Каква е твоята диета?

Всички знаем колко е нашумяла темата за здравословното хранене. И вероятно ни е омръзнало от напомняния да ядем по-полезно и да се грижим повече за тялото си. Защото на всички ни се случва да искаме да изядем нещо не толкова полезно. И дори да се опитваме да спазваме диета, в един момент просто се предаваме.    Но колко често си даваме сметка от какво е изградена нашата духовна диета? Дали се отнасяме по същия начин и към живота си с Бога? Знаем, че трябва да се справяме по-добре, но си казваме, че всички имат лоши периоди. Усещаме, че без да сме пили от живата вода, няма как от нас да извира живот… Но все пак се оправдаваме и продължаваме да се запълваме с вода от "чужди" кладенци. Мислим си, че така ограбваме само себе си - все пак това е нашата диета. Но истината е, че с каквото се запълваме, такова извира от нас.    Колкото и да ни е трудно да го видим, ние сме ходещи посланици. Всичко, което минава през очите, ушите и сърцата ни, се отразява на всичко, което излиза от устата, ума и душата ни. Словото казва: “По плодовете им ще ги познаете”. По начина ни на живот и това какъв пример даваме, светът ще разбере Кой е Бог. Но ако ние не сме свързани с лозата, няма да даваме траен плод.   Ако ние сме по-близо до света, отколкото до Исус, няма как да очакваме хората да видят Неговата любов в нас. Не можем да прекарваме по 5 минути дневно с Бог и да си представяме, че ще сияем като Мойсей. Няма логика да очакваме да сме в перфектна форма, ако ходим на фитнес веднъж годишно или пък караме колело от време-навреме. Тогава защо си мислим, че ще доближим невярващите до Бога, ако ние самите не горим за Него с всичко в нас?   Как очакваме да спасим нови души за Царството, ако на нас самите не ни личи, че сме освободени?    Ние сме призовани да бъдем сол и светлина. Сам Нашият Спасител е казал: “Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.” Но ако не светим с Неговата светлина, то само увеличаваме количеството тъмнина.   “И ако солта обезсолее, тя не става за нищо освен да се тъпче от хората.” Ние вече сме в света и няма вариант, в който не му влияем. Но Бог ни е дал възможността да черпим от живата вода. И не само да взимаме за себе си, но да раздаваме и на другите.   Идеята е да сме солени, за да подправяме - иначе не ставаме за нищо и ни изхвърлят навън. Затова нека не си казваме, че ако ядем вредно, си е само за нас. Христос ни е казал, че трябва да споделяме от това, което имаме. И ни е показал този пример на споделяне като първо Той ни възлюби.   И сега е наш ред да се обичаме един друг. Това често няма да се изразява в големи дела, които вършим пред света. Понякога да обичаш ближния означава да следиш как живееш и какъв пример даваш. Затова нека проверим собствената си диета и внимаваме с какво храним душите си.