Семейството като духовна битка

Роден и израснал на западния бряг моят студент никога не беше идвал в дълбокия юг. Докато пътуваше с мен към родния ми щат, Мисисипи, за да говори на една конференция, се случи да седи до един пастир от провинциалния юг. Пастирът, знаейки, че човекът работи в моя офис, предположи, че може би той има някаква родствена връзка с юга, може би дори семейна връзка с някой пастир от този щат. Говорейки с нисък глас, за да не се конкурира със съобщенията от близкия подиум, пастирът се наведе към моя студент и прошепна: „Кой е баща ти?”   Студентът остана безмълвен за половин минута, чудейки се дали това не е някакъв необичаен южен поздрав, означаващ нещо подобно на „Как си?” Без да знае какъв отговор се очаква да даде, налучвайки той каза: „Ъ-ъ, да не сте вие?” Пастирът се вгледа в него, след което се обърна към мен и попита: „На този какво му има?”   След това разговорът потръгна добре, но въведението просто не беше удачно. За да се разберат един друг двамата трябваше да осъзнаят, че „татко” в южния контекст може често да означава баща и на възрастен човек, а не само на малко дете. Те също така трябваше да разберат, че в контекста на Мисисипи, да попиташ кои са роднините ти или кой е родният ти град е много по-значимо от просто завързване на разговор. Това е друг начин да попиташ „Кой си ти?” Думите не могат да надскочат регионалната култура, но основния принцип по множество начини може и винаги го прави.   Семейният ви произход и връзки казват много за вас самия. Това, разбира се, няма да бъде веднага разпознато, ако живеете в една урбанизирана област, където идват и си отиват голям брой хора и където е по-малко вероятно хората да познават вашето семейство, отколкото ако живеете в малък, провинциален град. Но дори на най-космополитното място  голяма част от това, което ви прави „вас” идва от всякакъв вид семейни връзки, само за част от които вие си давате сметка. Често ние не знаем откъде идват генетичните ни предразположения или културни практики. Те просто са тук и те ни казват какво изглежда „нормално” или „правилно.” В това има значителна доза мистерия.   За някои идеята е успокоителна. Те се гордеят със своето семейство и виждат тази свързаност като един вид солидарност и принадлежност. Това са хора, които могат да държат детайлно родословие подръка или да окачат семейния кръст на стената си. За други тяхната семейна история е смущаваща и дори задушаваща. Те не желаят да мислят, че могат да завършат вземайки решения подобни на тези, които са вземали техните родители, баби и дядовци или други родственици. И в двата случая ние естествено откриваме кои сме с термините на нашите семейства. Някои хора правят това посредством приликите със своите семейства, хвалейки семейното си наследство, семейния си бизнес или семейната си религия. Други пък се определят противопоставяйки се на своите семейства – прекарвайки целия си живот, за да докажат, че не са като своите баща или майка. „Виж колко различен съм аз от тях,” изглежда че казва животът им. „Аз съм различен човек.” За някои „да бъда себе си” означава да се разграничат от своите семейства. Начинът, по който тяхната семейна история все още определя кои са те може да бъде объркващ или дори ужасяващ. Независимо от това семействата упорстват и имат много общо с това, кои сме ние, как виждаме себе си и как оценяваме настоящето и планираме бъдещето. Това е причината семейството да е от значение – и то не само за тези, които смятат себе си за отдадени на семейството си.   Но зад всичко това има още една причина, поради която семейството е от значение за всички нас. Семейството е духовна битка. Подобен език кара някои хора да се чувстват неудобно понеже звучи както прекалено драматичните напеви, които те са виждали в екзорсистките служби на някои петдесетни секти. Всъщност обаче невидимия подтекст на света около нас е свойствен на библейското виждане и изглежда старомоден или отминал само за нашия секуларизиран западен контекст. Всяка древна култура – и по-голямата част от културите извън Първия свят дори сега – са смятали, че съществуват тайнствени реалности в космоса включително личностни същества, които ни мислят злото. В нашата научна епоха можем да решим, че знаем по-добре от тях, че сме се придвижили отвъд техните суеверия. И все пак нашата научна епоха би трябвало да ни покаже дори още повече, че въпреки всичко, което знаем за вселената все пак ние всеки ден научаваме колко много не знаем. Научният прогрес не премахва тайната, а открива тайни, които преди това дори не сме знаели как да наречем.   Евангелието не крие тази реалност. Апостол Йоан пише директно: „Божият Син се яви, за да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:80). Ако приемем разбирането на Исус за космическата история – и аз го приемем – тогава ние трябва да се съобразяваме с Неговото учение, че света около нас прилича на къщата на един силен човек, когото Исус е възразил и чийто заграбени вещи Той сега присвоява (Марк 3:27). Ние трябва да признаем по-нататък, че тези „началства и власти” (както ги нарича Писанието) управляват посредством обвинения и смърт (Откр. 12:10). На кръста Исус победи обвиняващите духове разчупвайки измамата, която те поддържат над хората (2 Кор. 4:4-6) и абсорбирайки чрез Своята жертва на кръста справедливото наказание за нашия бунт срещу Бога. В разпънатия Христос Бог „прости всичките ви престъпления; и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста;” (Кол. 2:13-14). По този начин Той „ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него” (Кол. 2:15). Споделяйки човешката ни природа и чрез жертвата Си на кръста Исус чрез Собствената Си смърт „унищожи онзи, който имаше власт над смъртта, сиреч дявола, който чрез страха от смъртта е държал всички в робство” (Евреи 2:14-15). Когато Божието царство идва в Исус стария ред се срутва. Божието царство означава промяна на режима на целия космос и сили, които ще се съпротивляват срещу тази реалност.   Източник:  "Семейство, тласкано от бури" Превод: Радостин Марчев