Числа, глава 24 В

„Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господнето повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа? И сега аз си отивам при своите люде…„ Числа 24:13, 14

Подобно решение се наблюдава при много хора, които за някакъв период се преживяли положителни духовни опитности, но след това решили да се оттеглят от активното християнство. Докато Бог ги е докосвал с Духът Си това разпалвало ревност в духът им и те са копнеели за праведен живот и сетнината. Изпълвали са се със Святия Божи Дух и дори са получавали духовни откровения, но след това са предпочели да не са в центъра на духовната война и да живеят далеч от Божия народ и далеч от Църква.

Човек или е с Бог и с Божия народ в църква Му или волю – неволю се присъединява към противниците. Разликата между Божия народ и противниците е толкова драстична и противопоставянето толкова голямо, че в това дело няма неутрални.

Валаам уж е тръгнал към „своите хора“, но останал между моавците и се е върнал към стария си занаят, религия и навици. Дори е станал коварен! Не е смеел да произнесе проклетия срущу израилтяните, но е посъветвал моавците да изпратят жените си за да блудстват с тях, да ги научат на идолопоклонство и така да предизвикат Божия гняв върху Израел.

В Числа 31 глава е записано, че моавките „по съвета на Валаам, накараха израиляните да се отвърнат от Господа, за да угодят на Пеор, тъй че бе нанесено поражение над Господнето общество.“

Заради своите грехове израилтяните са понесли наказание, но „съветника“ Валаам не само, че е загубил наградата си, но и живота си. В Числа 31:6-8 е описан неговия безславен край: „…убиха с меч и Валаам, Веоровия син.“ От тогава името Валаам е станало за лоша поговорка, която и до днес се повтаря.

Апостол Петър пише, че още в ранните години на Църквата е имало хора, които:„оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата“ 2 Петр. 2:15

Юда го допълва: „Горко им! защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда, и погиват в Кореевото упорство.“ Юда 1:11

А в „Откровението на Йоан“ се пророкува за третият църковен период на църквата в Пергам, в който се появява падението на Валаам, като учение и установена порочна практика в църквата:

„Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.“ Откр. 2:14

Пергамският период от Откровението на Йоана съответства на периода, в който християнството става държавна религия. В този период свещенничеството се превръща в духовна администрация, която за да приобщи останалите нехристияни към църковните им вилаети, не ги води към покаяние, а към номинално членство в църквата и фиктивен „брак“ с езическите им обичаи и практики. В църквата прониква така нареченото „народно християнство“ на смесени идолопоклоннически практики и езически вярвания, обичаи и традиции. Езически празници, вярвания и практики, са въведени под християнски имена и символи и се превръщат в толкова дълбоко вплетени традиции, че непросветените вярващите ги приемат като поклонение на Бога, но всъщност са си напълно езически практики. Такива са кукерските и нестинарски празници и обреди, прекарването на деца през огън, поклонението на „свети мощи“ и почитта на нарисувани образи и изваяни статуи на светци. В също време мълчаливо се приемат за допустими и практиките на гадаене, баене, врачуване, даването на обредни курбани за удовлетворяване на злите сили и носенето предпазни амулети.

Ето това е същината на „валаамско“ учение между номиналните християни!

Възможно е да ни се струват невинни, но мартениците, боядисването на яйца за Великден и почитането на иконите са пренесени езически практики, зад които са стояли и стоят зли сатанински сили.

Това е трагично и в никакъв случай не е невинно, нали!
Такива са следствията от учението на Валаам, така че пазете се!