ШОФАР ЮЛИ 2015

ЮЛИ 2015г.

Скъпи християни приятели на Израел в България,

В началото на юни 2015 г. „Християни приятели на Израел – Ерусалим” отбеляза 30 години от създаването си и дейността си в Израел с конференция под надслов „Идващото царство”. Фокусът на конференцията беше важността на библейските пророчества за времето, в което живеем в светлината на приближаването на Божието царство.

Хвалители на конференцията бяха Бари и Батия Сегал и Авнер и Рахел Боски. Сред говорители бяха лидери на Месианското Тяло в Израел като Чък Коен, Рик Райдингс, Виктор Калишър и др., както и видни израелски общественици и политически лидери.

Осезаемо се чувстваше липсата на дългогодишния говорител и библейски учител Ланс Ламбърт, когото Господ прибра при Себе Си на 10 май, но неговото наследство продължава да е живо в следващите поколения месиански вярващи в Израел.

Служението „Християни приятели на Израел” остава вярно на мисията си да информира християните по целия свят за Божия план за Израел и еврейските корени на християнската вяра, както и да оказва практическа подкрепа на народа на Израел чрез многобройните проекти за подпомагане на евреите в Земята.

„От Сион – съвършенството на красотата – Бог е възсиял” (Псалм 50:2).

В памет на Ланс Ламбърт (1931 – 2015)

Ланс Ламбърт – един от водещите библейски учени и ходатайствени лидери в Израел и по света почина в мир на 10 май 2015 г. в Ерусалим, след тежко боледуване през последната една година. Дълбоко скърбим за нашия скъп брат и верен служител на Господ Йешуа, но в същото време се радваме, защото знаем, че той е в радостта и присъствието на Господаря си.

Ланс Ламбърт е роден през 1931 г. и среща Господа, когато е на 12 г. Следва африкански и ориенталски науки в Лондонския университет, изучавайки класически китайски, мандарин, ориенталска философия и азиатска история, подготвяйки се да служи на Господа в Китай. В последствие революцията в Китай затваря тази врата за него. През 1950-те Ланс служи в Кралските въздушни сили на Великобритания в Египет, където научава основните принципи на ходатайствената молитва. Откривайки еврейските си корени, Ланс Ламбърт прави алия в Израел през 1980 г. Неговият баща и много други членове на семейството му намират смъртта си в Холокоста.

За „Християни приятели на Израел” Ланс Ламбърт беше близък приятел и съветник още от създаването ни през декември 1985 г. В продължение на 30 години той отделяше време за срещи с нас. И Ланс Ламбърт, и Дерек Принс бяха главни съветници на борда на „Християни приятели на Израел” до деня на смъртта им, когато Господ ги прибра при Себе си. Съветите им бяха изключително ценни за нас и за служението на ХПИ. Благодарим на Бога за Ланс Ламбърт и за възможността да разпространяваме неговия „Обзор на ситуацията в Близкия изток” в продължение на толкова много години. Ланс беше и главен говорител на всяка една конференция на ХПИ-Ерусалим през последните 30 г.

„Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си” (Матей 25:23).

 Те продължават да се завръщат – проект Отворени врати (източник: Разпределителен център на ХПИ-Ерусалим)

„В онова време ще ви доведа пак, и в онова време ще ви събера; защото ще ви направя именити и за похвала между всичките племена на земята, когато върна пленниците ви пред очите ви, казва Господ” (Софония 3:20).

Всеки ден Разпределителният център на Християни приятели на Израел в Ерусалим посреща евреи, които са се завърнали в Израел от четирите краища на света. През април и май посрещнахме и послужихме на пет еврейски семейства, направили алия от Унгария. През май посрещнахме в Центъра на ХПИ еврейско семейство от Полша. Най-старата ни служителка, която посреща направилите алия вече почти 30 г., казва, че за пръв път посрещаме евреи от Полша! От началото на 2015 г. отбелязахме 300% ръст на броя на новозавърналите се евреи, които идват в нашия Разпределителен център, което се дължи най-вече на завръщащите се евреи от Украйна, които продължават да се нуждаят от нашите молитви.

