Числа, глава 21В
Четиво с продължение…ИЗПОХАПАНИ ОТ ЗМИИ, Част 3 „Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха людете, та измряха мнозина от Израил.“ Числа 21:6 V. СЪЧУВСТВИЕОбикновено проявяваме съчувствие към онези, които несправедливо са били гонени, обвинявани и преследвани, както към преследваните по време на комунизма, така и към Мойсей, който е бил хулен от евреите…
Числа, глава 21В
Четиво с продължение…
ИЗПОХАПАНИ ОТ ЗМИИ, Част 3
„Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха людете, та измряха мнозина от Израил.“ Числа 21:6
V. СЪЧУВСТВИЕ
Обикновено проявяваме съчувствие към онези, които несправедливо са били гонени, обвинявани и преследвани, както към преследваните по време на комунизма, така и към Мойсей, който е бил хулен от евреите в пустинята…
Истината е, че несправедливите обвинения тежат, че грубите думи нанасят рани и че обидите, трудно се забравят, но още по-голяма истина е,
…че онези, които нанасят обидите и хвърлят несправедливите обвинения, са повече за съжаление!
Раните получени от нанесените обиди, тежестта от несправедливи обвинения и болката от грубите думи изцеляват щом влезем в Божието присъствие, но онези, които ги нанасят са безнадеждни…
Пророк Исая се провиква: „Няма мир за нечестивите – казва моят Бог.“
В 6 стих на Числа 21 глава се казва:
„Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха людете, та измряха мнозина от Израил.“
Състоянието на онези, които са нанесли обидите и несправедливите обвинения е по-тежко, от колкото това на тези, които са ги получили…
Изказаните лъжи, несправедливи обвинения и обидни думи продължават да живеят в умът и живота на онези, които са ги изказали и се превръщат в отровни – „горителни“ или „огнени“ змии, както са били наречени в оригиналния текст. Наречени са така, може би заради пареща болка, която са причинявали на жертвите си. Най-вероятно става въпрос за вид усойница, която обитава и до днес в Близкия изток. Ухапването на тези змии е изключително болезнено и има следните симптоми:
- Отрова им предизвиква пареща ,“огнена“ болка на мястото на ухапването.
- Мястото на ухапване оттича и се появява петно, което се разраства и променя цвета си от бяло към пламтящо червено, до лилаво и тъмно синьо.
- Жертвите получават гадене, повръщане, мъчителни болки в стомаха и изпитват силна жажда
- Получават увреждане на черният дроб и бъбреците.
- Започват кръвоизливи от носа, устата или очите.
- Отровата на усойницата съдържа хемотоксин, който унищожава кръвните клетки и причинява външни и вътрешни кръвоизливи водещи до смърт. Страданието продължава един или два дни и ако няма противоотрова завършва фатално.
Каква трагедия само, да си ухапан от змия в пустинята или да си роптал срещу Бог и да си говорил срещу Божиите слуги, и след това да те преследват и хапят собствените ти думи…
VI. КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ТОВА НАКАЗАНИЕ ?
Бог е учил израилтяните, а учи и нас, че страданието следва греха също толкова сигурно, колкото нощта следва деня! Забелязали ли сте, каква е съдбата на хора от църквата, които са си позволили да се държат като тези израилтяни в пустинята? Незавидна е съдбата на онези хора, които са си позволявали несправедливи обвинения и са използвали са лъжи, скверни думи и обиди. Такива се държат точно, като след ухапване от силно отровна, „огнена“ змия:
* Лицата им се помрачават, отичат от всякъде,
* Губят самообладание, държат се агресивно, неадекватно и объркано.
* Провалят се морално…
* Отпадат от вярата…
* Умират духовно…
А има и такива, които губят физическия живот и изчезват не опростени в небитието.
В такава трагична картина е всеки грешник в неговото греховно състояние! Оставен на самия себе си е безнадежден и безпомощен – не може сам да промени състоянието си . Не може да се спаси, защото отровата на греха вече тече през вените му.
Следва продължение…
