Втори шанс

Преди известно по време на молитвеното ни събрание, докато се молех, в ума ми дойде мисъл от 2 думи - 'втори шанс'. През следващите дни отново идваше тази мисъл и затова започнах да се моля за откровение.  Спомних си как преди години, когато ме сполетяха лоши неща, някой ми каза, че това, че съм кръстена на починалата ми баба, е било лош знак. И че то е донесло проклетия в живота ми.   Тогава се замислих за името си и какво послание носи то. Тогава част от мен повярва, че Бог е допуснал да бъде кръстена с име, което ми носи проклятие. Спомням си, че една вечер заспах огорчена от тази мисъл и през нощта сънувах сън, в който чух името Сарайа. Разбрах, че онази нощ Бог ми е дал ново име и нов живот. Сега разбирам, че Бог е заличил съдбата, която е била определена с името ми  и ми е дал нова съдба и втори шанс.    Какво име носим ние?  Аз съм родена недоносена, с порок на сърцето и животът ми е застрашен откакто се помня. Това неусетно караше хората около мен да ме пазят повече и това разви в мен един синдром на жертвата.  Започнах да искам да доказвам, че съм равностойна и равноправна. Затова исках да работя тежка физическа работа, да правя непосилни неща, за да се доказвам. Бог обаче, промени моята представа за мен самата и ми даде ново име.     Какво е твоето име?  Дали си свикнал да приемаш себе си като самотния, огорчения, слабия, проваления? Дали светът около теб, родителите, средата, в която живееш или ти самият, си сложил етикет, който определя съдбата ти?   Всички знаем, че библейските герои не кръщаваха децата си със случайни имена. Имената бяха послание. За едно такова име с послание четем в 1 Летописи 4:9-10:   А Явис беше най-много почитан между братята си; и майка му го нарече Явис, като думаше: Понеже го родих в скръб. И Явис призова Израилевия Бог, казвайки: Дано действително ме благословиш, и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска.   Тук четем за човек на име Явис. Нямаме друга информация за него. Девет глави  четем само родословия.  Просто имена. Посред тези имена обаче, сякаш има една пауза и в два стиха се разказва историята на един герой Явис и неговата молитва към Бога.    Този герой беше кръстен от майка си „Скръбен“. Кой дава подобно име на детето си? Кой би сложил подобен етикет на живота на детето си?  Само мога да си представя какъв живот е имал този човек, подпечатан с етикета “Скръбен“. А ние днес несъзнателно дали не слагаме имена на хората около нас, без да съзнаваме отговорността от това? Слагаме ли етикети на децата си, на половинките си, на приятелите си?   Срещали ли сте хора, за които казвате, че сякаш на челото им е изписано кои са? Светът казва, че крушата не пада по-далеч от дървото.  Мислене, което ни кара да вярваме, че мястото, средата, семейството, от които идваме, определят живота ни. И ако родителите ми са  провал, то и аз ще бъда провал. Ако майка ми ме е нарекла Скръбен, то ще си остана в скръбта завинаги. Това е съдбата ми. Приели ли сме за наследствено име, което има в родословието преди нас, било то физическо или духовно? НЕ! Ти не си това, което светът ти казва, че си! Явис не остана с този етикет. Той се помоли, казвайки: Дано наистина ме благословиш и да отнемеш скръбта ми....името ми....представата, която съм изградил за себе си....и да ми дадеш втори шанс...И БОГ го стори. И когато Бог смени името ти, Той сменя съдбата ти.    Бог смени съдбата на Явис. Бог смени съдбата на Яков, Бог смени съдбата на Аврам, Бог смени съдбата на Петър и  на Павел. И животът на тези хора никога не остана същият. Когато Бог те срещне и ти даде втори шанс, това променя целия ти поглед за света. Когато на теб ти е сложен етикет Скръбен, много често и ти слагаш на хората около теб същия етикет. Когато ти си тъжен, често правиш и хората около теб тъжни. Когато ти живееш в страх, ти всяваш страх и в хората около теб. И когато ти носиш мир и радост, това също носи и на хората около теб.     Явис каза: Боже, махни този етикет от живота ми и Бог го стори. Явис избра да изиска от Бога нова съдба за себе си. Той не се защитаваше, не се бореше и не се доказваше. Той, просто влезе в Божието присъствие и призова Бог и Бог  го чу. Ако днес разпознаваш залепен върху себе си и живота си етикет, който не ти е даден от Бог, влез в Божието присъствие и помоли Бог да го отмахне завинаги. Бог ще го направи! Явис нямаше шансa, който имаше Вениамин. Неговото име беше сменено още при раждането от баща му. Но Явис живееше с името си, то беше неговата идентичност. Когато си поживял дълго с тази идентичност, ти все повече вярваш, че си именно това. Но Явис един ден си каза СТИГА! Боже, отнеми ми това име. И Бог, като наш баща, има правото да  смени нашето име. Също както направи Яков с Вениамин.  