Най-натоварено е в петък, защото голяма част от хората в Израел почиват и в петък преди съботата. Често посетителите идват на големи групи, като например една група от украински евреи, които дойдоха наскоро от гр. Арад в южен Израел. Цялата група посещават един и същ улпан (място, където новозавърналите се евреи изучават иврит през първата година след пристигането си).

Слава на Бога, че всичко сработи добре и въпреки че беше много натоварено, атмосферата беше на радост и вълнение и за новодошлите евреи, и за служителите на ХПИ. В същия ден посрещнахме и новозавърнали се евреи от Бразилия. Каква радост е, когато хората успеят да си намерят подходящи дрехи от изобилието, което християни от нациите изпращат. За последния месец сме раздали близо 1300 кг. дрехи.

Продължаваме да снабдяваме с дрехи и болница „Кфар Шаул” за пациенти с умствени увреждания.

Преди известно време избрахме някои неща от запасите ни и посетихме 94 годишна еврейка на име Хая (името Хая на иврит означава „живот”). Заедно със съпруга си, който е починал преди няколко години, те са били първите месиански евреи, направили алия преди много години. Също така посетихме и занесохме дрехи на Хана, която също е вярваща и силно се нуждае от молитвите ни, тъй като е болна от неизлечима форма на рак.

Обикновено питаме новозавърналите се евреи как разбират за нашия Разпределителен център и отговорите са различни: „Чух за вас от рускоезичен еврейски форум в интернет” ; „Търсих в интернет християнски организации в Израел, които помагат на евреите и ви намерих”; „Организацията „Езра”, която помага на евреи да направят алия, ми каза за вас в Украйна”; „Казаха ни в улпана” и др.

Продължавайте да се молите за събирането на евреите от целия свят в Земята на Израел и за това Бог да ги води при нас, за да им помогнем в първите трудни години на адаптация. Благодарим ви, че сте наши партньори в служение и съработници в Господа!

От бойното поле: 100 украински евреи пристигат в Израел (източник Аруц 7)

Около 100 новозавърнали се евреи от района на Донецк в Украйна се приземиха на летище Бен Гурион на 28 май със специален полет, спонсориран от Организацията за приятелство между евреи и християни (IFCJ). Сред тях имаше 46 семейства, от който 34 деца и 5 бебета. Повечето от тях планират да се заселят в крайбрежните градове Бат Ям и Петах Тиква.

През последната година IFCJ е помогнала на повече от 700 евреи от Украйна да направят алия. Повечето от тях идват от районите, в които се водят военни действия. Поради тежкото им икономическо положение IFCJ им предоставя специални дарения от $1000 на възрастен и $500 на дете.

Владимир Сорнин, един от направилите алия, чиито дом е бил разрушен от боевете в размирния район Донецк, обясни, че „обстановката там продължава да е напрегната. Периодично се чуват стрелба и експлозии.” Владимир (на 31 г.) и съпругата му Екатерина (29 г.) и двете им деца са избягали със семейството си от Луганск в началото на конфликта. В резултат на боевете в двора на къщата им на два пъти са падали снаряди, причинявайки тежки щети върху дома им. Последно семейството е живяло в бежански лагер в Днепропетровск. Според Сорнин боевете ще започнат отново в близко бъдеще. Освен жертвите и щетите, които военните действия са причинили, Сорнин описва и икономическите последствия от войната. „Фабриката, в която работих, вече не функционира. Голяма част от предприятията не плащат заплати, а други плащат на работниците си само част от заплатите им или в продукти.”

Директорът на IFCJ равин Екщайн каза: „Евреите, които се завръщат в Израел от Украйна, са млади и образовани и ще допринесат с много за напредъка на обществото и икономиката в Израел, така както и предишните вълни на алия от бившия СССР.”

