Съвременните еретици

„След като напътстваш един и два пъти човек, който е  еретик, го отстрани, като знаеш, че този, който е такъв,  се е извратил и съгрешава, като от само себе си е осъден.“ Тит 3:10-11   Когато говорим за еретик, често си представяме някой лъжеучител, който разпространява възгледи, противоречащи на великите фундаментални истини на вярата. Мислим за хора като  Арий, Монтан, Марций и Пелагий, живели в първите векове след Христос.   Аз не искам да отричам тази дефиниция на еретик, но искам  да я разширя. Еретик или сектант в Новия Завет е човек, който упорито разпространява някое учение, дори то да е второстепенно, което предизвиква разцепление в църквата. Той може да изповядва фундаменталните доктрини, но постоянно набляга  на някое друго учение, което предизвиква разделение, понеже  се отклонява от всеобщото убеждение на общността, към която той принадлежи.   Сектантьт е твърдоглаво решен да преследва доктриналната  си фиксидея, дори и това да доведе до разцепване на църквата. При всякакви разговори той неизбеждо стига до любимата си тема. Където и да отвори Библията, смята, че вижда насоки за  своя възглед. Той не може да говори публично, без да спомене  тази тема. Цигулката му има само една струна и на нея той свири само един тон. Поведението му е крайно неуравновесено. Той пренебрегва  всичките 1001 библейски учения, които биха изградили светиите в тяхната вяра, и вместо това дълбае онези едно или две особени учения, които водят само към разцепление. Може да набляга на някой особен аспект от пророчеството. Или да говори постоянно за една определена дарба на Духа. Или да е обладан  от „петте точки на калвинизма“.   Когато старейшините на църквата го предупредят да не продължава своеобразния си кръстоносен поход, той не е готов да  се покае. Упорства, че не би бил верен на Господа, ако не поучава тези неща. Не се оставя да бъде смълчан. На всеки аргумент,  който му се представи, има „супердуховен“ отговор. Фактът, че  създава разцепление и препънки в църквата, ни най-малко не го  стряска. Той изглежда не се притеснява от Божието предупреждение: „Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали“  (1 Коринтяни 3:17).   Писанието казва, че такъв човек е извратен, съгрешава и от само себе си е осъден. Той е извратен в смисъл, че има изкривено мислене. Съгрешава, понеже Библията осъжда такова поведение. И той знае това, въпреки набожните си твърдения. След  две предупреждения църквата трябва да го отстрани с надеждата, че това обществено порицание ще го подтикне да се откаже от партизанската си страст.