ШОФАР ДЕКЕМВРИ 2015
„Всички вие жители на света, и виеобитатели на земята, гледайте,когатосе издигне знаме на планините, ислушайте, когато засвири тръбата“ (Исаия 18:3)
Периодично издание на Християни Приятели на …
обитатели на земята, гледайте,когато
се издигне знаме на планините, и
слушайте, когато засвири тръбата“
(Исаия 18:3)
ДЕКЕМВРИ 2015г.
Скъпи християни приятели на Израел в България,
Във връзка с посещението и конференцията с пастор Ави Мизрахи от Израел през месец декември 2015 г., отделяме основно място в това издание на Шофар, за да си припомним за някои български месиански евреи.
Молим се и вярваме, че Бог ще продължава да засилва заветните връзки между нашите два народа и българските християни ще продължават да стоят в пролома за изпълнението на Божиите обещания за народа и Земята на Израел.
Християни приятели на Израел – България
Историята на Ривка (от Ави Мизрахи)
На 16 май 2010 почина моята майка, Ривка. Погребахме я в гробището близо до дома й и пазихме шива (еврейски траур за 7 дни) в къщата на брат ми, който живее в кибуц. Въпреки скръбта и болката по загубата на майка си, днес аз мога истински да се радвам, защото знам, че по Божията милост, тя сега е в небето заедно с Йешуа, нейния Месия.
И двамата ми родители са родени в София, България. Майка ми Ривка (еврейския вариант на Ревека) се изселва в Израел с младежка ционистка група. Тя се запознава с баща ми в Яфо, който е библейския град Йопа) на юг от Тел Авив, след Войната за независимост през 1948 г. и скоро след това те се оженват.
Родителите ми са потомци на евреите, които са били изгонени от Испания през 1492 г. и говорят ладино (юдео-испански) у дома, докато се интегрират в израелското общество. През онези първи дни животът е изключително труден за общността на новите еврейски имигранти. Храната е на дажби и хората живеят много оскъдно, а сегашните институции, които се грижат за завръщащите се евреи, тогава още не съществуват.
След раждането на по-голямата ми сестра Симха, майка ми изпада в пост-натална депресия. Загубва надежда и няма желание за живот. Чува за един равин от България, който живее в Яфо и помага на хората, и решава да го посети в синагогата му. След сутрешните молитви равин Даниел Цион, бивш главен равин на София, излиза от синагогата и вижда майка ми, изпълнена със скръб, изпаднала в депресия и държейки в ръце бебето си Симха. Той я пита на ладино: „Дете мое, какво ти тежи?” Тя му отговаря, че не иска повече да живее. Той влиза в синагогата и се връща при нея с една книга, която ѝ дава и я моли да прочете. Полага също така ръка на главата ѝ и се моли за нея.
Когато се връща в къщи, Ривка започва да чете книгата, която равинът ѝ е дал. Това е Новият Завет. Когато го протича, тя има много въпроси и се връща в синагогата да разговаря с равина. Равин Даниел Цион, ортодоксален еврейски равин, който вярва в Йешуа, започва да ѝ обяснява Евангелието. Ривка повярва в Йешуа и е изцелена от депресията си. Баща ми вижда промяната в нея, но не може да разбере какво се е случило. Едва след много години, когато сестра ми Симха също повярва в Йешуа, баща ми предаде живота си на Йешуа и го прие за свой Месия и Господ. Слава на Бога за тази среща с равин Даниел Цион, която променя живота на майка ми завинаги.
Ави Мизрахи е пастор на месианска църква „Адонай Рои” (Господ е пастир мой) в Тел Авив и директор на евангелизационен център „Дугит” (от иврит: рибарска лодка). Ави Мизрахи има лична среща с Исус, докато е на гости на сестра си в САЩ в началото на 1980-те. Скоро след това среща бъдещата си съпруга Хая, заедно с която завършват института „Christ for the Nations” в Далас. П-р Мизрахи е един от водещите месиански лидери в Израел и чест говорител на конференции на Християни приятели на Израел, Международното християнско посолство в Ерусалим, както и по света. Неговата църква редовно провежда съвместни евангелизации с арабски пастори в различни градове в Израел. Съпругата му Хая е един от лидерите на ProLife движението в Израел, което се бори срещу абортите и служи на жени, преживели подобна травма. Ави и Хая имат четири дъщери и две внучета.
