МАРТ 2015г.

Скъпи християни приятели на Израел в България,

Както знаете от периодичните издания на ХПИ, през последната година антисемитските инциденти по света, и особено в Европа, нарастват с алармиращи темпове. В края на 2014 г. мнозина анализатори прогнозираха, че следващата година ще бъде изключително трудна и изпълнена с предизвикателства, както за евреите в Израел, така и в диаспората. На много места в света евреите започват да се превръщат в изкупителна жертва. И двата атентата срещу журналисти във Франция и Дания бяха непосредствено последвани от убийствата на евреи – в еврейски супермаркет в Париж и в синагога в Копенхаген. Подобни нападения срещу евреи в Европа се случват почти ежедневно, но световните медии често мълчат.

На 27 януари отново отбелязахме Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, а през март отново ще си спомним за спасяването на българските евреи. За съжаление положението в Европа днес все повече наподобява това през годините непосредствено преди идването на Хитлер на власт. След нападенията в Париж броят на френските евреи, които възнамеряват да направят алия, се увеличи още повече. След нападението в Копенхаген израелският премиер Бинямин Натаняху призова датските евреи да се завърнат „у дома в Израел – единственото сигурно място за еврейския народ”.  Датската еврейска общност благодари на премиера, но заяви, че няма да отстъпи в лицето на терора. Може би поради факта, че датските евреи също бяха избавени от лагерите на смъртта подобно на българските евреи, датските евреи в голямата си част не са склонни да направят алия, за разлика от френските си събратя. Едно е сигурно: еврейският народ се нуждае от молитвите ни и безрезервната ни подкрепа.  

В писмо на християнската организацията „Евенезер”, която подпомага алията на евреите (досега главно от бившия СССР, но вече и от други страни в Европа) и която работи в тясно сътрудничество с „Християни приятели на Израел”, четем: „Определено усещаме, че ще има силно нарастване на алията през 2015 г., както видяхме това да започва още през 2014 г. Евреите се завръщат у дома – от север и юг, изток и запад. Навлизаме в дни, когато повече от всякога ще трябва да бъдем смели и да заявим открито, че стоим с Израел. Ще ни бъде нужен истински кураж в тези дни да кажем „Обичам Израел, стоя с Израел, моля се за Израел”. Готови ли сме да подкрепим Израел в мига на най-голямата му нужда? Или просто ще обърнем глава, когато Израел бива осъждан и заклеймяван от всяка една нация? Едно определение гласи: „Истинският приятел е този, който идва при теб, когато целият свят си е отишъл”. Ще продължим ли да бъдем приятели на Израел, на евреите, които срещаме в живота си? Ще бъдем ли като Рут? Три пъти Рут беше отпратена от Ноемин, но не се отказа – тя устоя в решението си да остане с нея. Ще останем ли, когато стане трудно? Рут пожертва много, но  получи голямо благословение. Както Рут и ние имаме важна роля. Единствено безусловната и жертвоготовна любов може да предизвика евреите  към ревност (Римляни 11:11). Няма да е лесно, но си струва”.

„Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с теб; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог…” (Рут 1:16).

Екип на „Християни приятели на Израел” – България

Готови ли сме за завръщането на Месията? (източник: Стражите от Ерусалим)

„А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава” (Лука 21:28).

На какво се основават отношенията ни с Бога? На Словото Му или на преживяванията ни? Ние ценим всички преживявания, които имаме с Бога, но на първо място трябва да ги изпитваме в светлината на Словото Му, а не както мнозина правят днес – да съдим за Словото Му в светлината на преживяванията си. Божието Слово трябва да е на първо място! Словото Му е вярно и истинно, защото Той е верен и истинен Бог: „…възвеличил си думата Си повече от цялото Си име” (Псалм 138:2б. Името съдържа същността и естеството на Бога. Псалмистът казва, че Божието естество е основата на Словото Му. Както Той е вечен, така и Словото Му е вечно. То не се променя с всяка нова доктрина. „Господи Твоето слово е утвърдено на небето до века” (Псалм 119:89; виж Исая 40:8; Малахия 3:6). Той е истинската светлина (1 Йоан 2:8) и чрез Словото Му ние виждаме светлината (Псалм 36:9). Трябва да преценяваме всичко само през тази светлина. „Словото Ти е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми” (Псалм 119:105). Неговото Слово включва т.нар. Стар Завет (2 Тимотей 3:16-17, cp. Римляни 15:4; Исая 8:20) и разбирането ни за това ще ни помогне да избегнем много заблуди.

