

От мнението й никой не се интересува. Никой не се страхува от Бога, дори и голяма част от вярващите. Корупция, престъпност, неморалност, магьосничество…Улиците са залети от неморални плакати и постери, телевизията и радиата бълват похот и фалшиви идоли. Дявола се чувства като на парад в България, прави каквото си иска.

Защо е така?

Според мен първата причина е неправилното разбиране на Божието учение за последните дни. Християните изпадат в страх и ужас от идването на антихрист. Очакват последните дни да са дни на отстъпление и на грях. Остават с впечатлението, че щом така е написано в Библията, то няма смисъл да се опитваме да променим нещо, че в този смисъл молитвите ни са напълно безсмислени. Защо да се молим след като каквото е писано ще стане.

Мисля че това е доста повърхностно изучаване на Словото относно това, което ни казва Бог в Словото за последните дни.

Последните дни.

Когато се върнем от Божието събрание и сме чули Божието слово от проповедника – как – всяко място на което стъпим ни е дадено да царуваме над него, как всяко нещо което поискаме от Бог го получаваме и как Този, Който е в нас е по-силен от този, който е в света, всичко е много добре и ние сме много окрилени. Но само до момента когато отворим Библиите си и прочетем нещо за последното време – „Евангелие от Матей“ 24 гл., – „Откровение на Йоан“. Тогава работата тръгва на зле. Изчезва радостта, изчезва надеждата, изчезва силата, остава само примирението и въоръжаването с мисълта, че ние ще сме Христови мъченици.

И това е Божие слово и онова, което сме чули в неделя сутрин също е Божие слово. Едното ни води в радост и сила, другото в кошмарни сънища.

И така Божието Слово ни предизвиква да се преборим с Него. Както Яков се бори с Бога, мисля, че и ние така трябва да се борим с Божието слово и да не го пуснем докато То не ни благослови.

И така стигнахме до последно време. Последното време е Божие. Последното време е времето на Църквата, апостолите живяха в Последното време.

Мисля си за милионите вярващи, които са очаквали последното време преди нас и са имали достъп до Библията, чели са за Последното време, за Голямата скръб за идването на антихрист и са треперили от страх. Имали са реални проблеми и борби в своя живот, в семействата си, в църквата си, а те са живели в страха от Последното време и от Голямата скръб. Защото са приемали, че последното време принадлежи на дявола, но това не е вярно, последното време е Божие време, Бог е на трона и Бог владее. Някой от тях навярно са преживявали нещастия, които са срутвали собственият им свят, и всъщност са преживели своята си Голяма скръб.

Опитах се да изследвам Данаил, там северният цар срещу южния цар и северният цар срещу южният цар и после наследникът на единия цар срещу другия цар и т.н. и накрая така и не ми стана ясно кой от двамата е победил.

И така има Писания, които все още не са ми ясни. Но има Писания, които са ми ясни и хвърлят достатъчно голяма светлина, за да мога да зная какво мога да очаквам от Нашия Бог.

Първо- Не е за нас да знаем Години и времена.

Второ- Исус Христос идва, още от времето на написването на посланието на Юда.

Трето. Господ ясно ни казва, че това ще бъде като в дните на Ной и Лот. А относно тези дни е казано :“Знае Господ как да избавя праведните.“

Дори само това третото ми е достатъчно, заедно със свидетелството на Божия Дух, за да не се страхувам от света, нито от онзи който е в света, за който е казано, че Господ го смазва под краката ни.

Четвърто-. Господ много ни обича. Много е интересно, че голяма част от Божите хора, когато са насаме със себе си, очакват от Бог повече лоши неща, и много малко добри. Това е отчайващ факт. Много български християни, когато са сами със себе си, очакват от Бога изпитания, трудности, нещастие, имат ясното усещане, че Бог е строг, огън който пояжда, Бог, Които някак си се наслаждава на нашите нещастия, на това че не сме семейни, на това, че не ни стигат парите, че все ни е сърдит, че не сме достатъчно святи и верни.

Обаче нашият опит с Бога, ни разкрива един друг Бог.