Равин Даниел Цион и българските евреи
(от Йосиф Шулам – месиански евреин с български произход и понастоящем пастор на месианска църква Нетивия – Ерусалим)
Първите сведения за евреи в София са от 811 г. след Христа. Преди това центърът на еврейския живот по тези земи, който води началото си от ранните години на Римската империя, е гр. Видин. Евреите идват в София със завръщането на хан Крум, победоносния цар, който довежда в София около 30 000 пленници, сред които много евреи от Мала Азия. Към тези евреи се присъединяват и такива, които бягат от преследванията в Унгария и Австрия. Българската еврейска общност развива здрави връзки с голямата сефарадска еврейска общност в Солун, Гърция. В Солун има голяма еврейска общност, която има йешива (религиозно училище). Когато България е освободена от турско робство, принц Александър назначава равин Гавриел Алмослино за главен равин на София и България. След Балканската война от 1912 г. хиляди евреи имигритат в България и общността се разраства още повече и има нужда от повече равини. През 1918 г. София моли Солун да ѝ прати равини. Главата на йешивата в Солун изпраща младия си син Даниел, който по-късно е избран за главен равин на България, да служи на общността в София.
С началото на Втората световна война започват и проблемите за евреите. На 23 януари 1941 г. е публикуван Законът за защита на нацията, който не е нищо друго освен българска адаптация на Нюрембергските закони. Целта на този закон е да раздели еврейската общност от останалата част от българския народ и да ограничи свободата на евреите. На 1 март 1941 г. българското правителство обявява, че влиза във войната на страната на Германия, като в същия ден нацистките сили влизат в страната без един изстрел. Официално е заявено, че немците идват в България да я защитят от възможна атака на Съюзническите сили от изток. В същия ден е публикуван указ, според който всички мъже евреи между 20 и 40 г. трябва да се явят в работническите бригади. В действителност тези бригади са трудови лагери. На 12 юли 1941 цар Борис III подписва закон, който задължава евреите да плащат специален данък. Същия месец е приет и друг закон, който ограничава финансовите ресурси на евреите в България. Той също така им забранява да практикуват професии като аптекари, инженери, архитекти, адвокати и др. На 30 септември 1942 е назначена специална комисия по еврейските въпроси. Всичко това е подготовка за унищожението на българските евреи и те го знаят.
Българските евреи и особено тези в София стоят на ръба на ада два пъти през 1943 г. Под натиска на Германия българското правителство взема решение да изпрати в лагерите евреите извън територията на България. Това са близо 12 000 евреи от Македония, за чиято смърт в концлагерите България носи отговорност.
На 23 май равин Даниел Цион събира всички евреи в централната синагога в София, която е втората най-голяма синагога в цяла Европа. Всеки евреин в града идва в синагогата, за да се моли за отмяната на това зло решение. Равин Даниел Цион казва на цялата общност: „По-добре да умрем тук, отколкото в Полша.” Когато евреите излизат от синагогата, полицията ги атакува и арестува около 250 души. Хората се отправят към Светия Синод и настояват да се срещнат с митрополит Стефан, който е уважаван от еврейската общност, поради приятелското му отношение към евреите. Той им обещава да се срещне с царя и министрите и да се опита да промени решението им и да спре преследването на евреите. Но на 25 май 1943 г. започва изселването на евреите от София. 10 153 евреи са изпратени в различни градове на страната и 3500 мъже са изпратени в трудови лагери. В София остават само 2300 евреи. Българската православна църква е една от основните пречки пред правителството за изпращането на евреите в Аушвиц. Църквата продължава да ходатайства пред царя и пред останалата част на кабинета за евреите.
Пита се защо Българската православна църква е толкова благоприятно настроена към евреите? Истинската причина е в специалното приятелство между митрополит Стефан и равин Даниел Цион.