Той взема мислите, които имаме за себе си, за децата си, за живота си и ги заменя с нови.   Ако на челото ти е пишело болка, Той го заменя с радост. Ако е пишело жертва, Той го заменя с победител. Ако е пишело грешник, Той го заменя с оправдан. Ако е пишело провал, Той го заменя с победител. Ако е пишело слабост, го заменя със сила.   Не позволявай хора да определят това кой си ти. И ти не си позволявай да определяш какви са хората около теб. Внимавай какви послания носиш и какви имена даваш на хората около теб.  Още повече ако видиш човек да седи на последния ред или чин или винаги отстрани и на челото му виждаш да пише отхвърлен, отиди и му кажи и му покажи, че е приет.   НЕКА ПОСЛАНИЯТА НА ЖИВОТА НИ ДА БЪДАТ ПРАВИЛНИТЕ! Нека да бъдем този инструмент, който Бог използва, за да скъса етикета на света и да сложи новите. Ако ние не сме тези, които да носим мира и надеждата и светлината, то кой тогава?! Хората, който ни срещат ежедневно, трябва да се чувстват променени след срещата с нас, трябва да усетят, че посланието, което носят, е сменено.    Ние имаме втори шанс, даден ни от Бога чрез жертвата на Исус Христос. И ние сме длъжни да даваме втори шанс на хората около нас. Ако тълпата и светът бяха сложили име на блудницата, която беше хваната в самия акт на блудството, Исус скъса този етикет на грешница и сложи нов на ОПРАВДАНА и тя получи своя шанс да бъде нещо друго. Ние не можем да съдим хората през нашето виждане. Ние трябва да сме чисти и да виждаме хората през благодатта. Тогава, посланието, излъчването, което носим, се сменя.    Ти не си ограничен от рамката на етикета. Ако се вгледаме по-дълбоко в молитвата на нашия първи герой  Явис, той  се помоли Бог да разшири пределите му. Вярвате ли, че има отворени и неразкрити хоризонти през нас? Бог иска да излезем извън тази рамка, която светът, родителите, средата ни, малкият ни град са ни сложили. Бог иска да покопнеем за повече, за отвъд, да строшим рамките, които ние самите или някой друг ни е начертал.    Какво е твоето име? Какво е ударило живота ти толкова силно, че е определило твоята идентичност? Явис беше Скръбен и това беше неговата идентичност. А какво в теб разрушава живота ти и ти си го приел за твоя идентичност? Казваш ли си понякога - ами аз съм си такъв, това съм самият аз. Днес Бог ти казва, че ти не си това! Ти не си провал, не си болка, не си гняв, не си непохватност, не си отчаяние, не си болен, не си жертва, не си ....това са само етикети, който си позволил да ти се залепят, но днес Бог иска да ги скъса и да сложи нови. Бог иска да ти даде втори шанс или трети или десети. Нашият Бог е Бог на шансовете и Неговата милост не се изчерпва. Помоли се с молитвата на Явис, поискай Бог да отмахне името, което ти пречи, поискай да разшири пределите ти и да те благослови.   Когато Бог смени името на Савел, в Павел. Той го заслепи. Понякога за да видиш истината и светлината, трябва да затвориш очи за фактите, за обстоятелствата около теб и да повярваш, че имаш ново име, нов живот и вече нищо от старото не съществува. Павел стоя 3 дни в тъмнина, напълно зависим от хората около него. В тези 3 дни вярвам, че Бог го е подготвял за мисията на новото му име. Отнемал е гордостта и човешката сила, с която е гонел християните, дал му е нова вяра и ново сърце. Вместо Бог да го отхвърли поради мерзостите, които правеше, Бог го срещна и преобърна живота му. Не е важно какво си вършил под името грешник, не е важно как си мислил за себе си и за хората около теб. Когато Бог те срещне и смени името ти с Оправдан, нищо вече не е същото. Може да имаш нужда от време в тъмнина, като Павел, време, в което да затвориш очи за старото. Но след това очите ще гледат на самия теб и на света около теб с друг поглед.   Нека помолим Бога с молитвата на Явис и каквито и етикети да носим, днес с вяра да приемем, че те вече не ни принадлежат. Отчаянието, депресията и тъгата не са нашата идентичност.    Дано действително ме благословиш, и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! Амин!