Бог е на пода в банята

Не помня много от есента, защото в края на лятото вече не бях на себе си, а дълго време след това сякаш не бях в собственото си тяло. Бях като мъждукаща някъде далече електрическа крушка.    След като докторите ми казаха, че умирам, и след като мъжът, за когото се омъжих, ми каза, че вече не ме обича, заминах за Калифорния в търсене на чудо. И го намерих 16 седмици по-късно. Ракът си беше отишъл. Но след като мозъкът ми осъзна всичко, нещо в мен се счупи. В последствие разбрах, че цялата тази трагедия наведнъж ми беше причинила физическа мозъчна травма, поради която нервната ми система изпращаше фалшиви сигнали на ужасяваща болка и паника.    Следващите три месеца прекарах подпряна на стената. През вечерите, когато не можех да спя, лежах във ваната като насекомо, взирайки се в собственото си отражение в копчето на душа. Повръщах до кухо, после се увивах в нощницата си на плочките. Подът в банята се превърна в мястото, където можех да се скрия, където можех да крещя и да бъда грозна. Където можех да хлипам, да плюя и евентуално да задрямам, щастлива, че мога да спя дори с глава, подпряна на тоалетната.   До момента три пъти съм се борила с рак, а едва наскоро навърших 30 години. Имало е моменти, в които съм се питала с какво заслужих да имам такава история. Понякога се страхувам, че когато умра и се срещна с Бога, Той ще ми каже, че съм Го разочаровала или обидила, или подвела. Може би ще ми каже, че така и не научих урока си или че съм била неблагодарна, но в едно нещо съм напълно сигурна: няма как да каже, че не ме познава.   Аз съм съседът на Бога от долния етаж, блъскащ по тавана с дръжката на метлата. Появявам се на входната Му врата  всеки ден - къде с песни, къде с проклятия. Понякога идвам с извинения, понякога с подаръци, въпроси, с настойчиви молби. Понякога използвам ключа под изтривалката, за да си отворя вратата, а понякога вися сърдита на входа, докато Той не ми отвори сам.    Наричала съм Го измамник и лъжец и съм го мислила. Казвала съм Му, че искам да умра, и съм го мислила.    Сълзите се превърнаха в единствената молитва, която знаех. Молитви се спускаха по ноздрите към предмишниците ми. Това са молитвите, които повтарям всеки ден - от изгрев до залез.    Наречете ме огорчена, ако искате, имате право. Бройте ме към гневните, циниците, обидените, закоравените. Но ме бройте и към приятелите на Бог. Защото съм Го виждала в рядък облик. Усещала съм издишания от Него въздух, докато съм лежала в сянката Му, присвила очи, за да прочета посланието, което ми е написал върху фугата в банята: „Аз също съм тъжен".     Ако обяснение би ми било от полза, и това би  ми написал - сигурна съм. Едно обяснение обаче може би само би разпалило спор между нас, а аз не искам да споря с Бога. Искам да лежа до Него на хамак и да чертая с пръст по вените на ръката Му.    Напомням си, че се моля на Бога, Който остави израилтяните да се скитат изгубени десетилетия наред. Те Го молеха да ги заведе в Обетованата земя, а вместо това Той ги остави да се лутат, като през това време отговаряше на молитви, които дори не бяха изричали. За 40 години обувките им не се износиха, всяка вечер светлина осветяваше пътя им. Всяка сутрин им изпращаше хляб на милост от небето. Търся упорито отговорите на молитви, с които не съм се молила. Търся този хляб на милост, който Той обещава да изпича прясно за мен всяка сутрин. Израилтяните го наричали manna или „какво е това".   Това е и въпросът, който си задавам отново и отново. Има милост във всичко това тук, но къде е? Къде е? Къде е? Виждам милостта в прашния слънчев контур на дърветата, в напуканите ръце на мама, в одеялото, което приятел ми остави, в хармонията на повеите на вятъра. Не е милостта, която търся, но е милост, въпреки всичко. И така научих нова молитва: благодаря. Това е молитва, която все още не мисля, но ще я повтарям, докато я приема.    Наречи ме прокълната, наречи ме изгубена или презряна. Но това не е всичко. Наречи ме също избрана, благословена, търсена. Наречи ме онази, на която Бог шепти Своите тайни. Стомахът ми е пълен с филийки милост, които са били запазени скрити за мен.   Дори в дни, когато не ми е толкова зле, понякога лягам на килима следобед, за да чуя нещо от Него. Знам че звучи налудничаво, не мога да го обясня, но Бог е там, дори сега. Чувала съм да казват, че някои хора не могат да видят Бога, защото не гледат достатъчно ниско. И са прави. Гледай по-ниско. Бог е на пода в банята."   Превод: Йоанна Русева Източник: Nightbirde CO