Любов и омраза

„Мразя събранието на злосторниците, и с нечестивите няма да седна.“ (Псалм 26:5)   Не трябва да имаме нищо общо със злотворците и злите хора. Давид казва: „Със съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги имам“ (Пс. 139:22). Авторът на Псалм 1 хвали вярващите, които ги избягват: „Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи“ (Пс. 1:1). Ако прекарвате прекалено дълго време с лъжеучители, накрая ще започнете да споделите техните лъжеучения, лъжи  и грешки. Ако се молите с тях, вие ще се омърсите.   Но не ни ли заповядва нашият Господ Исус Христос да обичаме неприятелите си в Матей 5:44? Защо тогава Давид се хвали, че мрази тълпата злодейци и няма да седне със злотворците? Не трябва ли човек да им прави добро и по този начин да ги накара да се почувстват виновни и засрамени?   Да, ние трябва да ги мразим, но единствено по отношение на лъжливите им учения. Иначе ние трябва да сме готови да служим на неприятелите си, така че да сме в състояние да обърнем някои от тях. Ние трябва да ги обичаме като хора, но да мразим това, което те учат.   Така ние сме принудени да изберем между това да мразим тях или да мразим Бога, Който желае и ни заповядва  да се прилепваме единствено към Неговото Слово. Нашата мраза е свята ненавист, която произлиза от любов. По този начин любовта е предмет на вярата у вярата трябва да управлява любовта.   Там, където Божието Слово е поставено на карта, любовта свършва и започва омразата. Но ако на карта са заложени единствено лични неща както имущество, чест или телата ни, ние трябва да показваме уважение и да служим на другите. Бог ни е дал тези дарове, за да помагаме на другите. Можем да ги рискуваме, за да служим. Но ние не можем да изложим на риск Божието Слово, понеже то принадлежи на Господа нашия Бог.   Превод: Радостин Марчев