Кръстопът на надеждата

Всеки е бил на кръстопът в даден момент от живота си, в буквален или метафоричен смисъл. Какво представлява твоят Кръстопът? Място на пресичане. Момент, в който трябва да се вземе някакво важно решение. Двоумение, нерешителност, колебливост   Когато сме на кръстопът и се чудим по кой път да минем, какво правим? Търсим знаци, за да вземем правилно решение. Искаме да стъпим на сигурна основа, а не на ескалатор. Чакаме да чуем, ослушваме се, оглеждаме се. В Йоан 10:4 намираме прекрасните думи на Великия Пастир, Господ Исус Христос: "Когато е извел всички свои, Той върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа Му."   В Исая 30:21 пророкът изрича знаменателните думи, които са верни и за нас днес: „И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате на дясно и когато се отклонявате на ляво, Ще казва: Тоя е пътят, ходете по него."   Давид е записал следните думи, които излизат от устата на Бога и са отправени към всички нас в Псалми 32:8: "Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми."   Надежда е умението да гледаме на бъдещето с вяра. Без надежда човек трудно може да направи каквото и да е. Който няма никаква надежда, изпитва чувство на безизходица. Такъв човек стои на кръстопътя и е в ступор. А надеждата е действие, тя не е пасивна. Тя представлява единия крак на трикрак стол, заедно с вярата и любовта. Те трите стабилизират живота ни, без значение на колко груби или неравни повърхности сме застанали.   Писанията ясно и недвусмислено говорят за важността на надеждата. В Еремия 29:11 четем:  "Защото зная плановете, които имам за вас", казва Господ. "Те са планове за добро, а не за бедствие, за да ви дам бъдеще и надежда." А в  Псалм 10:17 Давид се моли: "Господи, познаваш надеждите на беззащитите. Със сигурност ще чуеш виковете им и ще ги утешиш."   Противникът използва отчаянието, за да стегне сърцата и умовете ни в задушаваща тъмнина. Отчаянието изстисква от нас всичко жизнерадостно и весело, и оставя след себе си празните останки на един живот. Но в Исая 42:16 е казано ясно: „Ще доведа слепите през път, който не са знаели, ще ги водя в пътеки, които са им били непознати; ще обърна тъмнината в светлина пред тях и неравните места ще направя равни. Така ще сторя и няма да ги оставя."   Какво да кажем още за НАДЕЖДАТА? От друга страна, надеждата е като слънчев лъч, който се издига над хоризонта на нашите обстоятелства в момента. Тя пронизва тъмнината като ярка зора. Насърчава и вдъхновява да се доверим на любящата грижа на един вечен Небесен Отец, Който е подготвил пътя за онези, които търсят вечната истина в един свят на относителност, объркване и страх. Надеждата не е познание, а по-скоро трайно упование, че Господ ще изпълни Своите обещания към нас. Тя е вяра и очакване на нашите молитви да бъде отговорено. Надеждата ражда уверено очакване, и търпеливо постоянство, или вяра.   Авторът на Евреи 6:18-19 е категоричен: Така че, чрез две неотменими неща, обещание и клетва, за които не е възможно Бог да е излъгал, да имаме сигурна утеха ние, които потърсихме убежище при Него, за да се хванем здраво за предоставената ни надежда. Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм.   Обещанието е задължение, дадена дума, клетва, обет, гаранция, заричане, а клетвата е  Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. Когато Бог е дал обещание, аз вярвам, че Той го изпълнява и в момента.    На какъвто и кръстопът да сме застанали в житейския ни път Добрият Пастир, чиято могъща и любяща ръка държим, ще ни преведе през всяка мрачна долина, за да стигнем на светло, в Неговия дом, защото в Неговото присъствие има всякога веселие.