Децата – сладка отговорност

Спомням си деня, в който за първи път станах майка.    Дъщеря ни -  нежна, изящна и толкова беззащитна, се нуждаеше от мен. Докато се грижех за нея, започнах да уча много реални житейски уроци, да влизам в неочаквани битки, да надскачам себе си в различни посоки. Сблъсъкът с безсънните нощи, с тревогите и боледуванията, предизвикваха мен самата и моята вяра. Учеха ме на още по-дълбоко доверие в Бога.    Разбира се, имаше ги и радостта, игрите, специалните, стоплящи моменти, които носят онзи красив баланс в живота. Така растеше тя - прекрасна, артистична, понякога по-емоционална, но уникална и много обичана.   Осем години  по-късно се роди и нашият победител - синът ни Виктор. Тук уроците бяха с по-високо ниво на сложност. Предполага се, че характерът е в някаква степен по-готов да понесе тежестта на предизвикателствата.    Спомням си сълзите, въпросите, молитвите, изговорени от дълбините на сърцето. Спомням си и хората, изпращани от Бог в точния момент, с точните думи на насърчение. Спомням си много ясно и отговорите и малките победи. И тези спомени изплуват в трудностите и ме подсещат да благодаря за Божията милост и добрина.   Обичам да наблюдавам децата си, да разсъждавам какви Бог ги е призовал да бъдат. Да откривам библейски герои в очите им. Да Го моля да ми разкрива дарбите и талантите им и да ми помага да ги насърчавам в тази посока. Да се радвам на тяхната уникалност. Без сравняване с другите и въпроси от рода: ами ако или защо? Не винаги успявам, но се старая.   Със съпруга ми обичаме да си говорим за децата.    Преди време погледнах Райко и го попитах: „Кое е най-голямото ти предизвикателство като родител?“   - Да съм добър пример за децата ни. - беше неговият отговор.   Двамата се усмихнахме с лека тъга в очите… Справяме ли се с тази задача? Със сигурност не винаги, но с доверие сме предали този копнеж на Бога.   Въпреки нашите провали, слабости на характера или незрялост, Боже, помогни ни да бъдем настойниците, които Ти си ни призовал! Не перфектни, а истински, чисти по сърце и близо до Теб!   Когато станах мама, моята вродена отговорност се засили многократно.    Замислих се за родителската отговорност. Да, децата ни са наша отговорност, но преди всичко на Бога. Вярвам, че Неговият основен замисъл е да вървим заедно в този нелек път, с любов към децата и ежедневно доверие и посвещение на Господа.   „Ето, наследство от Господа са децата, и награда плодът на утробата.“ Псалми 127:3   Честит да е Денят на детето!   На снимката: Райко и Божидара Ялъмови с техните деца Габриела и Виктор