Група войници от израелската армия иска да научи повече за Йешуа (източник: OneIsrael)

В сградата на Библейския колеж в Израел се помещава месиански медиен център, отворен за всички, които искат да научат повече за Йешуа. Служител на центъра разказва: „През май получихме запитване от израелската армия дали можем да приемем група младежи, на които да разкажем за това в какво вярваме. Разбира се, ние с радост се съгласихме! Около 40 младежи от цял Израел, които участват в подготвителната програма преди да влязат в армията, дойдоха при нас и в продължение на два часа слушаха за вярата ни в Йешуа. Установихме много добри взаимоотношения и прекарахме чудесно време. Имахме възможността да отговорим на десетки въпроси за това кои са месианските евреи, за Новия Завет и др. Молете се заедно с нас Йешуа да работи в сърцата им и да им покаже Пътя, Истината и Живота.

Натаняху приветства изучаването на Библията, наричайки я „Основа на живота ни” (източник: MessianicBibleproject)

„В сърцето си опазих Твоето слово, за да не ти съгрешавам.  С устните си разказах всичките съдби на устата Ти” (Псалм 119:11,13).

През април премиерът Бинямин Натаняху присъства на церемонията по награждаване на участниците в традиционното годишно състезание по познаване на Библията. Той подчерта важността на Библията за народа и Земята на Израел. „Библията е основата на живота ни”, каза той на участниците. „Без нея нямаше да съществуваме. Тя отразява нашата идентичност и ценности, които водят началото си от тази Земя. Тя също така отразява надеждите на народа ни да се завърнем в земята на предците си и да съградим домовете си тук.”

Победител в състезанието стана Еял Ицхак Матас сред общо 67 участници. 15-годишното момче, чийто учител е бившият депутат д-р Бен Ари, е от Петах Тиква и победи в последния кръг на оспорваната битка 17-годишния Уди Алграби от Ерусалим.

По време на състезанието премиерът Натаняху задаваше въпроси на участниците, заедно с членовете на журито, сред които беше и Бат-Галим Шаер – майката на Гилад – едно от трите момчета, които бяха отвлечени и убити от „Хамас” миналия юни.

След обявяването на победителите Натаняху каза: „Израелските войници се заклеват във вярност на страната си, полагайки ръка на Библията. Тя е нашият източник на сила. За мен тя е извор на живата вода и е важно вие, младежи и деца, да черпите от този източник.” (Ynet)

Бинямин Натаняху поздравява победителя Еял Ицхак Матас

Натаняху приветства участието на толкова много евреи от целия свят в тазгодишното състезание, като изтъкна библейските корени на ционизма – правото на еврейския народ да живее в Сион. „Ционизмът води началото си от виденията на пророците за събиране на разпръснатия еврейски народ от изток, запад, север и юг в историческата му родина. Тези пророчества се сбъдват пред очите ни”, каза той. Тази година в състезанието участваха 67 младежи от 33 различни страни. От тях останаха 16 финалисти – четири от Израел и 12 евреи от САЩ, Канада, Мексико, Панама, Беларус и Южна Африка. Победителят Еял ще получи стипендия за „Махон Лев” – Ерусалимския колеж по технологии.

Натаняху каза на младежите от различните страни, участвали в състезанието: „Призовавам ви да си отидете у дома и да разкажете за преживяното в Израел. След това ви моля да се върнете в Земята Израел. Елате и станете част от Държавата Израел. Чакаме ви с нетърпение!” (JPost)

Последните евреи на Йемен (посещение при 90-те останали евреи)  (източник: Shorashim)

„Алах е велик, смърт на Америка, смърт на Израел, проклети да са евреите, победа за исляма.” Лозунгът на йеменските бунтовници – хусити, които завзеха столицата Сана през януари 2015, е свиреп. Необяснимо е защо тяхната омраза е толкова остра и конкретно насочена към евреите, като се има предвид, че в Йемен, който в миналото се славеше с една от най-старите и големи еврейски общности, днес почти няма евреи.