Според думите на Даниел Цион, в живота му настъпва коренна промяна, когато една сутрин, докато се моли при изгрев слънце, му се явява Йешуа. Той не знае какво означава това видение, затова пита някои други равини какво да прави. След като същото видение се повтаря за трети път, рави Даниел се обръща към фигурата и я заговаря. Фигурата се излъчва право от слънцето и се открива на рави Даниел като Йешуа. За рави Даниел видението на Месията Йешуа е нещо много необичайно, но той е израснал с учението: „Приеми истината, чрез когото и да ти се открие”. Той разбира, че има нещо много специално в личността, която му се явява и посланието, което получава. Уникалността на видението кара равина да започне да изследва това, което Бог поставя пред него. Равин Даниел Цион разбира, че трябва да намери източник на информация, който ще му помогне да разбере видението и значението му. Тогава равинът отива при патриарха на Православната църква в София и се сприятелява с архимандрит Стефан, с когото открито споделят идеите си по множество духовни въпроси включително Исус и ранната църква. Патриархът, който осъзнава деликатността на отношенията между евреи и християни, насърчава рави Даниел да не се концентрира върху християнството, а върху самия Йешуа. Рави Даниел никога не става „християнин”, но повярва в Йешуа и остава верен на начина си на живот според Тората. Една песен, която той пише за вярата си, вероятно най-добре изразява отношението му към Месията Йешуа:
Не, не аз, но само Ти, Йешуа в мен!
Само Ти ме довеждаш до Бога на бащите ми,
Само Ти можеш да ме изцелиш от всяко зло,
Не, не аз, но само Ти, Йешуа в мен!
Само Ти ме учиш да обичам цялото творение,
Само Ти ме учиш да обичам дори врага си,
Не, не аз, но само Ти, Йешуа в мен!
Затова оставам в Твоята любов,
Завинаги ще бъда в Твоята воля,
Не, не аз, но само Ти, Йешуа в мен!
Рави Даниел започва да събира малка група евреи, с които изучава Новия Завет всяка събота след обед в дома си. Сред тези евреи са едни от най-изтъкнатите лидери на еврейската общност в София.
Вярата на равина в Месията Йешуа става добре известна тайна сред българската еврейска общност. Но тъй като той е на такава почит и изключително ценен от всички, никой от еврейските деятели в София не може да го критикува открито. И тъй като той не напуска еврейската общност и продължава да живее като ортодоксален евреин, стриктно спазвайки Тората, опонентите му не могат да го обвинят в ерес. Но зад кулисите лидерите на еврейската общност започват бавно да го изолират.
Когато нацистите окупират България, равин Даниел Цион като духовен лидер на еврейската общност става обект на гонения и присмех. Той е отведен и публично бичуван пред Голямата Синагога в София. Според очевидци Даниел Цион върви изправен пред нацистите и единствената му реакция е да призовава Бога.
Когато започват да се носят слухове за изпращането на евреите в Германия, Даниел Цион и секретарят му А.А.Ански пишат писмо до българския цар, в което Даниел Цион го моли в името на Йешуа да не позволява българските евреи да бъдат отведени в Германия. Рави Даниел пише в писмото си, че е имал видение на Йешуа, който му казва да предупреди царя да не предава евреите в ръцете на нацистите. След часове чакане пред вратата на двореца в София, равинът и секретарят му успяват да предадат писмото на царя. На следващия ден цар Борис заминава в Германия на среща с нацисткото правителство и със самия Хитлер, където отстоява позицията си и не се поддава на натиска на нацистите да изпрати българските евреи в лагерите на смъртта в Полша и Германия.
Ето откъс от проповедта на равин Даниел Цион в съботата след посещението на царя и предаването на писмото: „Не се страхувайте, скъпи братя и сестри! Уповавайте на Святата Канара на нашето спасение… Вчера ме информираха, че митрополит Стефан се е съгласил на незабавна среща, за да обсъди разговора си с българския цар. Когато отидох да видя митрополит Стефан, той ми каза: „Кажи на народа си, че царят е обещал българските евреи да не напускат границите на България…” Обясних на митрополита, че хиляди евреи ме чакат в синагогата и очакват да чуят добрата новина. Когато се върнах в синагогата, цареше пълна тишина в очакване на резултата от срещата ми със Стефан. Когато влязох, думите ми бяха: „Да, братя мои, Бог чу молитвите ни…”
Равин Даниел Цион остава лидер и главен равин на България след падането на фашисткото правителство в България на 9 септември 1944 г. чак до 1949 г. когато той, с по-голямата част от българските евреи, се изселва в Израел.