Стои ли Йешуа в основата на вярата ни? Ланс Ламбърт ни напомня, че всички съживления в историята са били резултат на свежо откровение за Йешуа и че Йешуа е „центърът и същността” на истинската библейска вяра. И въпреки това много хора, които искат да имат връзка с Израел, оставят Йешуа на страна, фокусирайки се върху Бог Отец. Да, Бог Отец получава цялата слава – чрез прослава на Сина Му. Прочетете отново Евангелията. Вижте как Йешуа стои в центъра. „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матей11:28); „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18). И каква е целта на Святия Дух в живота ни? „А когато дойде онзи, Духът на истината… Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява” (Йоан 16:13-14); „нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,  като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни” (Евреи 12:1б-2a; cp. 1 Йоан 5:4-5).

Гледаме ли реалистично на бъдещето? Някога Били Греъм беше казал, че живее така, все едно Исус ще се върне утре, но въпреки това планира така, все едно има още 100 години пред себе си. Плановете ни трябва да са свързани с това как да прославим Него, а не как да създадем повече удобства за себе си. Инвестираме ли в царството Му – време, молитва, финанси? „Затова, каквото и да правите, вършете го за Божия слава” (1 Коринтяни 10:31). Знаем ли мястото си в Тялото на Месията? Ако някой не е на предназначеното за него място, Тялото на Месията няма да бъде достатъчно ефективно. Ако съм назначен да бъда страж на стените на Ерусалим, а се занимавам с нещо друго, аз съм оставил отворена врата за врага. Ако не си знаете мястото, питайте Бога. Една от причините, поради която сме спасени, е, за да изпълним Неговата воля за живота ни. „Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим” (Ефесяни 2:10; cp. Йоан 15:16).

2014 – рекордна година за алията (източник: Аруц 7)

Въпреки че Израел преживя още една война през изминалата година и Ерусалим беше подложен на постоянни размирици през последните месеци, Еврейската агенция  съобщи, че 2014 г. е била рекордна година за алията (завръщането на евреите в Израел), която продължава да се увеличава през последните десет години. 26,500 евреи са направили алия през 2014 г., което е с 30% повече от 2013 г. За пръв път алията на евреи от Франция е на челна позиция (с над 7000 души), следвана от алията от Украйна, която се е утроила в сравнение с 2013 г. Председателят на Еврейската агенция Натан Шарански каза: „Тази година видяхме исторически прелом – за пръв път в историята на Израел броят на завръщащите се в Израел евреи от свободния свят е по-голям от онези, които се завръщат от икономически по-изостанали страни.” Повече от половината завърнали се евреи са под 35 г., сред които 5300 деца и 8200 между 18 и 24 г. Най-възрастният евреин, завърнал се тази година, е от Франция – на 104 г., а най-младият, едва на няколко седмици, дойде от САЩ. Сред най-новите граждани на Израел повече от 1000 са лекари и здравни работници, инженери, хора на изкуството, спортисти и др. Най-много от новозавърналите се заселват в Тел Авив, на второ място по популярност е крайбрежният град Натания, на трето – Ерусалим, след които следват Хайфа и Ашдод. Министърът на абсорбцията Софа Ландвер каза: „Очакваме около 10 000 евреи от Франция да се завърнат в Израел догодина и алията да надмине 30 000 души.”

Антисемитизмът е нараснал с 400% (източник: Ynetnews)

През януари израелският кабинет се събра, за да обсъди тревожния доклад за нарастването на антисемитизма по света през 2014 г. и различните случаи на нападения над евреи. Според доклада през 2014 г. се наблюдава 400%  нарастване на антисемитски атаки между месеците юли и август по време на операцията на Израел срещу терористичната организация „Хамас” в Газа. Според доклада Франция е „най-опасната държава за евреите днес”, където случаите на антисемитизъм и насилие над евреи са достигнали нови нива. Във Франция се отбелязва 100% нарастване на антисемитските инциденти през 2014, като половината от расистките инциденти са били срещу евреи, въпреки че те съставляват само 1% от населението. Нападенията над евреи включват побои, нападения с хладно оръжие; замерване на еврейски центрове и синагоги с коктейли „Молотов” и пр. Авторите на доклада посочват нарастващата тенденция на тормоз на евреи по улиците както с вербални, така и с физически нападки – явление, което се забелязва главно в западна Европа, близо до еврейски училища и синагоги. Докладът предупреждава, че повечето такива инциденти са били извършени от мюсюлмани, предимно в страни с преобладаващи мюсюлмански малцинства. Около 55% от интервюираните евреи – главно от европейските страни – споделят, че те не се чувстват в безопасност в страната, където живеят и се страхуват да носят еврейски символи по улиците.