Преди години, в началото на моето новорождение, пушех. Един ден се молихме няколко християни. Аз свърших по-рано и седнах на една пейка. Докато чаках молитвата да свърши си мислех гузно, че ще трябва да си купя цигари. Когато молитвата свърши едно момиче каза: Бог ми говори. С ясен и нежен глас. Каза ми: „Защо не ми вярвате? Всичко съм направил за вас и всичко ще направя. Много ми е мъчно.“ Аз си мислех, че Господ ще ме заплаши с най-яростната си клетва, а Той казал: “Много ми е мъчно“ И тогава на часа отказах цигарите.

Божията любов. Няма християнско свидетелство, което да не свидетелства за висшата Божия любов и въпреки това, в нас спи „едно на ум“ и в определени моменти изкача и ни залива.

И така голяма част от християните не се борят с дявола, не местят планини, не защитават територията си, не разширяват царството, не затварят врати и не отварят врати, защото чакат антихриста.

Представям си някой вярващ човек през 1945 г. в България. Ако е бил на 40 години – в разцвета на силите си и си е помислил, че ето това е края, ето антихриста е комунистическата идеология, дошло е времето на „отстъплението“. Наблюдавал е как църквите се разгонват, проповедници отиват в затвора и там намират мъчения и смърт и си казва: Ами това е – то си е написано.“ И стои и стои и стои и минават година след година и минават година след година и комунизма си отива, а той вече е на 85 години, идва съживление, създават се хиляда нови църкви и си казва – Какво стана, то не било сега свършека, пропилях живота си и силата, която ни е дал Господ в това да чакам Антихриста.

Втора причина. Втората причина идва от първата. Именно липсата на вяра, че Господ наистина иска да събере жътвата, че Господ иска да огрее земята, че Господ иска хората да видят Неговата Светлина и Неговата Слава. И когато не вярваме, че Господ желае да Спасява, при все че се нарича Спасител, и че желае да осветява, при все че се нарича Светлина – ние просто не се молим за това, не се молим за истинско съживление.

Липса на разбиране – какво точно Господ прави на земята, за да се включа и аз в Неговото дело.

Да се научим от по- успелите от нас.

Пастор Йонги Чо, може би е най-успелия християнски водач от нашето поколение. В многото си книги и проповеди преведени на български език той споделя своя опит.

На първо място той и неговата църква са се посветили на едно непрекъсващо, а продължаващо до грабването съживление в Корея. Те вярват, че това е възможно.

Второ – единството на корейските църкви.

Трето – молитвеният им живот. Корейските християни всяка сутрин се молят от 5.00 до 7.00 часа, а всеки петък цяла нощ. И този молитвен живот и тази вяра Йонги Чо горещо препоръчва и горещо учи и другите вярващи да правят като тях.

В книгата „Молитвата – път към съживление“ той ни казва-“Неповторима особеност била пълната единодушност на всички работници на мисионерското поле в Корея. Един от най-важните значими аспекти на църквата в Корея е била тази, че всяка сутрин членовете се събирали заедно на молитва. През 1906 година съживлението избухнало… Не само в нашата църква, но и в повечето църкви в Корея молитвата започва всеки ден в 5.00 часа сутринта Ние редовно се молим в продължение на 2 часа. В петък прекарваме цяла нощ в молитва. В събота ние прекарваме дълго време в молитва за подготовка на неделните седем служби. Шокиран съм когато посещавам църкви, които имат обществени събрания преди неделните служби. Много повече може да бъде извършено, ако членовете дойдат и започнат да се молят преди служба. Затова святостта и мощното действие на Бога е в нашите служби. През 1983 година, ние имахме общо 120 000 нови новоповярвали. Защо толкова много се спасяват в нашата църква? Ние разбрахме важността на молитвата и поддържането й. Ако спрем да се молим съживлението ще спре. Ако продължим да се молим вярвам, че цяла Корея ще бъде спасена.

Аз вярвам, че същото съживление може да бъде преживяно във вашата църква. Няма място, където на Святия Дух да е трудно да работи.“

Защо ние не правим така?

Някой с чувство за черен хумор би казал -“Защото ние сме по-хитри.“

Тези книги са преведени на български език преди повече от 15 години, и за кратко са повлияли един или друг църковен водач, но така или иначе аз не зная да има църква в България с такъв молитвен живот. Понякога има една вечерна служба за молитва… Но ми се струва, че и това е рядкост. Също в някои църкви веднъж в годината – на Петдесятница има нощна молитва.