В Израел рави Даниел веднага е приет за равин на българските евреи. Когато през 1954 г. рави Самуел Толедано става главен равин на Израел, той кани рави Даниел Цион да стане съдия в Равината (равински съд) в Ерусалим. Когато започват да се разпространяват слуховете за това, че рави Даниел Цион вярва в Йешуа, рави Толедано кани рави Цион в кабинета си и лично го пита за тези слухове. Рави Даниел обяснява на Толедано позицията си. Той обяснява, че приема Йешуа като Месия, но не приема съществуващото християнство за точното представяне на учението и личността на Йешуа. Рави Толедано му казва, че може да продължи да изповядва вярванията си, но да не ги разпространява. Когато рави Даниел му казва, че не смята, че това послание може да се пази в тайна, Толедано е принуден да изправи рави Даниел пред равинския съд, за да решат другите равини какво следва да се направи.
В съда като доказателства се представят четири книги, които рави Даниел е написал в България за Йешуа. Съдът дава на рави Даниел правото да говори. Ето думите, които той казва в своя защита: „Аз съм беден и слаб, гонен и уязвим, Йешуа ме плени и с новия човек ме дари, от жалкото „аз” ме освободи и с великата Си любов ме окръжи. Всеки ден лукавият дявол се опитва да ограби вярата ми; аз се държа за Този, който ме насърчава и пропъждам дявола. Стоя тук сам във вярата си, целият свят е изправен срещу мен. Разменям цялата земна чест за моя Месия, моя другар.”
Равинският съд отнема титлата равин на рави Даниел, но българските евреи продължават да го почитат като свой равин. Руски евреин, който е бил един от ранните ционисти-заселници на гр. Ришон Л’Цион и е повярвал в Йешуа, дал на рави Даниел Цион една сграда на ул. „Йефет” в гр. Яфо за синагога. В тази синагога рави Даниел служи до 6 октомври 1973 г. В тази синагога рави Даниел Цион не говори често открито за Йешуа, но много пъти цитира истории и притчи от Новия Завет. Всяка събота след службата в синагогата рави Даниел води в дома си група хора от синагогата, където те изучават Новия Завет и думите на Йешуа целия съботен следобед, докато отидат обратно в синагогата за вечерните молитви.
Рави Даниел Цион отказва името му да се свързва с конкретни мисии и християнски общества, за да не разруши свидетелството си пред народа на Израел. Даренията, които те му дават, той дарява на благотворителни организации за слепите, сираци и вдовици. Самият той живее в окаяна бедност. В дома му няма нищо ценно и той никога не го заключва.
Рави Даниел Цион е написал стотици песни за Месията Йешуа, за съботата и богоугодния живот. Също така пише за здравословното хранене и живота според Божиите закони.
Основният принос на рави Даниел към месианския юдаизъм е собствения му пример. Той живее 100% като евреин и е 100% последовател на Йешуа. Не прави компромис с вярата си и не се поддава на натиска на равината. Йешуа е негов Спасител и приятел до края на живота му. Той живее напълно според стихотворението, което написва с акростих на иврит своето име:
Даниел Цион – Божий Слуга:
Словото Божие е моят път,
Светлината Божия е моят пътеводител.
Страхът от Господа е началото на мъдростта,
Любовта на Господа е моят живот.
Изпълняването на волята на Господа е моят дъх,
Праведността и справедливостта са моите цели.
Неговото страдание е моето изкупление,
Той ще те пази във всичките ти пътища,
Вечният на Израел е моя утеха.
През 1979 г. рави Даниел Цион отива при Господа, достигайки зрялата възраст от 96 години. Българската еврейска общност в Израел му отдава пълна военна и държавна почит. Ковчегът му е поставен в центъра на Яфо с военна охрана и по обед е отнесен пеша до гробището в Холон. Той е погребан като главен равин на българските евреи, който ги е спасил от нацисткия Холокост. Той бе 100% евреин и 100% последовател на Месията Йешуа.