Евреите в Йемен проследяват корените си от времето на цар Соломон, когато търговците са отишли далеч на юг в Арабския полуостров и са останали тук, създавайки богата и процъфтяваща еврейска общност в днешен Йемен. Много преди съществуването на християнството и исляма, юдаизмът е бил неделима част от историята на Йемен. Преди 1500 г. за известно време Йемен дори е бил управляван от династия царе, които са приели юдаизма.

Евреите в Йемен са били хора на занаятите и са изкарвали прехраната си, изработвайки бижута, мечове и други метални изделия. В началото на 19 век, обаче, поредица укази правят живота на йеменските евреи изключително труден. На тях им е забранено да носят цветни дрехи и да яздят животни и еврейските сираци били давани на мюсюлмани и отглеждани като такива. Въпреки невъзможността да се пътува пеша в този район на света, все повече евреи започнали да напускат Йемен. Между 1881 и 1914 г. около 10% от евреите в Йемен се отправили към днешен Израел.

Условията за евреите в Йемен се влошавали все повече. През 1948 г. при погром в пристанищния йеменски град Аден са избити 82 евреи и са разрушени техни домове и магазини. След възстановяването на Държавата Израел през 1948 г. едно от първите действия на еврейската държава е спасяването на йеменските евреи. Над 45 000 от общо 50 000 евреи в Йемен са транспортирани в Израел чрез операцията „Летящо килимче”. При друга не толкова мащабна операция през 1990-те още 1200 евреи са изведени от Йемен.

Днес там са останали не повече от 90 евреи, които са обект на омразата на ислямистите. Молете се за тяхната безопасност и завръщането им в Израел.

Счетоводителят на Аушвиц бе обвинен за съучастие в 300 000 убийства(източник: MessianicBibleproject)

Наскоро немски прокурори започнаха тримесечен процес срещу бившия охранител в Аушвиц Оскар Грьонинг, който призна, че има морална вина за случилото се през Холокоста. Известен като счетоводителя на Аушвиц, 93 годишният германец беше обвинен за съучастие в 300 000 убийства във връзка с депортацията на 425 000 унгарски евреи, които са пристигнали в концлагера със 137 влака между май и юли 1944 г. От тях 300 000 са били изпратени директно в газовите камери, след като Грьонинг е взел участие в изземването на ценностите им.

Малко преди началото на процеса говорител на нео-нацисткото събитие „Лондонски форум” заяви, че Холокостът е „религия без всякакви исторически доказателства: никакви газови камери, никакви аутопсии на жертви на газовите камери, никакви кости, никаква пепел, никакви черепи” (alphahistory).

Всъщност, когато беше интервюиран за ВВС преди 10 години Грьонинг каза: „Смятам за своя задължение, на моята възраст да се изправя лице в лице с нещата, които преживях и да се противопоставя на онези, които отричат Холокоста, които твърдят, че Аушвиц никога не се е случвал. Искам да кажа на тези хора: Аз видях газовите камери, видях крематориумите, видях горящите пещи и искам да ми повярвате, че тези жестокости са се случили. Аз бях там.”

Самият Грьонинг е бил отговорен за събирането на парите, бижутата и другите ценности на новопристигащите и е изпращал всичко в Берлин, когато сейфът в лагера е бил напълнен. Освен всичко друго Грьонинг разказва, че е бил свидетел, когато офицерите са пълнили газовата камера с отровния газ Циклон В и е чувал как виковете вътре се засилват, а после настъпва пълна тишина.

„Една вечер през януари 1943 за пръв път видях как евреите биваха обгазявани”, каза той пред съда. „Претърсвахме гората близо до лагера за избягали затворници и намерихме около 100. Скоро те бяха наблъскани в камерата и вратата затворена. След това един сержант с противогаз отиде до една дупка в стената и изсипа една кутия с Циклон В. В този момент виковете на хората вътре се надигнаха и заприличаха на хор на лудостта. Техните викове звучат в ушите ми и до ден днешен.” (Daily Mail)

Грьонинг също описва как е станал свидетел на това как друг войник е разбил главата на бебе в камион, казвайки пред съда: „Бруталността беше нещо нормално в лагера.”