Понякога отговорът е – Ами защото те са корейци, те са азиатци имат по-различен манталитет от нас. Друг отговор е – Защото ние чакаме водителство от Святия Дух. Ако Господ ни каже да правим така, ще правим., ако не ни каже няма да правим. Господ е Бог на разнообразието.

Даване на отчет пред Господ Исус Христос.

В Божието Слово ясно е казано, че ще застанем да даваме отчет пред Господ, за това какви резултати сме постигнали. И ако се оправдаем с това, че не сме били водени от Святия Дух Господ лесно би ни нарекъл лицемери. Защо? Защото ако имаме нива, която нищо не ражда, а до нас има градина даваща изобилно плод и съседът ни ни каже – Ела да те науча как и ти да получиш такъв добър плод. – то ние бихме ли отговорили – Е, аз и семейството ми нямаме какво да ядем, но аз ще чакам водителство от Бога. Дори съседът ни де не ни открие тайната си ние бихме дали мило и драго, за да разберем тайната на неговия успех.

А що се отнася за това че не сме корейци, може да кажем, че и не сме африканци. Защото на конференция в Упсала през 1999. г пастор Улфред Лай от Кения свидетелства, че има църква от 25 000 християни, които всяка сутрин се молят от 4.00 до 6.00 и които всеки петък прекарват нощта в молитва.. Той свидетелства, че всяка седмица 700 човека предават сърцата си на Бога. И това, за район в Кения, в който мюсюлманите са мнозинство.

Идващото съживление

Въпреки това и християните в България, както и всички християни очакват нови съживителни и славни времена от Бога. Така, че съживлението идва. Въпросът е дали ще отмине след три, четири години и ще премине като летен дъждец или ще остане до грабването като постоянен и изобилен животворен дъжд.

Пастор Младен Младенов в книгата си „Епизод на вярата“, казва, че Господ му е говорил през 1992 г. на главната улица на град Пловдив и го е попитал: “Може ли цяла църква да служи на Господ?“, после: “А може ли цял град да служи на Господ?“ и после: “А може ли цяла държава да служи на Господ?“

Когато повярвах в Бога през 1991 г. бях студент в един млък град. Когато отидох за първи път в църквата – къща на която стаите на първия етаж бяха превърнати в един общ салон за около 60 човека – имаше около тридесет братя и сестри. Всяка неделя техният брой се увеличаваше и не след дълго трябваше да отиваме тридесет-четиридесет минути по-рано, за да можем да седнем. Бе пролет и на отворените прозорци се поставяха тонколони за хората които пълнеха двора. Не след дълго църквата нае една голяма зала в центъра и тя се изпълваше до краен предел, включително и балкона и правостоящи хора покрай стената.

След около четири години залата е била наполовина пълна, без хора на балкона. Мой приятел е преброил 60 човека от общо около 200 студента от нашата специалност.

Какво стана с нас, хората, които тогава повярвахме – първият който ни говори тогава пръв отпадна, след 10-15 години получил удар и след година преди да навърши 40 години почина. След няколко години и аз отпаднах. След като завърши духовната семинария една сестра сега едвам я кара. Едно момче се води безследно изчезнало след като попаднал в някаква секта. Едно семейство ту се събира ту се разделя. Друго семейство няма време за църква. Най-ревностния от нас живее в град в който няма църква. И така от всички нас никой не успя да се закрепи здраво в местна църква и там да триумфира и да побеждава с вяра.

Защо стана така?

Причината е че не се молихме така, както трябваше да се молим и че нямахме вяра в победата…

Сега има опасност да стане същото. Да изгубим жътвата, да не опазим Божия плод.

Какво да правим?

Йонги Чо и църквата му вярват и се молят. Също и братът от Кения. Ако приемем Йонги Чо за Божи човек и за Божи учител би трябвало да чуем сериозно думите му. Или по-добре да го обявим за лъжеучител.

Съживленията през 19 и 20 век.

Какъвто и материал да прочетем за съживленията ще прочетем, че църквите са се молили. Имало е молитвени стаи на разположение 24 часа. Дори молитвените събрания са били по-желателни и по-посещавани!