„Мащабите на антисемитизма преминават всякакви граници и следващият удар може да дойде от посока, от която най-малко очакваме”, заяви лидерът на Отдела за противодействие на антисемитизма към Световната ционистка организация Яаков Агоел.

Свобода за преследвания от кошмарите на нацизма син на военнопрестъпник (източник: Израел днес)

Наследството на нацизма е тежко бреме за родения в Австрия Вернер Одер. Баща му Вилхелм е бил отговорен за убийството на много евреи, докато обучавал немски войници в един от лагерите в Полша през Втората световна война. Но въпреки всички опити за отричане и скриване на истината, участието му в избиването на беззащитни мъже, жени и деца преследва сина му в продължение на дълги години. Като малко момче Вернер, който сега е на 64 г., редовно се будел с викове поради ужасяващите кошмари. Той си спомня, че от дупка в пода на стаята му излизал черен демон, който го преследвал, в резултат на което той израства като болнаво и плашливо дете. Баща му се отървава от наказание след края на войната поради явната липса на достатъчно доказателства, но независимо от това Вернер продължава да вижда баща си рядко, тъй като той бил сериен прелюбодеец. В крайна сметка легендарният Симон Визентал намира доказателства за военните му престъпления, но Вилхелм умира от инфаркт, преди да бъде изправен пред съда. Междувременно, Вернер, чиито двама полу-братя са били членове на Хитлеристката младеж, се превръща в гневен млад мъж със склонност към агресия, пиянство и самоунищожение, като психологически последици от участието на семейството му в нацисткия култ към смъртта. „Исках да бъда приет и обичан, но колкото повече се опитвах да бъда приет от хората, толкова по-отхвърлен се чувствах”, пише той в книгата си „Борбата с демоните на нацизма”. Вернер прави опит за самоубийство, поглъщайки цяла кутия успокоителни на майка си, която също се опитвала да се справи с депресията. Сред всичко това Вернер знаел, че се нуждае от помощ. Той си спомня, че като малко момче, сред целия ужас на кошмарите, викал към Бога за помощ, макар и да не знаел нищо за Него, тъй като бил отгледан в напълно атеистична и езическа среда. Майка му била толкова разтърсена от виковете му за помощ, че записала думите му на лист хартия: „Скъпи Боже, погледни милостиво към мен, малкото дете, и се смили над сълзите ми. Не искам да умра. Ако ме оставиш да живея, ще ти служа.” Бог не го забравил и години по-късно му пратил отговор чрез един християнин-мисионер.

Вернер чул, че Исус предлага освобождение от „пратениците на ада”, които го измъчвали в продължение на години. Когато приел Христос в живота си, свръхестествено бил освободен от всички демони, които задушавали ума, духа и тялото му толкова дълго. „Като вериги всичко падна от мен и в онзи момент знаех, че Божият Син Исус Христос ме беше освободил. От този момент всички демони изчезнаха и кошмарите ми спряха”. През последните 30 години Вернер е пастор на Християнски център Тъктън в Дорсет, Англия. Не само че станал близък приятел с полски евреин, който свидетелствал за престъпленията на баща му, но Вернер е и твърд поддръжник на Израел и еврейския народ. Той счита, че Църквата е била съучастник в Холокоста и посочва, че въпреки положителния принос на Мартин Лутер чрез Реформацията, в края на живота си той се впуска в ужасни антисемитски отклонения, които в последствие Хитлер използва за основа на делата си. Вернер също така вижда пряка връзка между отричането на действието на Святия Дух и антисемитизма: Малко след началото на петдесятното движение в началото на 20 век група от 56 немски евангелски лидери се събира, за да обсъжда дали то е „от Бога” и публикуват т.н. „Берлинска декларация”, според която „петдесятното движение е от дявола”. Вернер счита, че това е било директна хула към Святия Дух, нещо, което Исус казва, че е непростимо: „Така светлината в Европа е била потушена и ние продължаваме да плащаме цената за това. Святият Дух е чукал на вратата на Църквата в Европа, казвайки: „Мракът настъпва. Искам да ви дам сила да се противопоставите на нацизма и да защитите народа Ми”.