„Не очаквах нито един евреин да оцелее в Аушвиц”, каза Грьонинг, признавайки, че когато първоначално е пристигнал в Аушвиц, целта е била още при пристигането им да се отърват от евреите, които са били негодни за робски труд. „През годините не съм спрял да чувам виковете на мъртвите. Никога няма да съм свободен от тях”. (Daily Mail)

В един от дните на процеса Грьонинг трябваше да се изправи срещу една от оцелелите жени от лагера – 81 годишната Ева Кор. Тя е била на десет години, когато заедно със сестра си Мириам са били определени за участие в жестоките медицински експерименти на д-р Менгеле. Влизайки в съдебната зала Грьонинг подава ръка на Кор и тя приема този жест на добра воля. По-късно тя задава въпрос на изправения на подсъдимата скамейка Грьонинг: „Как ще се почувствате, ако ви кажа, че прощавам на вас и на всички нацисти за това, което сте ми причинили?” Съдията не разреши на Грьонинг да отговори съгласно със съдебните разпоредби.

Когато Грьонинг е бил намерен през 1963 г., той избягва започването на процес срещу него, твърдейки, че е бил само „винтче в машината”. Немските обвинители решават, че той не е участвал пряко в убийствата и не повдигат обвинения.

Сега обаче присъствието на Грьонинг на рампата за посрещане на новодошлите в Аушвиц евреи и събирането на техните ценности – бижута и дори злато от зъбите им – вероятно ще накара съда да даде ново определение на вината за съучастничество в геноцид.

Ерусалимският квартал Силуан показва, че съжителството е възможно(източник: MessianicBibleproject)

Международните медии често остро критикуват присъствието на евреи в днешния квартал Силуан (библ. Силоам) близо до Стария град в Ерусалим. Всеки път, когато еврейско семейство се нанесе в този квартал, където се е намирал Давидовия град, медиите описват това като „провокация на еврейски заселници”. Медиите бързат да отразяват размириците, хвърлянето на камъни и други актове на насилие в Силуан, но всъщност тук съществува тихо и ефективно съжителство между евреите и арабите, които живеят в квартала.

Малко е вероятно да видите еврейски и арабски деца, които играят заедно по улиците. Нито пък ще чуете за поканата за арабска сватба, която е закачена на хладилника в еврейски дом. Но дори и светът да не го вижда, местните евреи и араби живеят и работят заедно.

Евреите говорят за това открито. Арабите обаче трябва да бъдат по-внимателни и често искат да останат анонимни. „Един ден няколко мъже почукаха на вратата ми и ми казаха, че е забранено от този момент да работя с евреи”, казва един арабин на име Басем. „На следващата сутрин гумите на колата ми бяха нарязани. Разбрах посланието. Не след дълго всички 70 местни араби, които работеха на еврейските археологически разкопки, напуснаха работа.”

Въпреки че Басем се придържа към общоприетото сред арабите негативно отношение към Израел, той няма нищо против еврейските „заселници”, които са му съседи.

„Иска ми се всичките ми съседи да бяха като тях (евреите)”, казва Басем. „Но ако покажете снимката ми някъде или цитирате името ми, можете да сте сигурни, че жена ми ще остане вдовица и децата ми сираци. Някои палестинци вече са мъртви, защото са били подозирани, че работят за евреи”.

Друг местен арабин, който помоли да остане неназован поради страх от отмъщение, добави: „На няколко пъти съм карал бременни еврейки до болницата на шабат, защото евреите не шофират тогава. Евреите са ми помагали да кандидатствам за социални помощи. За съжаление имаме „Хамас” и „Ислямски джихад”, които не могат да понесат, че можем да живеем в мир с евреите”.

