Блажени миротворците…

Днес е 21 септември, Международният ден на мира. Идеята за Международния ден на мира се появява още 1981 г. по време на Общото събрание на ООН. Единодушно, през 2001 г. Общото събрание гласува да определи този ден за период на ненасилие и прекратяване на огъня. Организацията на обединените нации приканва всички държави и хора да почетат прекратяването на военните действия по време на Деня и по друг начин да го отбележат чрез образование и осведоменост на обществеността по въпроси, свързани с мира.   Ние като християни сме призовани да се стремим към мир. Христос казва: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии деца“ (Мат.5:9). С други думи, ако децата приличат на своите родители, християните би трябвало да приличат на своя Баща, а името Му е Княз на мира.   Когато човек реши да последва пътя на Бога, да се покае и да се кръсти, тогава Библията казва за него, че той става ново създание. Това ново създание, макар и носител на грешната човешка природа, копнее да върши добро, защото е вече нов човек, който гледайки Бога се оприличава на Него в цялата си обхода.   Промяната, която настъпва в човека след неговото обръщение към Бога, е вътрешна и дълбока. Бог преобразява вътрешното човешко естество, като му влага Своите характеристики чрез Светия Дух. Поради тези причини стремежът към мир на християнина е вътрешен, за разлика от този на онези, които не познават Бога. Докато невярващите вътрешно се стремят към зло, Божиите деца се стремят към добро, да творят мир и това ги отличава от онези, които не познават Бога.   Библейското разбиране за мир не е просто отсъствие на война. Отсъствието на война е следствие на мира. Библейската концепция за мир е състояние на благоденствие, цялостност и хармония, която изпълва всички сфери на живота на човека. Когато човек няма вътрешен мир, той се опитва да компенсира липсата му, вършейки неща, които да задоволят потребностите му и по този начин да се справи със страха и несигурността си.   Христос обаче дойде и ни остави Своя мир, който не е като този на света. Не зависи от обстоятелствата, не се влияе от външни фактори, но напротив – променя обстоятелствата и външните фактори, променяйки отношението на човека към тях. Божият мир, който никой ум не може да схване, пази сърцата и мислите на уповаващите на Бога. Те знаят, че Бог определя обстоятелствата и факторите в живота, за да изпълни волята Си за човека, която е да го приближи до Него.   Християнинът знае, че дори и да умре, ще живее вечно. Нищо не носи по-голям мир от това да имаш вечен живот и то с Бога.    И така, ако сме миротворци, трябва да разпръскваме семето на добрата вест на Христос, което да покълне в умовете на хората и да даде добри плодове, както казва Яков, че плодът на правдата се сее с мир от миротворците. Истинският миротворец насочва очите на хората към Онзи, който дава съвършения мир. И нека останем с думите на Исус: „Мир ви оставям. Моят мир ви давам. Аз не давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви нито да се бои“ (Йоан 14:27).