„Ръцете ни са изцапани с кръв – трагичната история на Църквата и еврейския народ”

Това е заглавието на сърцесъкрушителната книга, написана от д-р Майкъл Браун, в която той описва в детайли ужасите, на които евреите са били подложени от страна на християни! Ето някои откъси: 

„След 19 века християнство, унищожението на 6 милиона евреи, от които 1,5 млн. деца, извършено хладнокръвно в самото сърце на християнска Европа и насърчавано от престъпното мълчание на целия християнски свят, беше естествената кулминация на духовния банкрут на Европа. Съществува пряка връзка между първите актове на насилие спрямо евреите от страна на християнството през 4 век сл. Хр. и Холокоста през 20 век.”

„Ели Виезел, еврейски писател и Нобелов лауреат, оцелял от концлагера Аушвиц, пише: „Представете си главния равин на града, който е принуден от немските офицери да чисти паважа, да мете тротоара с брадата си. Около него са се събрали горди войници; опиянени от военните си победи, които забавляват. Представете си виден офицер, човек от добро семейство, който заповядва на еврейските деца да бягат като зайци, след което изважда револвера си и започва да стреля по ужасените си живи мишени, които падат една след друга. Представете си… не, нека не си представяме повече. В онези дни екзекуторите имаха много по-голямо въображение от жертвите си. Те използваха всяко научно постижение и техника. Сред тях имаше философи и психолози, лекари и художници, икономически експерти и специалисти по тровене на умовете” (ElieWieselandAlbertH. Friedlander, TheSixDaysofDestruction, MeditationtowardHope, NewYork/Mahwah: PaulistPress, 1988, pp. 33f.). Хора със сатанинска изобретателност. Всички те са били мотивирани, подтиквани и отдадени на желанието да видят унижението, падението и изтреблението на евреите. Хората, които до вчера са им били съседи и приятели! Когато нацистите убили всички пациенти в болниците на гетото в Лодж, те изхвърляли новородените бебета през прозорците на горните етажи. Скъпоценният живот на еврейски бебета –разбит на паважа! Но за един млад есесовец и това не е било достатъчно. Той поискал разрешение – и го получил – да улавя падащите бебета на щика на пушката си. Докъде може да стигне покварата на ада?”

„Ужасяващите кланета на предвожданите от Хмелницки казаци в Източна Европа, отнели живота на около 100 000 евреи между 1648 и 1656 г., със сигурност са имали демонично вдъхновение. Какво друго би накарало селските тълпи да разпарят коремите на бременни жени, да отсекат ръцете им, за да останат безпомощни и да сложат вътре вместо бебетата живи котки – само защото са били еврейки?”

„Смущаващо и абсурдно е, че вярата, започната изключително от евреи – от Исус и апостолите и ранната Църква; от апостолите, които умираха като мъченици, за да приобщят езическите вярващи сред народите към Църквата, тази вяра се е изродила в едно езическо християнство, което често се надига жестоко и безмилостно срещу собствения си корен. И по този начин единството, за което ни говори Библията, между истинските вярващи в Бога на Израел и Месията от една страна и вярващите евреи от друга – това единство почти напълно се е изгубило и е замъглено от тези ужасни и трагични събития.

Причината за това, до голяма степен е, възходът на Рим и не-еврейските вярващи в ранната църква, в резултат на което християнството в някои случаи дори се смесва с езически практики и се откъсва от еврейските си корени и връзката си с Ерусалим, превръщайки се в отделна религия, откъсната от библейската си основа. Това става възможно благодарение на два фактора. Ерусалим, след като е разрушен от римския император Тит, а след това и от Адриан, се превръща в Елия Капитолина. А ранната еврейска църква, която е била ръководена и насочвана от еврейски лидери (Петър, Йоан, Яков и др.), започва да се управлява от вярващи-неевреи! Явно много бързо се забравя, че първият „папа” Петър е бил месиански евреин, а майката на Исус – ортодоксална еврейка!

