Не съм фен – рецензия на книгата на К. Айдълман

Уважаеми читатели, предлагаме на вашето внимание рецензия на книгата на Кайл Айдълман, "Не съм фен", издадена на български език от CLC. Младият автор Мартин Белтов предлага един задълбочен и интересен поглед върху творбата, която определено ще ви заинтригува и ще ви предизвика отблизо да се запознаете с нея, защото темата е вечна.   За първи път пиша отзив за религиозна книга. Още повече за такава, която е насочена към конкретна група от хора - последователи на определена религия. В този смисъл моята роля като човек, който дава мнение за нея, е не само да дам оценка за въздействието ѝ като съдържание, но също и до каква степен тя е помогнала за развитието на моя характер. Доколкото разбирам от нейната анотация, това е една от целите на автора.    Без да повтарям основното послание, което е отпечатано върху екземплярите, тази книга има за цел да вдъхнови, да впечатли, но и да възпита християнския последовател. Оригиналният подход на автора, който е един доста успешен религиозен водач, е да пречупи съзнанието на читателите през познатата призма, че хората трябва да станат истински последователи, а не просто “фенове”. Това е и основното послание, видно и от заглавието.    Интроспекция във Вярата  Може би това е най-правилната дума, която бих използвал, за да представя накратко книгата и нейната цел. Тя не е учебник, не е помагало, а е по-скоро опит да се повлияе мирогледа на всеки един читател, така че той да разбере нещо повече -- не само за себе си, но и за Бога, така както Айделман го е открил за себе си. Именно фактът, че този духовник е преминал и през свои собствени изпитания, както и че успешно е помогнал на много хора да преодолеят кризата на вярата, му дава и способността да може да предложи своя житейски и духовен опит. А какъв по-добър начин от написването на една книга по темата?    Няма да обяснявам посланието и и важността на всяка една глава поотделно. Посланието във всяка една част е важно и значимо. За всеки един етап от човешкия живот може би определена част от книгата би имала по-голямо значение. Вярата е нещо като огън в камина, така си представям нещата, след като прочетох няколко глави първоначално. Лесно се запалва, но понякога е трудно да се поддържа. Много се радвм, че тази книга успява не само да запали изгасените части, но и да разпали още повече съществуващите.   Такъв тип издания не се четата наведнъж, а по-скоро служат като инструмент за преоткриване на себе си, това е ориентир, който поставя своята позиция и чрез описаните предпоставки ние може да се фокусираме според нашата близост към тази определена позиция.    Последователи или фенове? Всеки избир своя път За мен лично позицията на категоризиране на вярващите според тези две положения е особено успешна. Айдълман ни запознава със своите задълбочени тезиси по въпроса: какво наистина е последовател на учението на християнството и какво означава да бъдеш фен. Наистина, до прочитането на тази книга не се бях замислял върху тази разлика, но се оказва, че в много аспекти и аз съм бил просто поредният фен. Книгата наистина ми помогна да разбера повече за себе си, но също и за околните. Чрез представените съждения е вече много лесно да разграничавам хората в тяхното духовно развитие.    За мен беше важно да разбера за някои от аспектите на вярата, за които не бях сигурен. Винаги съм имал много въпроси по тези теми, затова и съм се стремял да чета разнообразни източници, за да мога да откривам истината за себе си - моята лична изповед и моите вярвания. Тази книга има съществен принос в привличането ми към етиката на Християнството -- към промяната на модела на мисленето и съдейства за първите стъпки към промяната на характера. Това е едно от най-трудните за изпълнение действия.    Тук е моментът да подчертая и отличието -- книгата не е насочена към една определена християнска традиция, тя не навлиза в деноминационни различия и няма за цел привлича последователи към себе си. Тя по-скоро служи като компас, който да ориенира хората към посланието на вярата, без да има предвид организираната религия и нейните институти.    Свидетелство за вярност   Убежденията стават достоверни, когато има конкретни доказателства за тяхната тежест. В книгата изобилстват истински свидетелства на хора, които показват, че Вярата е изиграла важна роля в техния живот. Това не е просто заблуда на съзнанието, а  подплатени с реални физически изменения, доказващи силата на молитвата и личната отдаденост. Именно такива силни слова дават не само увереност, но и подкрепа в трудни моменти. Струва ми се, че това е още едно доказателство за факта, че ние трябва да се уповаваме във всякакви ситуации, не само при трудности.    Свидетелствата имат две основни цели -- те не само служат за илюстрация за силата на Вярата, но също и доказват, че тази Вяра е жива и тя може да бъде подкрепяща за нашия живот. Това е и една от причините да искате да дадете изданието и на човек, който е все още далеч от разбиранията за Бога. Според мен тези истории биха били силно поучение и причина тези хора да (пре)открият своята връзка с Бога.    Лесни съвети, трудни решения Най-трудните решения са тези, които изискват промяна в нас самите. Съветите на Кайл са много, а поученията, взети от Библията, още повече. Но най-трудното е да преодолеем нашите собствени слабости, за да се превърнем в примери за подражание. Трудното е да пречупим себе си и да живеем в мир, в разбирателство и в общение с Бога, така както би следвало да бъдем.    Може би най-лесният начин да представя тази книга пред обществото е да използвам прилагателното име “трудна” -- тя изисква не само да бъде прочетена и разбрана, но и коренно изживяна. Но защо да вярваме на някакво си издание, на някакъв пастор или пък на неговата идеология? Съвсем нормално е да запитаме това. В моето съзнание поставям няколко причини, които бих изтъкнал:    Книгата представя трудните въпроси на преден план. Не всичко е “захаросано” и представено по най-привлекателния начин, а така както е записано в Словото.  Насърченията включват най-различни сфери, включително и моменти, които тепърва биха могли да се случат в нашия живот. Именно множеството примери и съвети ни подкрепят да продължим напред, разлиствайки и разбирайки посланията в книгата.    Дори и сериозните теми са поднесени с хумор, така че да могат да бъдат възприети. Това изобщо не е лесно и със сигурност е окуражаващо за мнозина.    Книгата за мен лично е едно предизвикателство, което всеки един трябва да оцени за себе си. На базата на личната оценка и волята може наистина да трансформираме себе си от прости “фенове” на истински последователи на Исус. От нас зависи да разберем кой път ще изберем. Бог ни е дарил със свободна воля, така че да може да ходим по земните пътища.   Надявам се повече хора да се обърнат към Истината и да помислят за себе си:   “Мога ли да се променя към по-добро? Мога ли наистина да приема Бог в сърцето ми и да следвам съветите Му?”.   Именно това издание би могло да бъде една добра начална точка.