Фалшивите религии разобличени

Изопачавайки пътя на християнското откровение, почти всички лъжливи религии следват едни и същи пет стъпки. Всичко започва с (1) фалшив пророк, който впоследствие пише или използва (2) фалшива власт, с която впоследствие да изяви (3) фалшив бог, (4) фалшив спасител и (5) фалшиво спасение.   Мормонството, например, си има (1) Джоузеф Смит, който предава (2) книгата на Мормон, която твърди, че (3) богът на нашия свят някога е бил човек и (4) „друг Исус“ (II Кор. 11: 4) който „е постигнал божественост“, която и останалите могат да постигнат, и накрая (5) план за спасение, който гласи: „Една от най-погрешните доктрини, породени от Сатана и разработена от човека, е, че човек се спасява единствено по Божия благодат, че вярата единствено в Исус Христос е всичко необходимо за спасението."   Изберете коя да е отрова, т.е. фалшива религия, и ще видите същия модел. В това число попада и религията, която се пропагандира днес чрез онова, което мнозина наричат „Великото пробуждане“.   Днес наблюдаваме „Велико пробуждане“, но за да го разберем, трябва да се върнем много по-назад от 1700-те, за да разберем антибожествените му корени и как е стигнал до сегашното си състояние. Накратко, това е просто още една глава на фалшивата религиозна хидра - хуманизмът.   Следите на пророците на хуманизма ни отвеждат до гръцкия философ Протагор (ок. 481 - 411 г. пр. Хр.), на когото се приписва мантрата на хуманизма: „Човекът е мярката на всички неща, на онези, които са, на онези, които не са това, което не са." Агностикът и скептик Бертран Ръсел коментира: „Това се тълкува в смисъл, че всеки човек е мярката за всички неща и че, когато хората са различни, няма обективна истина, по силата на която единият е прав, а другият - не."   Ако при това изявление не ви светне предупредителна лампа, не знам какво друго би ви провокирало. Протагор полага основите, върху които други атеисти постепенно надграждат през периодите на Ренесанса и Просвещението (XIVти - XIXти в.), като издигат човечеството в центъра на реалността. Тъй като хуманизмът няма Създател, няма творение и следователно няма дадени от Бога абсолюти, той естествено зависи от непрекъснато променящите се човешки политически машини, за да осъществи собственото си благовестие. Това, разбира се, е пълна катастрофа.   Защо? Защото хуманизмът настоява за „свобода“, обаче, както посочва Ръсел, той няма консенсус или средства да я побере и задържи. Естественият резултат е хаос и беззаконие, понеже хората упражняват свободата си по един прекомерен начин и така в края на краищата винаги се стига до авторитаризъм и робство под държавно/политическо управление.   Най-показателен пример за това е Френската революция от 1789 г., която ражда официално лявото движение и е повлияна от пророците-хуманисти Волтер и Русо. Свободата, към която тя се стреми, се характеризира с преследването на абсолютна власт и секуларизъм. Това включва водена от тълпата, насилствена кампания за дехристиянизация, която основава етиката си върху прагматизма и непрекъснато променящите се възприятия за правилно и грешно.   Тогава хуманистичното мислене на Френската революция е пренесено до бреговете на Америка и популяризирано от други фалшиви светски пророци като Джон Дюи (1859-1952). Неговите възгледи за съвременен хуманизъм могат да се прочетат в книгата му „Обща вяра“, където той казва: „Нека приемем хуманизма и го превърнем във войнствена религия на държавните училища...   Налице са всички елементи за религиозна вяра, която не бива да бъде ограничавана до секта, клас или раса. Тази вяра винаги е била скритата обща вяра на човечеството. Остава да я направим явна и войнствена.“ Обърнете внимание, че Дюи правилно определя хуманизма като „религиозна вяра.   Църквата на събудените „Великото пробуждане“ в Америка днес е просто поредният опит на хуманизма да свали от престола Бога, Неговите утвърдени човешки авторитети и да изпълни осъществи своето фалшиво благовестие, което се предлага измамно добре в „Манифест на хуманизма II“: „Можем да контролираме околната среда, да победим бедността, да намалим чувствително болестите, да удължим живота си, да видоизменим значително поведението си, да променим хода на човешката еволюция и културно развитие, да отключим огромни нови сили и да предоставим на човечеството несравнима възможност за постигане на изобилен и смислен живот.