Числа, глави 28 и 29 В

„При новолунията да принасяте за всеизгаряне на Господа две телета, един овен и седем едногодишни мъжки агнета без недостатък“ Числа 28:11

Често пъти в молитвите си използваме израза „Гладни сме за Бога!“, с което изразяваме желанието си да знаем да разбираме, да усещаме и да общуваме повече с Бог. Но, осъзнаваме ли, че това желание не е едностранно, само от към нас към Бог, а и обратното?

Да получава нашата любов и да ни отдава любов.
Да приема нашата всеотдайност и да ни показва Своята грижа, защита и вярност.
Да чува нашите вопли, мисли и молитви към Него и да ни говори за Неговите планове за нас.
Това Неговото желание не е епизодично, а постоянно ежедневно и ежеминутно!
И това не е защото няма кой да Го хвали, почита и обича. Не!
Общуването в съвършената любов на Пресвятата Троица – Отец, Син и Святи Дух е вседостатъчно, а в небесните простори, пред Неговия престол е пълно със святи Серафими, Херувими и Ангели, които Го хвалят и изпълняват волята Му на мига.

Бог е вседостатъчен и в любов, Самият Той е любов, но в всеобхватната си любов Бог ни е обикнал до край, до всеки един от нас човеците. За това е изпратил Своя Единороден Син, Светлина от Светлината, Бог истински от Бога истински, роден, несътворен, да се въплъти в плът човешка и да ни покаже Своята любов, и да ни изкупи, и да приобщи към Себе си!

Заради тази Божия любов към нас, Бог е създал и устроил земята за да живеем на нея.

Нито луната, нито Марс и Венера, нито която и да е близка или далечна планета е подходяща за живот. Единствено Земята Бог е утроил така, че да осигурява за нашето земно съществуване. А сега Христос, нашия Господ, подготвя нашите небесните ни жилища, в които ще живеят вечно изкупените от Него хора от всеки етнос, народ и коляно.
Амин!

ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ
Освен земята, като пространство за живеене, Бог ни е подарил и време за да се наслаждаваме на Неговата грижа и любов. Той е Собственика на времето. То не е наше! Не може да го спрем, да го умножим или съхраним. Разумно е да използваме времето според волята на Този, Който ни го е дарил.

МЕСЕЧНИ БОГОПОКЛОНЕНИЯ
В началото на всеки месец израилтяните са принасяли благодарствени жертви на Бог за изминалото време и за предстоящото време. Техният по техният лунен календар, стриктно са следели фазите на луната, за да обявят точното време за настъпване на всеки месец и да принесат своите жертви на благодарност към Бог.
Жертвите в началото на всеки месец са сочили за идващата съвършена жертва на Синът Божи.

Ние как отбелязваме времето, което се изтича между пръстите ни?
Разбираме ли, че то е дар Божи който не трябва да пилеем и да прахосваме?
Благодарни сме ли на Бог за всяка секунда живот, която имаме или смятаме, че е времето е наше?
Не е ли време да променим това наше разбиране?
Не е ли време да отдадем благодарност на Онзи който е създал времето?