Сега в Българските църкви има огромен потенциал от Бога. Но ние повече сме учени как да побеждаваме в личните си битки, което е добро, но самата църква няма някаква ясно формулирана битка или битки, цел или цели, мишена или мишени. Въпреки че се събираме два пъти седмично за по два часа,през другото време сме на принципа: “и сам воина е воин и сам юнак на коня“ – всеки да постъпва според случая.

Ако всеки от нас има молитвен списък, то църквите нямат такъв. Не всички църковни водачи поставят и твърдо отстояват пред църквата някаква ясна молитвена мишена, като например – да се молим Господ да прибавя по 100 човека всяка седмица, да се молим за духовното израстване на църквата, да се молим за пълнотата на духовните дарби, да се молим за пълнотата на плодовете на Святия дух, против порнографията, против наркоманията, против хомосексуализма, да се молим за властимащите, да се молим за християнските водачи, за християнските семейства, да се молим за младото поколение – да се молим за или да се молим против…. Дори по време на избори църквата не се събира да се моли и дори всеки гласува както му хареса.

По този начин ние превръщаме вярата си в битка за нас си. И ключовете на Царството, властта да връзваме и разврзваме, да отключваме и заключваме, да искаме и да получаваме свеждаме само да нашите си проблеми.

Вярата ни и молитвата ни е ориентирана почти всецяло върху нас си и върху нашата църква.

Божието Слово и молитвата

В Словото има много примери и преки инструкции как да се молим. Моисей, на който трябваше да подпират ръцете, за да бъде жезълът вдигнат по време на битката. Молитвите на Данаил. Божието обещание, че един ще гони хиляда, а двама десет хиляди…

За един град са отговорни църквите в този град. От това би следвало, че самите църкви трябват да имат общи молитвени списъци. Иначе как ще надделеят. И какво по-хубаво от това църквите да имат общи дни и за молитва и да се събират заедно.

За една нация – отговорността носят всички църкви в държавата. От това следва, че всички църкви трябва да имат еднакви молитвени списъци, еднакви молитвени цели и еднакви молитвени мишени. И не само да ги имат, но и да постоянстват докато ги постигнат.

В това, в което сме учени да правим в личния си молитвен живот е необходимо да го показваме в молитвения живот на църквата.

В Божието Слово Господ Исус Христос само два пъти дава инструкция как да се молим. И основното съдържание е да прощаваме и да се молим дотогава докато получим. Абсолютно, неотклонно, неразсейващо се, методично, безкомпромисно искане, искане, искане – докато отговора дойде, докато стената падне и врагът отстъпи.

В църквата на един приятел имало сутрешни молитви. И той ми каза- Аз ставах рано и отивах да се моля преди работа, но в един момент си помислих, че само си губя времето, защото през повечето време дискутирахме разни духовни проблеми.

Не е достатъчно само да се събираме, но и да се молим.

Също Йонги Чо свидетелства, че първите години, когато е прекарвал нощите в молитва пред Бога в църквата е бил доста време самотен и като, че ли нищо не се е случвало, но ето че към него започвали да се присъединяват други вярващи. И когато църквата започнала да расте със стотици всяка седмица те не спрели, а продължили по същия път, който донесъл Божието благословение.

Молитвени събрания са се организирали и организират, но защото дълго време било сухо и са ги прекратявали. Но нали на точно обратното сме учени в личния си живот, сухо – несухо -викаш докато „Бог дойде.“

Господ Исус Христос казва, че предназначението на Божия Дом, какъвто сме ние е „да е молитвен дом за всичките народи.“

Църквата се роди, когато 120 човека прекарваха много дни в молитва заедно.

Молитвата“ Татко наш“, която Господ дава на учениците си е в множествено число.

Господ ни показва, колко е важно пред Него нашето единство като потвърждава, че където са събрани двама или трима /колко повече цялата църква/ и Той е между нас, както и че каквото и да се съгласят двама или трима /колко повече цялата църква/ ще ни го даде.

18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата.

20 Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях.

Матей 18 гл.

В Новия Завет четем, че Петър и Йоан дали здраве на болния отивайки към храма в 9-тия час -часът на молитвата. Това не е било събота, неделя или друг ден от седмицата. Деветият час е бил час за молитва.

41 И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.

