Когато ни се присмиват заради Христос
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение" (2 Тимотей 1:7)
Центърът на Бруклин не е единственото място, където Евангелието среща съпротива. Като християни, ние можем да срещнем да намерим враждебн…
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение" (2 Тимотей 1:7)
Центърът на Бруклин не е единственото място, където Евангелието среща съпротива. Като християни, ние можем да срещнем да намерим враждебност, където и да отидем. Тази съпротива може да ни накара да станем страхливи и плахи. Страхуваме се, че ако вярваме в Христос, може да не се вписваме в семейството, сред приятелите или колегите си. Ето защо Писанието ни предупреждава колко е важно публичното изповядване на вярата ни в Христос.
"Който се срамува от мен и от думите ми, Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и светите ангели" (Лука 9:26). Каква отрезвяваща мисъл само! Дадох си сметка, че Господ Исус Христос може да се срамува от някои от нас, когато се върне на земята.
Тази нужда от смелост се отнася дори за децата, които растат в християнски дом. Те могат да говорят за духовни неща, без да изпитват много съпротива. Но нещата се променят, когато стигнат до гимназията и по-късно отидат в колеж. Изведнъж те откриват, че ако говорят за Бога като Творец, или по-лошо, ако разказват как Господ Исус Христос е умрял за греховете на света, те изведнъж стават белязани и са предмет на присмех. Професорите ги наричат невежи; съучениците им ги считат за нетолерантни, така че някои стават затворени и не споделят вярата си, страхувайки се от отхвърлянето на своите връстници.
Когато християнските ученици и студенти напуснат училище и започнат работа, те намират подобна враждебност всред своите колеги. Там те научават, че споменаването на Господ Исус на работното място може да стане причина да загубят възможности за добра кариера.
Живеем във враждебна духовна среда и не е задължително да сме млади, за да се поддаваме на страх или плахост. Това се отнася както за духовните служители, така и за хората, които седят на църковните скамейки. Ето защо това обещание от Библията е толкова важно за нас: "Защото Духът, който Бог ни даде, не ни прави плахи, а ни дава сила" (2 Тимотей 1:7). Чрез Светия Дух Бог ни е обещал да ни даде смелост и дори дързост да плуваме срещу течението и да говорим за Христос, въпреки че може да ни се присмиват.
Източник: World Challenge