Йосиф Шулам
Йосиф Шулам е роден в София на 24 март 1946 г. в сефарадско еврейско семейство. През 1948 г. семейството му се изселва в Израел малко преди възстановяването на еврейската държава. Йосиф
израства в Ерусалим. Докато е в гимназията се запознава с Новия Завет и започва да се идентифицира с личността на Йешуа. Интересът му към учението и живота на Йешуа в крайна сметка го довежда до вяра в Бога на Израел и Месията. Йосиф разказва: „Когато бях в 11 клас в училище ни раздадоха задачи за годишни проекти, върху които трябваше да работим цялата година. Аз и още трима мои съученици получихме задачата да проучим как се е зародило християнството. Трябваше да прочета няколко книги на иврит за това как е започнало християнството. След това обаче учителят ми даде за задача да прочета и части от Новия Завет – Матей 1-7 гл. и Деяния на апостолите 1-10 гл. Започнах да чета и през цялото време си мислех: „В тази книга няма нищо християнско! Това е еврейска книга, говори се за евреи, за Израел!” Това ме изненада и продължих да чета и други части от Новия Завет и все повече си мислех: „Това си е чисто еврейска история!” Всичко в Евангелията се случва в Израел. Йешуа никога не напусна Израел и проблемите, които разискваше, ме интересуваха мен като евреин: какво да правим на шабат и т.н. Той умря като цар на евреите и сърцето ми беше докоснато от този факт, защото аз видях в Йешуа един еврейски национален герой. До този момент аз никога не бях говорил с християни, нито се бях срещал с такива. Тогава отидох при учителя си и му казах какво мисля за Йешуа. Той ми каза: „Виж, в началото Йешуа и учениците Му са били добри евреи, но по-късно нещата са се объркали в църквата.” В последствие Бог ме запозна с християни в Израел и аз приех водно кръщение.”
В резултат на това семейството му го отхвърля и той е изгонен от къщи. Новите му приятели християни го изпращат в САЩ, където завършва гимназия, след което Йосиф се завръща в Израел и става студент в Еврейския университет в Ерусалим, където изучава библейска археология. През 1969 г. заедно със съпругата си Марсия, която среща в САЩ основава месианска църква в Тел Авив. През 1972 г. Йосиф започва обучение в ортодоксална йешива (еврейско религиозно училище), където учи три години и половина. След това той продължава обучението си в Еврейския университет, където изучава история на Израел по време на Втория храм. През 1981 г. заедно с малката домашна група, която се събира в неговия дом в Ерусалим, основава служението „Нетивия”, което освен като месианска църква функционира и като хуманитарна организация и център за библейско обучение. Йосиф Шулам има две деца и две внучета. Говори седем езика: иврит, български, английски, ладино, немски, арабски и френски. Пътува по целия свят като лектор и проповедник.
Раждането на Месията
„И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним” (Матей 2:2).
„Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им” (Матей 1:21).
За повечето вярващи в Йешуа днес по света месец декември е свързан с дух на радост и тържество, тъй като тогава се отбелязва Неговото раждане и идването Му сред еврейския народ. Но има и такива, които избягват да празнуват този празник заради езическия му произход. Известният баптистки проповедник Чарлз Спърджън, който и до днес е почитан като един от великите теолози, заклеймява „Коледа” като езически празник. Въпреки това обаче той разбира, че това е добро време за събиране на семейството и споделяне на Благата вест за раждането на Месията. „Без значение кой е точният ден, нека благодарим на Бога за дара на Неговия скъп Син”. (Spurgeon’s Joy Born at Bethlehem sermon)
Може да не знаем точния ден на раждането на Йешуа, но и ние, като Спърджън, можем да използваме Рождествения сезон, за да споделим с хората вестта за Неговото идване и изкуплението на душите ни чрез Неговата смърт и възкресение.
Раждането на Месията чрез еврейката Мириям (Мария) бе чудо, както е чудо и животът, който Йешуа живя – живот в святост, без какъвто и да е грях. Непорочният Агнец стана капора – жертва за нас, защото се нуждаем от изкупление и прощение на греховете ни. Името Му ЙЕШУА всъщност означава „спасение”.
Задават се много въпроси кога точно е бил роден Йешуа. Наистина ли е роден във Витлеем през зимата? Новият завет говори за овчари, които пазеха стадата си на полето (Лука 2:8-12). Библейските учени смятат, че това най-вероятно са били стада, предназначени за жертвите в Храма, но в Ерусалим и околностите (Витлеем е на половин час път от Ерусалим) е твърде студено през декември, а и често вали сняг, за да допуснем, че овчарите биха могли да пасат стадата си и да спят с тях на открито.
Въпреки че Библията не ни казва точно времето на раждането Му, както посочва времето на смъртта и възкресението Му, има някои насоки в Словото, които ни помагат да изчислим приблизително времето на раждането Му.
- Мария зачева, когато братовчедка ѝ Елисавета е в шестия месец от бременността си (Лука 1:24-26).