Все повече и повече не-евреи, които често запазват езическите си обичаи и практики, се присъединяват към вярата, докато в крайна сметка Константин постановява обособяването на отделна религия, наричайки я „християнство”. Въздигат се „църковни отци”; хора като Йоан Златоуст, който поставя началото на нещо, което в последствие се разпространява като рак из Църквата, дори и сред Реформацията на Мартин Лутер, а именно – осъждането и нападките срещу евреите. И така християнството не само се откъсва от еврейските си корени и твърди, че замества „старозаветния народ на Бога”, но започва и целенасочена политика срещу еврейския народ, която в крайна сметка води до ужасяващи гонения, злословене и дори убийства на евреи от онези, които твърдят, че са последователи на Христос.”

Моето отмъщение (от Мартин Грийнфилд)

„Дадох си клетва: Ако оцелея в Бухенванлд, ще се върна и ще убия жената на кмета”. Това са думите на Мартин Грийнфилд, който за пръв път взема иглата и конеца в Аушвиц, за да зашие ризата на есесовеца, който току-що го е пребил от бой. Днес той е признат за „най-великия шивач в Америка”, който е обличал президенти и филмови звезди. На 15-годишна възраст Грийнфилд е депортиран от Чехословакия в Аушвиц, където се сблъсква лице в лице с д-р Менгеле и е отделен от семейството си. В последствие е преместен в Бухенвалд и е единственият оцелял от семейството си. Грийнфилд пристига в Америка през 1947 г. на 19 години, сам и без пукната пара. Започва да мете пода на фабрика за дрехи в Ню Йорк и в последствие става виртуозен шивач и управител на водеща американска фирма за костюми. Книгата му „Мярка за мъжество: от Аушвиц до американските президенти” разказва как животът в концлагерите почти го лишава от човешката му страна и как впоследствие той се променя. Ето някои откъси от книгата:

„В Бухенвалд СС ме разпределиха да работя във фабрика за боеприпаси. Но рано една сутрин, след проверката, един войник ме включи в група от 12 концлагеристи, които трябваше да извършват ремонти извън лагера близо до Ваймар. Работата извън лагера беше разнообразие за нас. Понякога намирахме забравен картоф на полето или успявахме да заменим някакъв детайл от фабриката за малко храна. За нас това беше възможност да видим небето, да се откъснем от миризмата на трупове и да не забравяме, че има живот и отвъд бодливата тел. Войниците ни спряха пред дома на кмета на Ваймар, пред който беше паркиран голям, черен Мерцедес. Беше ни заповядано да разчистим боклуците от бомбардировките и да започнем ремонта на резиденцията. Отидох в задния двор, за да огледам щетите. Навсякъде лежаха счупени тухли. Случайно видях, че вратата на избата беше отворена и влязох вътре. На земята забелязах дървена щайга, в която имаше два изплашени заека. „Те са още живи!” казах си изненадано. В щайгата имаше и остатъци от вечерята на зайците. Отворих вратичката и извадих едно увяхнало листо маруля и остатък от морков. С нетърпение изядох марулята и отхапах от моркова. Щастието ми беше краткотрайно. „Какво правиш?”, изкрещя един глас зад мен. Обърнах глава и на вратата видях една великолепно изглеждаща, русокоса и елегантно облечена жена, която държеше в ръцете си бебе. Това беше жената на кмета. „Намерих зайците ви!”, успях да проговоря. „Те са все още живи!” „Защо, по дяволите, крадеш храната на зайците ми?”, извика жената. „Животно!” Замълчах и се вторачих в пода. „Веднага ще докладвам за това!”, каза тя. Сърцето ми щеше да се пръсне. Само след няколко минути един есесовец дойде и ми заповяда да изляза от избата. Знаех какво следва и това само влошаваше нещата. „Лягай на земята, мръсно куче! Бързо!”, изкрещя немецът. Той хвана палката си и започна да ме удря по гърба. Не знам дали жената на кмета остана да гледа наказанието ми, но имайки предвид жестокостта ѝ, защо да го изпусне? Как може една жена, която държи в ръцете си собственото си дете, да намери един жив скелет, който е спасил домашните ѝ любимци и да заповяда да го пребият, защото си е позволил да отхапе от изгнилата храна на животните? В този момент в мен се надигна желание за мъст, което не бях изпитвал преди. Тогава, на онова място, се заклех пред себе си: Ако оцелея в Бухенвалд, ще се върна и ще убия жената на кмета.