Равин Доли Басок, който е член на комитета от евреи, които се заселват в Силуан, също говори за мирното съжителство. „Не винаги можем да вярваме на арабите, но ги уважаваме”, казва той. „Никой от нас не мрази арабите.”

Днес около 90 еврейски семейства, наброяващи около 600 души живеят в Силуан сред около 40 000 араби. Тяхното присъствие се възприема като защитна стена срещу разделянето на Ерусалим.

Арабски младежи се обръщат към социалните медии, за да благословят Израел (източник: Israel Today)

Младежи от Саудитска Арабия, Ирак, Йемен и много други арабски страни се обръщат към социалните медии, за да кажат на света защо обичат Израел.

Според близкоизточният медиен източник Ал-Монитор всичко започва, когато един израелски арабин-мюсюлманин, който служи в израелската армия се опитал да убеди други израелски араби, че израелската армия не е „армия на злото” и че войниците не са жадни за кръв, както ги описват арабските пропагандни филми.  Но вместо съобщения от израелски араби, към които той е бил насочил посланието си, той започнал да получава съобщения за мир и любов от млади араби в целия регион.

М., който разказва историята си на Ал-Монитор при условие за анонимност, забелязал, че арабските-израелски партии поставят билбордове, призоваващи израелските араби да не служат в израелската армия. „Това ме вбеси”, казва М.

„Реших да им отговоря във Фейсбук и създадох страница, наречена „Израелската армия си струва”, но вместо съобщения от млади израелски араби, към които бях насочил личната си кампания, започнах да получавам снимки и съобщения от млади хора от целия арабски свят. Направо не можах да повярвам!”, М. казва за Ал-Монитор.

Една млада жена от Саудитска Арабия е качила видео, на което тя държи зелен саудитски паспорт на фона на улица в Джеда и казва: „Добър вечер! Аз съм от Саудитска Арабия и съм член на едно от известните племена на Хиджаз. Бих искала да отправя послание на мир и любов към Израел и неговите граждани. Знам, че е учудващо, че гражданин на Саудитска Арабия изпраща послание на народа на Израел, но вярвам, че основен принцип на демокрацията е всеки да може да изразява свободно мнението си. Надявам се, че арабите ще бъдат разумни като мен и ще признаят факта, че Израел също има право на земята на Палестина”.

Млад мъж от Багдад показва своя паспорт на фона на река Тигър. „Искам да изпратя послание на мир и любов към израелския народ. Реших да направя това видео и да ви кажа: Да, вярно е, че нашата и вашата страна нямат приятелски взаимоотношения, но това няма значение. Вярвам, че броят на хората, които подкрепят Израел ще нараства значително”.

Много други млади хора изпращат на М. снимки с паспортите си и надписи на иврит, арабски и английски. Посланието е едно и също: „Ние обичаме Израел.”

М. още казва: „След като получих видео от Багдад, помолих човека, който ми изпрати клипа, да обясни какво го е накарало да изрази подкрепата си за Израел. Той отговори: „Ще се изненадаш. Аз не съм единствен. Има много млади хора, които мислят като мен. Всичко, което ни се случи тук в Ирак – убийствата, тероризма, същинска кървава баня – ни показва, че Израел няма нищо общо с това. Има много млади хора, на които им е писнало от религиозните войни между сунити и шиити.”

Разбира се има и нарастващ брой млади израелски араби – особено християни, които са про-израелски настроени. Ехаб Ашкар – арабин-християнин от Назарет – коментира: „Като арабин, който живее в Израел, за мен е голяма чест да живея заедно с моите братя евреите. Благославям ги и ги обичам и за мен е привилегия да мога да им разкажа за вярата си в тяхната книга – Библията. Има само един начин, по който можем да живеем в истинска любов, единство и мир – араби и евреи – и това е чрез нашия княз на мира – Исус Христос.”

Еврейските празници през 2015 г.

Рош А’шана – 13-15 септември 2015

Йом Кипур – 23 септември 2015

Сукот – 27 септември – 4 октомври 2015

Ханука – 6 декември-14 декември 2015