42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44 И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;

45 и продаваха имота и вещите си и разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки.

46 И всеки ден прекарваха заедно в храма и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и искреност,

47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.

1 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,

2 някои носеха един човек, куц по рождение. Слагаха го всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.

Когато църквата избира дякони Петър казва:

Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим на тази служба.

4 А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото.

Когато Петър е арестуван Църквата се събира по домовете да се моли. Не всеки у тях си. А всички колкото могат повече заедно. И Господ изпрати ангел. Апостолите бяха научили църквата да се моли и затова, когато те имаха нужда от молитва я получиха. Апостол Павел непрекъснато напомня на църквите да се молят за него.

В България през 1949 г и през 1979 г. е имало пастирски процеси. Ние нямаме гаранции, че такива няма да има отново. Въпроса е, ако започне такова гонение какво ще прави църквата?

Един приятел си мислел, -“Ако бях вярващ през комунизма, щях да се моля, да постя, да се моля да постя, докато не паднеше този комунистически дух. “

Но сега не е по-различно. Комунистическият дух си е отишъл, но на неговото място са дошли други, не по-малко зли от него.

Съработници

Ние сме Съработници на Бога. Бог ще ни даде толкова, колкото ние дадем за Царството. Преди всичко Господ гледа на нас като на група, на живо тяло. Това, че Исус Навиев и Халев бяха верни, не ги избави от това да обикалят 40 години пустинята с всички, които съгрешаваха, въпреки че бяха добри войни.

Заключение

Сега в църквата ние получаваме много добро Слово. Има чудесни книги и проповеди на различни носители, имаме и Интернет. Но нямаме молитви. Всичко правим заедно, само не се събираме заедно да се молим. Това ми прилича на заповедите на Господ към Адам – да обработва градината и да я пази. В смисъл, че сега ние обработваме добре градината, но не я пазим. Поради това и не можем да опазим и повярвалите братя и сестри.

Чувал съм, че според свидетелствата за водно кръщение вярващите в църквата биха били с пъти повече. И къде са сега тези повярвали и кръстили се във вода хора, дори получили и духовно кръщение братя и сестри. Разпръснати, станали чужди на църквата и църквата станала чужда за тях.

2 % светлина и 98 % тъмнина. 2% строеж на църква, 98% Вавилонска кула. Солта, която не осолява бива хвърлена в краката на хората и те я тъпчат. Ние се намираме в голяма опасност и то опасност от Божието наказание – да бъдем хвърлени в краката на хората, за да бъдем тъпчени.

Веднъж един проповедник каза: „Когато в една държава има безработица престъпността нараства. Когато в църквата има безработни -греховете нарастват.“

В Божието Слово всичко е свързано, ако не служим на Бог и Неговото царство с всичко, така като Той дава всичко за нас няма да останем в Него.

Уилиам Кумуи е пастор на третата по големина църква в света в Нигерия. В проповедта си -“Тайната на църковния растеж“, той споделя-

(Деяния 2:42; 4:23-24; 6:4;12:12; Деяния 2:43; Марк 16:17-20; Евреи 2:3-4; Лука 7:16-17; Деяния 8:5-8)

На вярващите им е заповядано да се молят. Но по-горните пасажи говорят не за индивидуална, а за обща молитва. Ранната църква имаше молитвени събрания. Молещата се църква е внушителна в ръката на Бога. Ранната църква е молеща се, вярваща църква. Обещаните знамения и чудеса се виждаха в живота на църквата. С това Бог потвърждаваше Словото, което те проповядваха. Бог и днес все още отговаря на молитви и работи с вярващите църкви, както работеше с ранната църква.

И така братя, които сте поставени от Бога за водачи на Неговото домочадие -СЪБИРАЙТЕ НИ ЗА МОЛИТВА. Нека засвири тръбата. И ще се съберем повече отколкото сме очаквали и ще ставаме все повече, докато се събираме заедно за молитва. И ще имаме същите резултати, които имат братята и сестрите в Сеул.

Защото Господ казва -“Защо ме наричате Господи, Господи като не вършите това, което казвам“, по-същия начин ние често се хвалим с Йонги Чо и разказваме – Йонги Чо, това направил, Йонги Чо онова направил, но не правим както прави и учи той!

От Костадин Иванов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.