Ясни граници за добри взаимоотношения

Има ли ясни граници за добри взаимоотношения? За да е възможно да има ред в живота ни, е необходимо да си поставим ясни граници и да ги поддържаме. Тогава ще придобием представа за това кои сме ние и какви са взаимоотношенията ни с другите.   Границите, които поставяме, ни помагат да преценим как биха се отнасяли другите с нас. Те ще ни дадат някаква гаранция, че бихме могли да се опазим и да не се чувстваме отхвърлени от другите и наранени от тяхното лошо или безотговорно отношение.   За да успеем да си поставим ясни граници, са необходими няколко неща: 1. Трябва да сме убедени, че сме уникални. Ако някой не харесва нещо (но, не и нараняващо поведение) в нас, все едно ни казва: "Не ми харесва, че си уникален!". 2. Трябва да определим какви искаме да бъдем - какъв стил на живот предпочитаме; какви черти на характера искаме да имаме и да ги изграждаме. 3. Трябва да се държим уверено, без да се страхуваме, че може да ни нападнат или критикуват. 4. Нашето поведението трябва да отразява убежденията ни. 5. Ако някой негодува от поведението ни, не трябва да се защитаваме.   Нужно е да сме наясно кои сме като личности и да стоим твърдо върху тази основа. Как да разрешаваме конфликтите по здравословен начин? Важно е да отделим време, да седнем и да поговорим.  Казваме си, че не виждаме нещата по един и същ начин. Аз искам да чуя какво ти мислиш, а после ти ми кажи твоята гледна точка и да видим до какво съгласие можем да стигнем. Този начин е здравословен – без обиди, квалификации и обвиняване.   Появява се проблем, когато единият от нас има усещането, че губи властта си над ситуацията, признанието и контролът му са застрашени и ще му бъдат отнети. С поведението си той каза: "Как смееш да ми го причиняваш; как смееш да се държиш така неуважително с мен?" Демонстрира нараняване, което в този момент показва, че му липсват умения да се справи със ситуацията.   Очакването на такъв човек е, че той трябва да получава всичко отвън по начина, по който сам определя, за да се чувства добре вътре в себе си. Това означава, че самочувствието му зависи от външни, а не от вътрешни фактори.   Такъв човек няма механизъм за справяне, затова е толкова контролиращ. Вътре в себе си няма какво да му помогне. Той не си мисли – „ок, попаднах в ситуация,  която не харесвам; нека да се консултирам със себе си и да реша, кой искам да бъда в този момент и как искам  да реагирам, защото аз мога да се справя.“    Това, което такъв човек прави е, атакува, ядосва се и отношението му е: „Аз съм ядосан и вината е твоя – ти ме ядосваш! Ще ти покажа, колко си ужасен."    Той обвинява другия и го кара да се срамува. С поведението си започва да наказва. Понеже има силна нужда да контролира това, което се случва, такъв човек се чувства наранен, че другия не откликва на тези негови изисквания.   Ако попаднем в подобна ситуация, трябва да запазим самообладание и да си напомним, че очакванията на другият човек са нереалистични.    Да внимаваме и да не се въвличаме в спор, кой е прав и кой е виновен, защото със сигурност ще загубим и няма да успеем да докажем правотата си.    Да докажеш, че си прав е мисия невъзможна!   Да не приемаме лично обвиненията, които са отправени към нас. Този човек ни обвинява, защото се чувства наранен и разочарован. Ако е възможно, добре е да му покажем разбиране.   Да поставим ясни граници - да кажем кои са нещата, които можем да направят заедно, за да  запазим взаимоотношенията си.  Но за другите, не можем да се съгласим и няма да позволим да ни бъде налагано или да бъдем унижавани, понеже имаме различно мнение.   Ако другият човек възприема различията ни като вътрешно нараняване, той се опитва да ни държи отговорени за това, което се случва в неговата душа. Всъщност, той носи голяма рана в душата си, за която иска да обвини някой друг.    Но истината е: ВСЕКИ Е ОТГОВОРЕН ЗА СОБСТВЕНАТА СИ ДУША!