Когато църквата охладнее

Книгата „Откровение“ започва с писмо до всяка от седемте църкви в Мала Азия. Те не само представляват съществуващите църкви през I в. сл. Хр., но и служат като точна извадка на Църквата през цялата християнска история. Всички писма ни помагат да надникнем в естеството на изпитанията и предизвикателствата на ранните вярващи, ала писмото, написано до църквата в Лаодикия, има особено значение за църквата днес.   „Зная делата ти, че не си нито студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ! Но понеже си хладък - нито горещ, нито студен – ще те изплюя от устата Си. Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш!“ (Откровение 3: 15,16,19).   Упрекът и предупреждението от Господа са сериозни. Християните през ХХI век се борят с предизвикателства и изкушения точно както и събратята им през I век. Това не би трябвало да учудва хората, познаващи Писанието. Исус ни казва, че в този свят ще имаме трудности. (Йоан 16:33) Ето три съвета как да избегнем да се превърнем в хладка църква.   Прилепете се към лозата - „Аз съм лозата, а вие сте пръчките. Ако пребъдвате в Мен и Аз във вас, ще давате много плод; отделени от Мен, не можете да направите нищо.“ (Йоан 15:5)   Най-добрият начин да предпазим църквите си да не станат хладки е да се придържаме към Главата на църквата. Христос е глава на църквата. Това не е позиция, която се гласува или разисква. Христос е преди всичко и в Него всичко се държи заедно (Колосяни 1:18-19). Църквата е напълно и завинаги Негова, изкупена чрез собствената Му кръв. Най-бързият начин да направите църквата хладка е да поставите начело човек – който и да е човек. Всеки пастир, проповедник, служител, водач и доброволец е служител на Христос и под Негово ръководство. Когато тази богоустановена роля е оспорена от някой жаден за власт служител или твърде ревностни поклонници, които искат да угодят на своя лидер, Светият Дух е наскърбен и тази църква се плъзга надолу по склона на хладкостта, право към отстъпничеството.   Прилепете се към истината – „Ако пазите Моето учение, вие наистина сте Мои ученици. Тогава ще познаете истината и истината ще ви освободи.“ (Йоан 8:31-32).   Този свят е пълен с полуистини и фалшиви новини. Хладките църкви адаптират своите учения и доктрини, за да се приспособят към непрекъснато променящите се ценности и идеали на света. Но когато една църква се придържа непоклатимо към истината на Писанието и учи погиващия свят на тази истина, с любов, тя се превръща в църква, запалена за Христос. Чрез силата на Светия Дух тази църква изявява Христовата любов и истина и води изгубените души до свобода, за чието съществуване те даже не са подозирали.   Прилепете се към изкуплението - „имайки вяра и чиста съвест, която някои като отхвърлиха, отпаднаха от вярата“ (1 Тимотей 1:19)   Всеки вярващ знае, че грехът разделя. Хладките църкви не са били такива изначално. Малко по малко те са позволили на греха да се прокрадне в Тялото – грях непроверен, извинен или пренебрегнат. Независимо дали са искали да избегнат конфронтация или просто са били по-загрижени за изграждането на собствения си имидж, отколкото за изграждането на Царството, хладките църкви са допуснали нищожното количество „мая“ да набъбне, докато цялата църква не се зарази (Галатяни 5:9).   Исус плати цената, така че ако се окажем отделени от Отца поради греха, има начин отново да бъдем в общение с Него – чрез пролятата кръв на Исус. Църква, която иска да остане активна и полезна за Божието царство, редовно ще си дава равносметка за греха. Това може да се случи само чрез пълно предаване на Бога и пълна прозрачност помежду ни. Вината и срамът никога не трябва да пречат на отчетността. Любовта на Христос ще насочи заблудилите се души обратно към Себе Си – нашата роля е смирено и кротко да се придържаме към стандартите, които Той е поставил за Своята църква. Когато се отказваме от гордостта си и изповядваме греховете си, Той е верен и справедлив да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.   Християнската писателка Кели Балари споделя: „Не трябва да се страхуваме, че сме объркали нещата, отдалечили сме се от Бога или сме Му обърнали гръб за момент. Защо? Защото Божията любов е по-голяма от дълбоката ни тревога, че няма отново да бъдем обичани."     Превод: Наталия Станчева Източник: Cross Walk