На 11 април 1945 г., в 15:15 ч. съюзническите сили освободиха Бухенвалд. Физически бях свободен. Емоционално бях в окови. Бях си обещал нещо и възнамерявах да изпълня обещанието си. Намерих две еврейски момчета, които бяха достатъчно добре физически, за да изминат разстоянието до Ваймар. Казах им какво беше направила жената и какво бях готов да направя аз. Успяхме да откраднем картечници от купчината немски оръжия, пленени от американците и бързо се отправихме към Ваймар. Колкото повече наближавахме къщата на кмета, толкова по-силно биеше сърцето ми. Задържаният гняв от всичко, което бях видял и преживял, се надигаше в мен. Убиването на жената на кмета нямаше да заплати за всичко, което нацистите ни бяха причинили, но поне беше някакво начало. Стигнахме до къщата. Големият черен мерцедес не беше отпред. Влязохме през страничната врата с картечници в ръка. Стъпвахме бавно, за да не се чуват стъпките ни от дървените обувки по каменния под. „Кой е?”, каза един глас иззад ъгъла на коридора. В следващия момент видях красивата руса жена, отново с бебето в ръце. Тя също ни видя и нададе тих вик. „Не стреляй!”, извика тя. „Не стреляй!” „Помниш ли ме?”, изкрещях аз. „Помниш ли ме?” Разтреперано, тя поклати отрицателно глава и закри лицето си с една ръка. „Ти заповяда да ме пребият от бой заради зайците ти. Тук съм, за да те застрелям”, казах аз и се усетих, че звуча като есесовец. „Не, моля те! Бебето!”, каза разтреперано тя. Насочих картечницата към нея. Бебето изплака. Пръстът ми докосна спусъка. „Застреляй я!”, каза едно от момчетата. „Застреляй я!”. Сърцето ми щеше да се пръсне. „Застреляй я!”, изкрещя другото. „Затова сме дошли!” Вцепених се. Не можех да помръдна. Не можех да дръпна спусъка. В този момент отново станах човек. Всичко, на което ме бяха учили като дете, изведнъж изплува в съзнанието ми. Бях отгледан с вярата, че животът е безценен дар от Бога, че жените и децата трябва да бъдат защитавани. Ако бях дръпнал спусъка, щях да стана като Менгеле. Той също се беше изправял пред майки с деца на ръце – моята майка, която държеше в ръце малкото ми братче – и ги беше изпратил на ужасна смърт. Ценностите, в които бях възпитан, не ми позволяваха да се превърна в есесовец.

Многократно в живота си бях чувал, че всичко се случва поради някаква причина; че Божиите пътища са неизследими, но са с определена цел. Нещо, което прочетох десетилетия след този сблъсък с жената на кмета във Ваймар, ми доказа, че в крайна сметка – дали в този живот или след смъртта – Бог винаги постига справедливост. След много години един приятел ми показа статия от списание „Лайф” от 1945 г. за нацисти, които са се самоубили след войната. Ето част от тази статия: „В последните дни на войната съкрушителната истина за окончателното поражение се оказва непосилна за много германци. Без оръжията и надутостта, които са им давали сила, те нямат сили да се изправят нито срещу победителите си, нито пред съвестта си. Мнозина прибягват към най-бързия и сигурен начин за бягство – самоубийството… В Хитлеровия Райх германците спрели да убиват другите и започнали да убиват себе си. Кметът на Ваймар и съпругата му, виждайки жестокостите, извършени в Бухенвалд, си прерязали вените.” В онзи ден, в къщата на кмета, Бог ужили съвестта ми. Така Той ми спести вината и срама, които щях да нося, ако бях убил жената на кмета на Ваймар”.