“   Различното в подхода на Великото пробуждане за постигане на тази илюзорна крайна цел спрямо минали опити, е фокусът, използван за натрупване на съчувствие и спечелване на ученици. Никога не забравяйте, че съчувствието е мощно оръжие в арсенала на дявола.   Найл Фъргюсън, шотландски автор и историк от Института Хувър, описва как това съчувствие се поражда и използва за разпространение на благовествието на хуманизма по време на Голямото пробуждане: „Хората от левицата всъщност не искаха да водят разговор за икономиката, защото бяха изчерпали аргументите си през 80-те; те наистина не бяха успели да защитят социализма. Изводът беше, че трябва да се печелят повече пари или да се печели повече власт чрез експлоатация на политиката за идентичност и подчертаване на културни, расови и полови различия.“   Фъргюсън продължава: „Пробуждането всъщност е религия... Наблюдаваме не само упадъка на традиционната религия, но нещо далеч по-лошо - възхода на новите фалшиви религии, политически религии и едно нещо, което е много ясно от ХХ-ти век е, че когато хората вземат религиозните си чувства и ги приложат към политически идеологии, могат да се случат ужасни неща.“   Не е ли комично: хората, които най-много настояват за разделяне на традиционната Църква и Държава, са същите, които смесват своята Църква и Държава заедно във „Великото пробуждане“, за да управляват уж по-малко просветените (т.е. „събудени“)? Наричайки я „религия без благодат“, пастор Води Бокам описва фалшивата вяра на „пробуждането“ като „пълна с идеи за първороден грях и изкупление“ и притежаваща „собствено богословие и богословска терминология, свои собствени светци, свои свещеници, свои ритуали“. Но, както казва Бокам, това е вяра, която е фалирала по отношение на истинското спасение: „Така че това е религия, но като религия тя не предлага никаква надежда. В антирасизма няма крайно изкупление. Просто трябва да действате като антирасисти до края на живота си и да се надявате, че никога няма да направите погрешна стъпка, защото ако го сторите, отново се връщате в изходно положение.“   Проверете дали това твърдение е истина, като попитате някой, съгрешил срещу „пробудената църква“ и опитал се да се извини. Такива хора се сблъскват със същата реакция, която получи Юда от фарисеите, когато се опита да върне своите 30 сребърника в знак на покаяние: „Нас какво ни е грижа? Ти му мисли.“ (Мат. 27:4).   Кендис Оуенс подчертава причината за това отношение, пишейки: „Идеята е да бъдем държани в безкраен гняв. Идеята, разбира се, е нескончаем бунт.“   И така, виждаме, че „Великото пробуждане“ има (1) своите многобройни лъжепророци, които (2) компилират творбите си в различни манифести, които (3) обявяват човечеството за бог; бог, който изпълнява ролята и на (4) фалшив спасител, който (5) изработва спасение, което никога не е напълно завършено и е лишено от каквото и да било опрощение или окончателно изкупление.   Колко по-различно е истинското Божие Евангелие, което предлага реална промяна за греховната човешка природа и „седемдесет пъти по седем“ (Мат. 18:22) благодат за всеки, който призове името Господне.   Каква поразителна разлика има между двата плода – този на хуманизма, съпоставен с този християнството. От първия произлизат ужасните действия, показвани всеки ден в социалните медии, които също са изброени в Гал. 5:19-21 - „блудство, нечистота, похотливост, идолопоклонство, магьосничество, омраза, свади, ревност, гняв, разпри, съперничество, раздори, разногласия, разцепления, завист, пиянство, оргии и други подобни“.   А плодът на християнството? „Любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, тактичност, въздържание. Срещу такива неща няма закон.” (Гал. 5:22-23)   Тъжно е, че ХХ-ти век, изпълнен със своите хуманистични практики и лишен от Духа, е довел до най-жестоките зверства, записани в човешката история. За съжаление, като че ли последователите на „Великото пробуждане“ не се учат от грешките на своите предшественици - хуманисти.   Превод: Наталия Станчева Източник: Christian Post