- Елисавета най-вероятно е заченала в началото на петия месец от еврейския календар (месец Ав или в началото на юли). Това е много вероятно, тъй като ангелът (Гавраил) се яви на съпруга ѝ Захария, когато служеше в Храма като свещеник от отряда на Авия (Лука 1:5) и му каза, че Елисавета ще забременее (Лука 1:11-24).
- Талмудът и други исторически източници посочват, че отрядът на Авия е служил през последните две седмици на четвъртия месец на еврейския календар (Тамуз), което се пада в края на юни.
- Библията ни казва, че след като Захария се е върнал у дома си след служенето в Храма (в началото на месец Ав), Елисавета е заченала (Лука 1:23-25).
- Девет месеца бременност и още шест месеца от бременността на Мария (общо 15 месеца) сочат към седмия месец в еврейския календар (Тишрей), когато се празнува Сукот (Шатроразпъване) – края на септември/ началото на октомври.
Апостол Йоан ни казва, че Йешуа е Словото, което стана плът и заживя (започна да пребивава, обитава) сред нас. „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14) Думата, която Йоан използва за „живя, обитава”, е гръцката дума skéné, която е със същия корен като думата скиния или шатра – Божията, небесната скиния, която слезе сред хората.
Чрез тези библейски, исторически и лингвистични насоки, можем да предположим, че Йешуа всъщност се е родил в сезона на Сукот – или също така познат като Празника на шатрите (колибите, скиниите), който се пада в края на септември или началото на октомври.
Кога започва празнуването на „Коледа”?
Учениците на Йешуа и християните от първи и втори век не са празнували раждането на Йешуа. Църковните отци като Иреней и Тертулиан (130 – 225 г. сл. Хр.) не споменават нищо за подобни практики, а Ориген Александрийски (165 – 264 г. сл. Хр.) дори пише срещу подобни практики, тъй като са „езически” и са били празнувани от римляните. Само Климент Александрийски (150 – 215 г. сл. Хр.) споменава в трудовете си, че е имало разисквания за датата на раждането на Йешуа, посочвайки различни варианти, но сред тях изобщо не фигурира 25 декември.
Католическата църква е тази, която избира 25 декември като дата за празнуването на раждането на Месията. Съображенията са били да се привлекат езическите поклонници в лоното на църквата, които на този ден са празнували празника на Диес Наталис Солис Инвикти – Рождения ден на Непобедимото слънце. Тези езически поклонници са посветили този ден на един от официалните богове – бог-слънце – на Римската империя. През 274 г. римският император Аврелий официално признал бога-слънце и създал култ към него, който бил почитан от всички императори до Константин I. Константин също е бил поддръжник на бога-слънце. Има монети с неговия образ от времето на царуването на Константин и на 7 март 321 г. Константин обявил деня на слънцето (diesSolis – Sunday (неделя) за римския ден за почивка.
Според сведенията сливането на раждането на Месия и деня на непобедимото слънце е станало в средата на 4 в. сл. Хр.
С времето много други езически традиции са били „вплетени” в традициите за Рождество – включително и коледното дърво, имелът и др. Всъщност към 17 век в Англия „Коледа” се е свързвала с много практики, които водили до пиянство, разюзданост и други неморални действия. Този разгул накарал пуританите да отхвърлят празнуването на Коледа и между 1659 и 1681 тя била забранена в пуританската колония Масачузетс, САЩ.
В много страни езическите практики продължили и дори дали място на антисемитски практики. През 18 и 19 век, еврейските равини в Рим били принуждавани от местното население да се обличат като клоуни и да минават през града, докато ги замерват с различни предмети.
На 25 декември 1881 в Полша, опиянените тълпи нападнали еврейските общности в цялата страна. Само във Варшава били убити 12 души, мнозина са били осакатени, а десетки жени – изнасилени.
И тази година много хора по света ще се радват за Неговото раждане и спасението, което получава всеки, който Го приеме. „… като изкупвате благовремието, защото дните са лоши” (Ефесяни 5:16)
Можем да се радваме не само в рождението на Йешуа, но и в очакването на Неговото връщане. Днес Той е Цар на всеки, който избере да Го следва. Когато Той се върне, Той ще царува и управлява като Цар на Израел на Давидовия трон и цялата земя ще Му се поклони. Мараната! (Дойди, Господи!)
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6).