Арабин-мюсюлманин открива, че е евреин (източник: Израел днес)

Завладяващата история на Мордехай Халауа, който е израснал в Кувейт като мюсюлманин с родители палестински араби, обиколи израелските медии през последните седмици. Роден Мумтаз Халауа, той винаги е знаел, че баба му е била еврейка, която приела исляма, за да се омъжи за дядо му – арабин от днешния, контролиран от Палестинската автономия, град Наблус (който всъщност е библейския Сихем). Според ислямския закон всеки, който се роди от баща мюсюлманин, е мюсюлманин. Халауа никога не възприемал себе си като нещо различно от мюсюлманин, въпреки че знаел произхода на баба си. Докато един ден, в Канада, където Халауа заминал да учи, един евреин му казал, че еврейството не е просто религия, а етническа принадлежност, която не може да се изтрие със смяната на религията. „Почувствах се така, сякаш до този ден бях живял в един измислен свят; като че ли някой ме беше разтърсил и се бях събудил”, каза Халауа за Орот ТВ. Осъзнавайки, че той самият е врагът, който е бил обучен да мрази от дете, Халауа променя името си на Мордехай, имигрира в Израел, започва да живее като евреин, жени се за еврейка и с гордост заявява, че децата, които един ден ще му се родят, ще бъдат израелци. Редица проучвания през последните години показват, че Халауа може би не е единственият с подобна история и че голям процент от т.нар. „палестински араби” имат някакви еврейски корени. 

Ирански войник, който става християнин, посещава Израел (източник: Израел днес)

Афшин Джавид е роден в мюсюлманско семейство, което ревностно подкрепя „ислямската революция” и идването на власт на аятоласите. Днес той е последовател на Йешуа и желае помирение с бившите си врагове – включително и Израел. В интервю за израелския Канал 2 по време на посещението си в Израел Джавид разказва как като младеж ентусиазирано се присъединил към силите на „Басидж” в Иран. Съпротивителното движение „Басидж” е доброволческа паравоенна организация, която е под командването на Революционната гвардия. Нейните млади членове обикалят улиците на Иран и брутално налагат законите на техните духовници. „Задачата ни беше да прилагаме закона Шария по улиците”, казва Джавид. „Ако момиче говори с момче или момче с момиче, имахме право да ги арестуваме и бием. Ние бяхме „децата на исляма”. Така ни наричаше Аятола Хомейни.” Джавид разказва, че лично е взел участие в шест екзекуции и споделя, че е чувствал единствено омраза, въпреки че не е знаел дали престъпленията, в които хората са били обвинени, са били извършени наистина. „Спомням си как вървях по улиците и виках „Смърт на Израел”, казва Джавид със сълзи в очите. „Никога не бях срещал евреи, но ги мразех.” След като приема Христос, Джавид напуска Иран и сега живее в Канада. Надява се, че родината му ще види и по-добри дни, защото е ясно, че младото поколение в Иран отчаяно се нуждае от промяна. „Наркотиците в Иран са голям проблем, както и броят на самоубийствата и разводите”, обяснява той. „Всички казват: „Не постигнахме нищо от онова, което аятоласите ни обещаваха.” „Единственият изход”, казва Джавид, „е промяна в манталитета на народа, като му покажем друг, по-добър начин на живот”.                         

Хуманитарната организация IsraAID протяга ръка на помощ към иракските християни и язиди (източник: Bible project)

През зимните месеци, когато температурите паднаха, израелската хуманитарна организация IsraAID увеличи помощта си за бежанците християни-язиди в северен Ирак. „В лагерите е много студено и имаме нужда от топли одеяла”, казва Навия. „Условията в лагерите са тежки, имаме една баня за осем семейства; има твърде много хора и недостатъчно място” (Аруц 7). Докато продължава да помага на малка част от 18 000 бежанци, живеещи в бежански лагери в кюрдската част на Ирак, както и на около 2,1 млн. души, напуснали домовете си в резултат на набезите на „Ислямска държава”, целта на IsraAID е да достави допълнителна помощ на язидите в Ирак. Основателят на организацията Шахар Захави също така каза, че помощта за децата е главната цел на IsraAID. Те планират да започнат образователни програми сред децата на бежанците „с цел постигане на стабилност и сигурност за населението, което е подложено на насилие и хаос в продължение на месеци”.

Еврейските празници през 2015 г.

Пурим – 5 март 2015

Песах – 3-11 април 2015

Шавуот 23-25 май 2015

Рош А’шана – 13-15 септември 2015

Йом Кипур – 23 септември 2015

Сукот – 27 септември – 4 октомври 2015